Истинското лице на България

Здравейте, искам да кажа само няколко неща за България и за хората. В тази държава от доста години не се е случвало нищо кой знае какво хубаво на българите. Хората в България живеят според това, което трябва и това, което им се налага, а не по начин, по който те желаят и искат. Може би е по-добре да се обърна към младите, защото те са тези, които забравят, или ако трябва да съм точен – те са незнаещите в тази държава. Всеки втори се оплаква, че няма работа, че е криза, но вечер преди да излезе иска по 5 лева от родителите си, но не се замисля как са изкарани тези пари. Много е вярна хубавата българска песен на Тони Димитрова – \“ Балкански синдром\“, в която се казва – два изкарва, пет прахосва. Тези поколения от млади хора харесват повече европейското, американското и всичко популярно, но забравят, че са българи и че тук също има талантливи хора направили нещо смислено и истинско, което трябва да се почита и да му се отдава почест. Но какво ли разбирам аз?

Като сутрин в автобуса младежите не стават, когато има възрастни хора, а аз искам да уважаваме българското, но няма как да стане като ние не се уважаваме взаимно. Къде остана уважението? Направо ми е болно да ги пиша тези неща. Къде остана българската музика, помним ли наистина любимите български актьори, българските планини, поляни, езера? Къде остана БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ?! КЪДЕ ОСТАНАХА ПРИЯТЕЛИТЕ И УСМИХНАТИТЕ БЪЛГАРИ?
Аз искам, от моя страна, да ви споделя малко лична история, за хората, които не ме познават.
Работя от 17-годишен, на 18 години започнах да работя на трудов договор, колкото и невероятно да ви звучи, без връзки. Много ми се искаше сам да се оправям и да стана МЪЖ и си намерих работа за 300 лева на месец в „Кауфланд“. Работих от 4 сутринта до 3 следобед, работих за 300 лева в началото, но после се доказах и ми вдигнаха заплатата на 400 лева и бях доволен, че съм постигнал нещо. Минах през доста неща, за да постигна нещо и съм се лишавал много, за да мога най-накрая да заема по-висока позиция в друга фирма на заплата, отговаряща на способностите ми. Мисълта ми е, че в България младите хората трябва да се научат да работят за толкова колкото им дават и да не се оплакват, а да си поставят цели и да се надграждат в личен план. Тогава може би няма да е такова положението каквото е сега. Малко се поразграничих от това, което искам да ви покажа и кажа с един филм, но просто когато вляза в този сайт ме хваща музата и няма спиране. Благодаря на хората, които пускат моите теми и на Виго, който ми разреши да ви покажа този филм тук: