За морала на комуниста или как се наливат основите…

„И ще узнаете истината, и истината ще ви направи луди.

Сега, когато вече сте луди, нека ги забием!”[1]

КОЙ СЕ МЪЧИ ДА РАЗПЪНЕ АНТИКОМУНИЗМА?

Стари мутри с нова фасада изпълняват познати задачи   ●   С поредното докарване на Стоян Ганев у нас интернационалът доказа своето безсилие   ●   Услужливи медии или по-скоро ибрици на прехода   ●  За безбожието на българите и за вярата им в псевдопророци

„Стоян Ганев идва да бори мафията: Прави движение, търси партньори за битка с корупцията”, тръби в събота, 28 март 2009 г., вестникът  на юдеомасоните[2] „Стандарт”. В неделя, навръх 12 април 2009 г., Цветанка Ризова омърси празника Вход Господен в Йерусалим, като даде трибуна пак на измъкнатия от някое от мазетата на интернационалните тайни служби пазарджиклия Стоян Ганев. Пред зрителите на чалгателевизията, която ни облъчва с предавания от типа на „Big Brother”, „Горещо” и „На четири очи с…”,[3] съветският възпитаник не само демонстрира напълно променената си фасада, напомняща комичната заешка захапка на фамозния консултант на „Нова” другаря Юлиян Вуч. 

 Той сподели целта на мисията, с която е проводен от

интернационала: да се бори срещу антикомунизма. Тъй като, видите ли, „противопоставянето „комунизъм-антикомунизъм” вече не интересува хората”. Те се вълнуват от всекидневните си проблеми.”[4] Кой предизвика тези „всекидневни проблеми” на хората и продължава да поддържа пъкления огън до пълното изчезване на „вълнуващите се” от тях, другарят Ганев премълча.

Успя, понеже бе удобно обгрижен от услужливата водеща. Тя не само му спести купища въпроси, произлизащи от неговата изключително неудобна биография. Ризова даже не го попита за очевадния конформизъм и политическа шизофрения, които седналото срещу нея и само външно промененото същество излъчваше като току-що взривена атомна бомба. Пролича, че „властелините на света” ги стяга чепикът. Умните и мислещите свидетели на споменатото забавление с претенции за сериозност разбраха точно къде. Явно битката срещу аниткомунизма и за световна комунистическа държава е в разгара си. И то не само защото в САЩ и Западна Европа взеха да национализират както нашенските болшевики след 11 ноември 1944-а.[5] Животът доказа, че антикомунизмът е битка за истината. А тъкмо тя плаши „господарите на планетата” и нашенските им слуги. Поредната доставка на пратката Стоян Ганев у нас доказва, че тайният интернационал съвсем е закъсал откъм кадри.

В СЛУЖБА НА СССР

Стоян Ганев е уникат, който обаче ни бива да бъде пазен. Защото не е произведение на виртуозното политическо изкуство, а на кича в тази област. Той е единственият външен министър на държава-членка на ООН, който поради приетия принцип на мандатността оглавяваше Общото събрание на световната организация, а след като сдаде този пост, избяга от родината си и подири убежище в САЩ. Ако бе преди промените, донякъде щяхме да му влезем в положението. Ала след като България не го преследваше, как и защо другарят Ганев „избра свободата”, така и не се разбра. Просто се догаждахме, че  е бил мобилизиран в някоя от петнадесетте тайни служби на приелата го страна. Така е при ченгетата – предават и винаги за пари. Въпросният Стоян наистина е фамозна „корона”, украсяваща не само нашенския пошъл политически пейзаж!

Още по-любопитна е „демократичната” биография на „героя”. Като ученик в пазарджишката гимназия „Константин Величков” бил несменяем комсомолски секретар. Сетне завършил право – специалност, за която е известно, че в повечето случаи вербуването се е извършвало още в университета. Разговарял съм с офицери от Държавна сигурност и от Криминалната милиция. Сякаш са си плюли в устите, както се казва. И едните, и другите твърдят, че до 10 ноември 1989 г. не повече от двадесетина адвокати в цялата страна не са били сътрудници на репресивните тайни служби на режима. При прокурорите и съдиите изключения почти нямало. Обаче Стоян Ганев не се отдал на практическа юридическа работа, а на преподавателска дейност. И къде мислите разгърнал своя талант? Ами във Висшата школа „Георги Димитров” – МВР край Симеоново! Демократ отвсякъде!

