Loading...
За политическата чалга „Стани, стани народ балкански, от сън дълбок се събуди“ е демодиран и опасен хит
Не знам какво още трябва да ни се случи, за да разберем, че отдавна сме на дъното и благодарение на безкрайното число звани и незвани многознайковци, специалисти и политици, се влачим дълго и търпеливо по него. Всички избори, независимо за каква власт, се предшестват от изобилие на популистки обещания, кое от кое по-примамливо и винаги се намират клакьори и подходящата аудитория, които единогласно подкрепят поредния нов – стар „месия“.
След това новоизбраните управляващи започват да откриват „топлата вода“ и да сипят обвинения към предходните управляващи сякаш някой би избрал новите, ако е доволен от старите, и така до края на държавата България. Не знам защо, но хората у нас приемат с доверие поредните партийни голословни обещания и скоро с неудоволствие установяват, че отново са се излъгали, въпреки предупрежденията на хора, познаващи театъра и артистите в него. Причината е може би в онези 45 г. диктатура на пролетариата, крепяща се на онзи чл. 1 от Конституцията на НР България, даващ на БКП неотменното право да бъде управляващата партия, т.е всеки един член на партията е началник на останалите нечленове. Та нали членството в Партията, а не качествата на специалист, предопределяха възможностите за реализация, пътуванията с „отвращение“ в прогнилия капиталистически свят, висше образование и специализация. Е, понякога това се осъществяваше със
средствата, предоставени от ДС за образованието на децата на служителите й
но какво от това? Нали така г-н другарю Николай Младенов?
Това е само един пример за демонстративната арогантност, но примерите са хиляди. Може би единствено у нас е възможно да имаме министър на отбраната мъж, който не е виждал военна служба и подходящо образование (г-н Н. Младенов) или примерно ген. Ангелов, завършил военна академия в СССР. В крайна сметка нищо лошо, но лошото е, че не пропуска да засвидетелства безкритично привързаността си към новия по-голям брат САЩ като закупим между другото някоя и друга ескадрила Ф16 след трети генерален ремонт. Вярно е, че предишното ни правителство купи две френски военни фрегати и малко хеликоптери с неясно предназначение, но и те са хора и те имат нужда от бонуси било за лични или партийни цели. Да не забравяме, че по едно време бяхме и франкофони!?? Всичко в зависимост от нуждите и парите. Има ли значение всичко това след като армията е с численост 26 хиляди души. Мисля, че при тази численост можем да минем и без министър. Виж, друга е ситуацията с МВР. При наличието на изобилие от охранителни фирми с над 100 хил. охранители и личен състав на министерството от над 55 хил. души, ДАНС, НСО и т.н е логично човек ще си зададе въпроса “Как такова количество непроизводствен персонал се издържа от обществото и каква е ползата му?“ Извинявам се драги сънародници, но във второто десетилетие на 21 век в каква държава живеем?!!
По брой на полицейски служители на 1000 граждани сме водещи, изпреварвайки Франция, Великобритания и Германия
но нека не завиждаме на нашите полицаи, работещи при невероятно неподходящи условия. Всичко това не бива да ни изненадва при съществуващите катастрофални икономически показатели. Непревземаемо последно място между страните от ЕС по всички основни икономически показатели, независимо от бодряшките изявления на премиер, вицепремиери или народни представители. Какво може да се очаква при 5000 евро брутен вътрешен продукт на човек, 200 евро средна работна заплата и около 100 евро средна пенсия. Можете да си представите какво предизвиква на този фон поканата на нашия премиер към другите страни да последват нашия пример. Разбира се, трябва да се прояви разбиране към това правителство. За приватизация не остана кой знае колко много, но животът си върви, управлението и народът имат своите ежедневни потребности, но и управляващите също. Можеш да оправдаваш безизходицата, в която си попаднал с грешките на управлявалите преди теб, но след три години управление и след като си бил в управлението под една или друга форма в преходните 8 години, оправдания от такъв характер едва ли биха убедили мислещите хора. Може би са прави онези мои колеги, които казват: “Г-н Петров, не можем да се сърдим на управляващите, те не само, че не могат да управляват, но и не знаят“!! При създадените условия,
скривайки се зад световната криза, на национално ниво ние сме в перманентна криза
