Loading...
Победата на Росен Плевнелиев в изборите за президент на България е и победа на премиера Борисов, чиято борба срещу корупцията забоксува наистина, но това не оказа влияние върху популярността му.
В неделя хората в България, най-бедната страна членка на ЕС избраха нов президент. Изборите спечели Росен Плевнелиев, бившият министър на регионалното развитие. Той получи 52,5% и изпревари значително своя конкурент-бившият външен министър Ивайло Калфин, номиниран от БСП. Плевнелиев беше издигнат за поста от управляващата в страната партия ГЕРБ, която в неделя чувствително затвърди властта си и на местно ниво. Победата на Бойко Борисов произтича не само от избора на официално безпартийния кандидат за бъдещ президент, но и от спечелването на местните избори.
Почти във всички по-важни градове на страната кандидатите на управляващата партия успяха да извоюват или задържат кметските места. В столицата София- единственият град в България с население над един милион души , кандидатката на ГЕРБ и досегашен кмет успя да спечели нов мандат още на първи тур. В черноморският град Бургас, кандидатът на ГЕРБ също спечели убедително още на първия тур с над 70 процента от гласовете на избирателите. В неделя управляващите постигнаха победа и в Пловдив- вторият по големина град в България с население от 340 000 жители.
Постигнатият от ГЕРБ успех е смайващ на пръв поглед, защото премиерът Бойко Борисов не удържа своите обещания, направени две години по-рано преди последните парламентарни избори. Социалното положение на повечето българи така и не се подобри, а в страната продължава да се шири корупция. Обявената цел за влизане в евро зоната не се случи, а дългият стремеж към Шенген също рухна. В продължаващата популярност на Борисов, не на последно място може да се търси и дълбоко разочарование от предишните правителства на страната.
След 1990 година на власт в България бяха комунисти, посткомунисти, реформатори и дори бившият цар, за да се оттеглят с разочарование от властта след само един мандат. Борисов направи програма от преситеността на своите сънародници от политиката. Той говори с прости и маркетингови изречения и се представя като антиполитик, единственият, който е способен да управлява страната. Въпреки че за него е по-добре да седи на по бира със стари колеги от времената когато беше охранител и да говори за футбол. Или за коли. Почти не минава седмица без Борисов да открие нова улица. Ако няма улици за откриване, Борисов спешно открива детски градини или пречиствателни съоръжения, естествено не със същия ентусиазъм.
Култът към личността напомня за времената на комунизма
„Култът към личността напомня на мнозина българи за Тодор Живков- бащата на страната във времената на комунизма”– се казва в наскоро публикувано изследване на фондация „Фридрих Еберт”. Борисов беше охранител на сваления след промените държавен и партиен ръководител, и „го цени много и до днес и премиерът открито обяви че Живков бил направил толкова много за България, колкото нито един политик след промените”- пише още в споменатото изследване. При което направи забележка, че българите трябвало да се водят на къса каишка подобно на някое куче. Тези думи на Борисов изречени по местен телевизионен канал не предизвикаха особено противоречие. Новоизбраният президент Росен Плевнелиев копираше метода на Борисов и както видяхме в неделя с успех.
Сянка върху изборите хвърлиха съобщенията за нередности и купуване на гласове. „Тези избори не бяха нито свободни, нито демократични. Не е позор да загубиш подобни избори, а да ги спечелиш.”- заяви бившият министърпредседател на страната и настоящ лидер на социалистическата партия Станишев, който управляваше страната до 2009 година. Оттогава води началото си и неуспехът на опозицията. Той критикува основно купуването на гласове сред жителите на ромското малцинство. Подобна практика е съпровождащо българските избори явление от години насам. Купуването на гласове се практикува основно от партиите.
Плевнелиев акцентира върху европеизацията на страната в своята кампания
В своята предизборна кампания новоизбраният президент Плевнелиев се обяви, че ще се бори срещу подобни явления, за да се постигне модернизацията и европеизацията на страната. Такива, с каквито той се сблъсква като строителен предприемач още преди да стане министър, отговарящ за координиране на еврофинансирането на различни инфраструктурни проекти, като е запазил едно естествено поведение не само в България към феномена наречен.Тази непринуденост се показва преди всичко през четвъртата година от членството на страната в ЕС освен това и в съдебната система на страната. Докато от еврокомисията удостовериха най-малко между другото сериозните намерения на правителството за борба с корупцията, реформите в съдебната система, в която повечето магистрати са корумпирани, се разбиха като в скала.
Между другото политиката не остави зад себе си никаква убедителна картина, въпреки внимателното лобиране от Брюксел. Голямо разочарование предизвика пропадането на проектозакона за конфискуване на незаконно придобитите от мафиотски структури имоти. Още през октомври 2010 година българското правителство обяви на висок глас, че чрез подобен закон ще покаже на Европа, че борбата с организираната престъпност е сред основните му приоритети.Според закона „чрез загубата на имуществото придобито от незаконна дейност” в София трябваше да се занимае специална комисия, чиято единствена задача трябваше да е издирването на имоти придобити по подобен начин.
Нищо не произлезе от българската комисия анти-мафия
Преработеният в сътрудничество с Европарламента закон за конфискуване на незаконно придобитото имущество предвиждаше оценката на имуществото да се извършва независимо от наказателния процес. Под прицела на българската комисия трябваше да попаднат онези, за които има доказателства за връзка на стила им на живот и придобитото имущество. Който в рамките на две седмици не може да докаже с документи произхода на луксозните си коли, яхти и друго имущество, подлежи на конфискуване на придобитото имущество. Когато през юли тази година проектозаконът беше подложен на гласуване в парламента, депутатите на ГЕРБ напуснаха залата и провалиха приемането му.
В последния си доклад за състоянието на борбата с Корупцията, еврокомисарите изразиха разочарованието си от това, че е пропаднало приемането на закона. Те призоваха София да разгледа отново закона в парламента и да „подложат на проверка имотите на служителите по високите етажи на властта и политиците”. Ако и новият президент на страната Плевнелиев не постигне резултати в борбата с корупцията, може да прехвърли тази задача на своя наследник. Той може да се казва Бойко Борисов. Преди време самият той обяви, че ще се кандидатира за поста през 2016 година. Малко по-късно си върна думите назад. Все пак има още пет години за да преразгледа отново позицията си.
Превод Мартин Иванов