През 1985 г. пак „демократично” защитава „докторат” в Московския държавен университет „Ломоносов”. Понеже се занимава с конституционно право, такава е и темата на неговия „докторат”. В съветската столица ваклото пазарджишко юристче се залюбва с щерката на офицер от КГБ. Бракът е реализиран и днес бившата съветска, а днес американска гражданка, другарката Ганева „демократично” живурка под крилото на интернационала в САЩ. Ала по-добре да надникнем в неповяхващото „творчество” на бившия генерален секретар на Общото събрание на ООН. Част от неговия дисертационен „труд” се е побрала в издадения през 1988 г. от АОНСУ[6] сборник, под гръмкото заглавие „Новата философия на мира”. „Фундаменталното” Ганево „произведение” впечатлява още с надслова си: „Конституционният аспект на съветската външна политика в условието на формирането на правова държава”.[7] Ето значи къде и как е бил подготвян другарят Стоян за бъдещото си вицепремиерстване, за министър на външните работи на „демократичната” (Народна) Република България и за временен шеф на министерството на тайното световно правителство, наречено Организация на обединените нации. Нека се запознаем със „съвременните” и подчертано „демократични” насоки, които настоящият американец е споделил с ограничения и добре подбран кръг от читатели на сборника:

„Деветнадесетата общосъюзна конференция на КПСС определи като първостепенна задача формирането на правова държава, чиято същност се състои преди всичко във върховенството на закона и на първо място на конституцията. Този принцип има непосредствено отношение и към външната политика. Осъществяването на новата философия на мира, която бе обоснована на Двадесет и седмия конгрес на КПСС, е възможно в условията на радикални промени в политическата система, насочени към изграждане и функциониране на такъв механизъм на управление, който работи на основата на конституцията и другите закони.”[8]

„ДЕМОКРАЦИЯ” ПО ЛЕНИНСКИ

По онова време, само година преди промените, Стоян Ганев явно е бил последователен ленинец. И е вярвал, че: „Демократичната република може би е най-добрата възможна политическа черупка за капитализма…”[9] Обаче навярно са го обучавали постепенно да се измъква от „черупката на социализЪма”. Две неща правят впечатление в цитирания откъс. Първо, фактът, че в статията му става дума за „формирането на правова държава, чиято същност се състои преди всичко във върховенството на закона и на първо място на конституцията”, безспорно доказва: дотогава тя не е съществувала. С други думи под ръководството на определени свои все още не дотам известни, но въпреки това висши дейци, още в условията на действащия Член първи на Живковата конституция БКП е признавала господстващото безправие на своя режим. По онова време твърде ограничен кръг най-верни другари са наясно, че им предстои да обявят това държавно устройство, основано на терора, за „еднолична власт”. И второ, че един от основателите и главните комисари на СДС е бил готвен в Москва за „радикални промени в политическата система, насочени към изграждане и функциониране на такъв механизъм на управление, който работи на основата на конституцията и другите закони”.

Сега разбирате ли, че каквито „демократите” ни, такава и „демокрацията” у нас. В предаването на Ризова Ганев си спомни как – цитирам: „… Навивахме Иван Костов, да не става експерт на БКП, а да остане в СДС.”[10] Ето ви още един „титан на демокрацията” по комунистически. Не при старата система, а след 10 ноември 1944 г. той напътстваше от страниците на органа на ЦК на БКП вестник „Работническо дело” самата партия-майка как „да се реформира” и да „ръководи при новите условия”. И останалите ни „демократи” бяха правени по същия калъп на компартията и на нейните репресивни тайни служби. Не един и двама от тях се завърнаха при корените си или отидоха в други филиали на централата със седалище на улица „Позитано” 20 в столицата. От време на време Западът ги сменя като носни кърпички. Понастоящем застава зад поредните партийни многобойци и подставени лица – комуниста Б.Б. и анархоземеделеца с червен привкус Я.Я. Но никога не забравя за своите основни доверени лица от БСП. През това време е в ход поредният експеримент на политическото генно инженерство – реанимирането на покойници – СДС и ДСБ, със съответните им атрибути в човешки образи…