което не попречи на редица „изтъкнати” европейски политици да се разливат в купища похвали към управлението, но забравят всичко, когато става въпрос за Шенген, пенсии, социална политика и здравеопазване. Важното е Европейската народна партия в колко европейски страни е управляваща. Същото се отнася и за останалите европейски партии – не са важни резултатите от управлението, а самото управление. Справка Гърция!!! У нас и сега управляват и дават съвети на управлението достатъчно „изтъкнати специалисти“, на които в биографиите им съществуват 10-12 години нелегалност и неясна реализация през тези периоди, но никой не задава неудобни въпроси на управляващата партия – нали си спомняте чл.1? По силата на същата инерция се оказва, че политикономията на социализма е сигурен трамплин към върховете на капиталистическата пазарна макроикономика?!! Нали така г-жо Кристалина Геогиева или г-н Ив. Костов?? За сега не може да бъде показан резултат, който да дава основание на самочувствие и указания свише. С приватизация на държавно имущество (разбирай общонародно) на стойност 50-60 млрд. $ за 7-8 млрд. лв си претендент за книгата на Гинес, но по-правилно е да бъдеш съден за щета в особено големи размери. Няма обяснение да подадеш авиокомпания – национален превозвач за 150 хил. $ при условие, че само дестинациите на националния превозвач са 132 броя средно по 3 млн. $. Направете си сметката сами. А акциите в Сита, имуществото на компанията зад граница и т.н? И всичко това на компанията Гад Зееви – Израел, в която докато не се появиха българите като продавачи никога не са мислили да бъдат превозвач, какъвто и не станаха!!! Трябва ли да ви припомням „Нефтохим“ и „гениалния“ ход с нефто-пристанището, продажбата на „Кремиковци“ за 1 $, проблемът „Горубсо“ не е от вчера, медодобивен комбинат Пирдоп – интересно кога и как е решен проблемът със селена, сярната киселина и още редица въпроси. Рудите са полиметални, т.е освен мед там има достатъчно големи количества злато, сребро и платина. Нали така г-да Цоцорков и Искренов, или този въпрос не се отнася до БНБ? Трябва ли да припомням „Фармахим“, „блестящата“ сделка на правителството „Кобургготски“ за нашия „Телеком„ – подарък на изкуствено създадена за случая фирма за 300 млн.евро и препродажба на същия този Телеком във Виена (2007 г.) за 1,5 млрд. €?
Къде ли са отишли разликите г-н генерал Борисов?
Вие тогава бяхте гл. секретар на МВР?!! Кой накисна страната с 4 млрд. лева по външния дълг, г-н М.Велчев, които сегашното правителство търси под дърво и камък или чрез групови посещения на близо и далеч, независимо, че самото то управлява с пари назаем до този момент и вероятно през целия си мандат. До сега имаме вътрешен заем чрез ДЦК (държавни ценни книжа) за 3,5 млрд. лв., платими през следващите 5-10 години, добре оглозган фискален и валутен фонд, неясен остатък или наличност от Сребърния фонд, имаше нещо като частен социален фонд и предстои да вземем нов заем за 1млрд. €. Честито на бъдещите управляващи – ако има такива!! Скоро ще бъдат приватизирани и последните остатъци държавни предприятия по схемата „от мен подарък, а ти като го продадеш, ще си ми дадеш моето“. При такъв съветник като г-н М. Велчев, надявам се резултатите от продажбата на „Булгартабак“ да бъдат блестящи, независимо ЗА КОГО!!
Това е една малка част от безобразията, съпровождащи нашия преход или по-вярно връщане към пазарната икономика през последните 20 г. Томове не биха стигнали, за да се опишат безотговорността, липсата на познания и изобилие от арогантност, корупция и лицемерие, партизанщина, липса на гражданска отговорност и национално самочувствие. Може ли някой да даде разумно обяснение на факта, че строим метро, по принцип нищо лошо, но в не малко градове на страната, в т.ч. и София няма канализация. Не е ли обидно да декламираме, че туризмът е национален приоритет, а Витоша – планината, която е под носа на управляващите, които и да са те или именно за това – да бъде в това състояние? Има ли някой разумно обяснение за 20 годишното строителство на моста Видин-Калафат?!!! Кой носи отговорността за състоянието на бреговата ивица на Черно море (100% държавна собственост до 100 м от водата, но само на книга), за състоянието на крайбрежните води, флората и фауната поради липсата на пречиствателни съоръжения.
Как си представяме влизането в Шенген и неяснотите с недвижимата собственост у нас на граждани от страни, които не са членове на ЕС?
