Да пенсионираме Дянков

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Да пенсионираме ДянковОфициално съобщение на Националния статистически институт:

„През третото тримесечие на 2011г. коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години е 44.2%, като коефициентите на заетост за тази възрастова група достигат съответно 50.2% за мъжете и 38.9% за жените. През третото тримесечие на 2011 г. икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1 652.2 хил., или 33.2% от населението в същата възрастова група. От тях 736.8хил. са мъже и 915.4хил. са жени, а коефициентите на икономическа неактивност по пол са съответно 29.7 и 36.8%. Обезкуражените лица на възраст 15 – 64 навършени години са 229.9хил. (131.2хил. мъже и 98.7хил. жени). В сравнение със същото тримесечие на 2010 г. техният брой е с 10.4 хил. по-голям, като увеличението се дължи изцяло на мъжете.”

Това са фактите-сухи, но достатъчно ясни числа. Те доказват едно – пенсионната „реформа”, замислена от Дянков и Борисов и подкрепена от така наречените „икономисти”, е жестоко затягане на коланите за най-бедните и лишени от средства хора в страната. Вижте цитираното по-горе – само половината от имащите право на пенсия на 63 години в момента мъже работят и само 39% от жените в тази възрастова група също се трудят. Което ще рече, че Дянков отказва пенсия /вероятно в рамките 130-200 лева на месец/ основно на навършващи пенсионна възраст през 2012 година безработни. От това ли ще пести държавата – от парите за прехрана на оставените без работа по вина на икономическия провал на управляващите ни през последните 20 години? Кой работещ е луд, ако заплатата му е добра и не го гонят, да се пенсионира в условията на криза и несигурност? Дали е на или под пенсионна възраст, който си работи, има бизнес и получава пари няма да се откаже, освен ако здравословно не е добре.

Цифрите на статистиката са ужасяващи, ако се замислим. Около 2 милиона българи на възраст от 15 до 64 години по официални данни са безработни, като в това число не попадат със сигурност значителни групи цигани, които едва ли са хванати от статистиката, както и някои трайно безработни. При 3.3 милиона икономически активни хора, 2 милиона без работа, добавете пенсионерите и децата и ето ви картина на българското общество в единайстата година на 21 век. Чиновниците /в държавната и общинска администрация/ са около 100 хиляди души – пак по данни на статистиката, и са най-добре поставените в икономическо и социално отношение днес. Те имат специален закон, който ги защитава, гарантирани приходи и ако са послушни и предани на началника – постоянно увеличение на заплатите. Сега доближилите пенсионна възраст получават нов бонус – още години работа с високи за страната доходи и отлагане на пенсията.Това са хранените хора на всички управляващи и заместват липсващата средна класа. Вярно, че при смяна на шефа се сменят и някои от чиновниците, но това е част от играта, а кампаниите от типа „да съкратим администрацията” са просто прах в очите на електората.

Статистиката е категорична -доходите у нас идват от два основни източника – работна заплата – 44% и пенсии, и други социални помощи – 34% през 2008-ма и съответно – 49% и 30% през 2009 година. Само 7% имат някакви доходи от самостоятелна заетост. Както е тръгнало, до края на мандата на Дянков около 60% от доходите на хората у нас ще идват от заплати. Къде е тук малкият и среден бизнес, инициативността на българина, търговският му нюх и всички онези надежди за благосъстояние чрез труд и усет, родени през 1990 година след завоя към капитализъм? Че ние и при Тодор Живков разчитахме на заплати, защото нямаше друг вариант и сега отново се връщаме към този модел, благодарение на Дянков и Борисов. Струваше ли си 20 години на затягане на коланите, за да се окажем отново в ситуацията на соцработници? При това във влошено демографско състояние на нацията, увеличаване на пенсионерите и намаляване на младите, работещи в страната.

Какво е бъдещето? Прогнозата едва ли е сложна. Превърнахме се в държава, в която доходите на хората зависят от управляващите на 80% с тенденция към увеличаване на този процент. Става дума за пенсии и заплати, които зависят от съответните закони и наредби. Управлението на зависими икономически и социално хора е лесна работа до момента, в който се получи взрив на социално недоволство. Мачкането на електората е като натягане на пружина – колкото повече натискаш, толкова повече се увеличава съпротивлението на обратната сила. След изборите през октомври стана ясно, че натискът не е достатъчен и вече сме свидетели на увеличението му, което ще продължи и през оставащите 18 месеца до следващите парламентарни избори.

Лошата новина за българите е, че и на тях избор няма да има, дилемата ще е Борисов /Дянков/ или Станишев /Първанов/. Нови едва ли ще се появят – Янето, Волен и Ахмед са ясни, Костов и СДС- също, те са част от миманса и битката при тях е кой да е с победителите на трапезата. При липса на алтернатива негласуващите ще са отново към 60% по официални данни, а победата на който и да е от двата основни варианта няма да промени нищо. Дянков вероятно няма да е на власт, но неговата работа ще върши друг – послушни „икономисти” у нас дал Господ. Като се замислим, ще видим и още нещо – соцвремената в България продължиха около 42 години /от 1947 до 1989/, а така нареченият „преход” вече се точи 22 години. До пълната му победа остават вероятно поне още толкова. Значи ще градим този вид капитализъм още поне 20 години до евентуалната поява на социален взрив и някаква промяна, а дотогава който оцелее, оцелее, за останалите или добро или нищо.

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.