СИНЕДРИОНЪТ СЪВСЕМ ГО ЗАКЪСА

Вече споменатият дефицит на кадри, на които интернационалът може да се довери, личи от тези „възкресителни” операции и от поредната доставка на Стоян Ганев по нашите земи. Може би синедрионът разчита на късата памет на нашенци? До голяма степен има право. Как иначе да си обясним, че се намират някои, които приемат насериозно продължаващия парад на политическите шантонерки у нас? Възможно ли е дори най-заклетият комунист да се съгласи, че момче, подписало се като автор под следващите „разсъждения”, може да бъде „демократ”? Защото ръката Ганева е писала: „В зависимост от конкретните исторически условия на различните етапи на развитие на съветската държава различни са били и конкретните задачи на съветската външна политика. Но още в Декрета за мира до наши дни нейните главни задачи са неизменни. Както изтъкна М. С. Горбачов в доклада си по случай 70-годишнината на Великата октомврийска социалистическа революция, „принципната линия на нашата външна политика неизменно е следвала генералното направление, изработено и започнато от Ленин, т.е. в съответствие с природата на социализма, с неговата принципна ориентация към мир.”[11]

Това е директива и тя се изпълнява. Слепи ли сте, че не виждате? Глухи ли сте, та не чувате? Какво се случва на Запад? Масова национализация, закупуване от държавата на крупни дялове от големи корпорации, постепенното изпадане на САЩ във финансова зависимост от Китай… Не се залъгвайте, печатницата на пари работи с пълна пара. Предстоящата инфлация ще доведе до нови беди. И нито една от тегобите няма да бъде платена от най-богатите, които предизвикаха кризата. Заблуда е, че те са просто капиталисти. Така е донякъде, но и болшевиките бяха такива. Те експериментираха в условията на държавен капитализъм. Вярно, върнаха се към класиката в този обществено-политически жанр. Обаче безценният им опит не отиде нахалост. Когато държите средствата за производство, на практика здраво сте хванали юздите на всички власти. В условията на новия световен ред, наричан глобализъм, светът върви към предопределената от фамилията Ротшилд единна световна комунистическа държава. Дали юридически средствата за производство са в ръцете на шепа „богоизбрани” или формално са държавни, „общонародни”, но те ги владеят, като се разпореждат с тях все едно са техни, няма кой знае какво значение. Сигурен съм, че дори предпочитат второто. По-удобно е и е по-малко обвързващо с отговорности. Затова тласкат развитието на човечеството по този път. Евреинът Луис Маршалко съобщава как един от наследниците на създадената през ХVІІІ век най-крупната световна еврейска банкерска династия – Майер Амшел Ротшилд, обичал да споделя със своите клиенти семейните планове относно фамилния червен флаг, който се веел над входната врата на фирмата му: „Един ден това знаме ще управлява света!”[12] Постигнаха го. Досущ като в приказка на Андерсен само глупаците не го разбират.

НА БОГ ИЛИ НА СТАНИШЕВ, СИМО, КОСТОВ, ДОГАН, ВОЛЕН ИЛИ Б.Б. СЕ УПОВАВАТЕ

Някога Стоян Ганев започна видимия си партиен път в т. нар. Християн-демократически център, по-късно станал „обединен”. Негови съучредители бяха синът на Тодор-Живковия оториноларинголог Любомир „Пъпката” Павлов и личният му ординарец Стефан Софиянски. В тази компания личаха такива одиозни мутри като Венцислав „Коня” Димитров, оказал се агент Попов – някога „яростен антикомунист”, днес един от съветниците на алчночервения президент и сътрудник на ДС. В тази партия бе и един от творците на Живковия Указ 56 Илко Ескенази. Пак сред пионерите в нея бе и един от теляците на тандема Луканов–Дойнов, другарят Божидар Данев – от комунист и човек на службите, прекаламбичнал се до шеф на алените пишман „капиталисти”, също „обединени” в някаква уж Българска стопанска камара. Няма как да пропусна още двама видни „обединени християндемократични центристи” – родственицата на генерал Атанас Семерджиев, адвокатката Екатерина Михайлова и видния отвсякъде наследник на „чисто българския” род Авишай, цял живот силно „репресирания” из „тежката чужбина” Александър „Десет на сто” Божков. Моят приятел и правозащитник Николай Колев-Босия, когото едва ли можете да упрекнете в симпатии към комунистите, е изследвал генезиса на следдесетоноемврийските партии. И твърди, че като всички останали и въпросният ОХДЦ е бил заченат по идея и под ръководството на ЦК на БКП. Изричният „ментор” на „обединените юдеоцентристи” бил все още живият секретар на Централния комитет, другарят Емил Христов.