Отделен въпрос са нашите постоянно представяни милионери и мултимилионери, които съгласно кадастъра и други документи нямат или почти нямат собственост. Ако някой погледне в регистъра на Слънчев бряг би се удивил на много записи! Какво да се каже за водните ресурси и водния баланс на страната след нещастието с един практически малък язовир и отказа на военния министър да носи отговорност за такъв елемент от националната сигурност. Това негово изявление оставам без коментар!! Някои задавал ли си е въпроса защо държавни фирми от съседните страни се стремят да участват в приватизацията на фирмите у нас (Шише Джам – Турция, Телеком – Гърция и т.н), ние никъде не сме направили и опит. Вероятно тези страни си нямат нашите „специалисти“, които за щяло и нещяло декламират – колкото по малко държава, толкова по-добре?!! Да, ама не, защото дори задокеанските им учители и особено банкерите излязоха от 100% банкрут (поне за сега) посред поредната финансова инжекция, като дългът на САЩ надхвърли 15000 млрд. $ – почти равен на брутния годишен вътрешен продукт на САЩ. Проблемът е в това, че нашите съседи не са се отказали от държавата си, ние както винаги се опитваме да бъдем „по-голям светец от папата“ или да ни поучи било „дядо Иван“ или „чичо Сам“!! Може би е достатъчно да се обърнем към сравнително близката ни история, за да видим, че когато използваме собствения си разум и възможности сме значително по-успешни – Търновската конституция от 1879 г. Разбира се пред всеки трезво мислещ сънародник стои естествения въпрос – Може ли и трябва ли да продължава тази агония?!! Не сме ли задължени в името на собственото си бъдеще, в бъдещето на нашите деца и внуци, да потърсим и намерим изход от създалата се ситуация? Историята на държавата България познава много върхове и провали за своята дългогодишна история. Държавата на Цар Шишман загуби битката с Османската империя поради своето разделение, а току що освободената и обединена България спечели Сръбско-българската война през 1885 г. под лозунга – Единението прави силата!
Лесно е да се каже, но едва ли лесно може да се осъществи. Знам, че някой ще каже „Точно сега ли ще се обединяваме, тя и Синята коалиция вече я няма“. Тук възникват няколко въпроса:
1. Какво обединяващо видя ЕНП между СДС, ДСБ и ГЕРБ, въз основа на което тези три партии са членове на ЕНП? Заявлението, че си десен едва ли е достатъчно, за да си такъв, а антикомунизма за западните демокрации едва ли би трябвало да бъде обединяващия партиите елемент, тъй като не са имали “щастието“ да бъдат управлявани от ДИКТАТУРА НА ПРОЛЕТАРИАТА!!
2. Същият въпрос може да се отправи и към многото фондации, които безцеремонно се намесват във вътрешната и външна политика на страната посредством най различни форми на въздействие в т.ч. и спонсори със съмнително демократични цели.
Най-неприятното е, че за провалите никой не поема отговорност, просто се променят част от артистите и трагедията продължава
3. Какъв беше замисъла на Синята коалиция? Във всеки случай не за спечелване на управляващо болшинство, а за запазване шансовете на минимална бройка абонати за депутати, които не могат да се видят вън от Народното събрание – цената е без значение за тези народни избраници. Каквито целите такива и резултатите – шепа депутати и удобната роля – днес сме опозиция, утре с управляващите и така до края на мандата. Разбира се българският избирател отдавна е наясно с грозната игра и реагира по своему – не гласува. Логичният му въпрос „За кого да гласувам?“ логично няма отговор. Та нима един и два пъти беше подведен от „народните“ любимци – то не бяха комунисти станали антикомунисти, агенти-доносници на ДС, цар-станал мин.председател на Република България с единствената цел и той да вземе нещо от баницата, когато му дойде времето, дори ако се налага да се сменят чиповете на българските граждани.
Все пак народът е казал, че надеждата умира последна! Аз лично силно се надявам, че въпреки неудачите в нашия народ се съхранило желанието да се излезе от летаргията и безразличието, да се оттласнем от дъното и тръгнем нагоре, преодолявайки натрупаните проблеми. Мисля, че е абсолютно необходимо създаването на инициативна група, комитет, наименованието не е важно, за полагане основите на нов гражданско-политически субект със широка основа, който да бъде организатор и водещ на национална кръгла маса с тема: Как по-нататък? Там трябва да се маркират онези задължителни действия, които не зависят от политическото наименование, те са задължителни като цели за доброто на страната през следващите 2-5 години.
Нямаме много време, още по-малко място за вождизъм и лидерски амбиции.