Такива са всички провъзгласени за „политически лидери” без изключение. Един – марксист, друг – наследник на активни борци, трети – потомствен комунист, четвърти – милиционер с диплома, пети – агент…, все добре подбрани кадри, послушници в тайната „семинария” на БКП и Държавна сигурност. Ала защо номерът на партията-майка минава? Понеже на т. нар. народ му харесва. Приема всичко това, не го интересува „какво върши попът, а какво говори”. Нямало значение кой какъв е бил; било важно какво обещава… Сдържам се, за да не „благословя” по шопски. Какъв по-красноречив пример за мерзостта на този „политически елит” от самия Стоянчо Ганев? След „бягството” си от България, той влезе във връзка с преподобния Муун. И с един несъмнено свързан с болшевишките специални служби „икономист”, също подвизаващия се в САЩ бивш висш съветски стопански ръководител, един от шефовете на Академията на науките, товарищ Владимир Квинт – с хазарско потекло. Същият този руско-еврейски Квинт[13] бе замесен в скандал с даване на рушвети. По-добре да се доверим на публикация в печата:

„Съсобственикът на „Союзконтракт-Табак” Георги Тасев е съдружник с проф. Владимир Квинт във фирмата „Бейсик”. Тасев се прочу, след като обвини шефа на „Булгартабак” Георги Попов, че искал 500 000 долара подкуп за себе си и вицепремиера Николай Василев. Проф. Квинт пък се афишира като автор на предизборната програма на НДСВ. Той не крие близостта си със Стоян Ганев, махнатия през февруари началник на премиерския кабинет. Тогава Ганев обясни, че една от причините за уволнението му са различия за икономическата политика, прокарвана от Василев и финансовия министър Велчев. Професорът също неведнъж е изказвал недоволство от тази политика.

Един от слуховете около отстраняването на Ганев беше, че е лобирал за връщането на изгонения от България като заплаха за националната сигурност Майкъл Чорни. Според друга мълва се е опитвал да прокарва близки връзки между премиера и бизнесклуб „Възраждане”.”[14]

Засега Квинт е недосегаем. Той позира заедно с бившите американски и руски президенти Буш и Путин, с Горбачов и Хилари Клинтън, с един от болшевишките архибандити Лужков – кмет на Москва, и с „президента на всички евреи” и на Украйна, комуниста Леонид Кучма,… но и с наш Стоянчо-пазарджиклийчето от „онази школа”… Владимир Лвович е само един от съветниците на левитския интернационал. Отъркалият се о него Бай Ганев просто изпълнява поставените му задачи – от най-нисък ранг.

През 2001 г. господарите му го върнаха у нас в антуража на бившия Симеон ІІ. След като участва в реденето на депутатските листи на НДСВ и дори стана началник на кабинета на премиера Рилски-Мадридски, Стоян го заряза и оплю. Първо лапаше от ръката Симова, после реши, че „НДСВ и Сакскобургготски са най-корумпираните”.[15] Даже чрез медиите се обърна към бившия си благодетел: „Прочетох някъде, че царят бил казал след изборите, че НДСВ има потенциал и не е изчерпана. Искам да му кажа, ако той още не е разбрал това вече няколко години, че НДСВ няма потенциал и е изчерпана още със създаването си. Тя се роди мъртвородена. Това беше партия на властимащите, на тези, които бяха във властните структури и освен това в нея нямаше и капчица демократичност.”[16]

Всъщност Стоян Ганев не е виновен, ще рекат някои. Той е зависим, така са му наредили, ще го ожалят и оправдаят те. Добре, ама тогава сте виновни вие, които гласувате. Защото винаги досега с вота си узаконявате само подобни Ганеву. Вместо да вярвате в Бога, се уповавате на псевдопророци. Сега сте коленичили пред олтарите на двама мишоци, каквито са Б.Б. и Яне Янев. Поне да бяха нещо като Златния телец, ами те дребни милиционери… За първия е изписано достатъчно. Британският журналист Миша Глени го оприличи на „типичен бракониер, превърнал се в дивечовъд”.[17] Скоро го изобличиха не само като потомствен комунист, но и като измамник, спекулиращ с паметта на дядо си.

А вторият? Появиха го на политическия мизансцен като млад земеделец, изпълняващ ролята на лошия Вова от задния двор в евтините кинопродукции на „Мосфилм”. Обикаляше конференциите на СДС, за да трови „сините” с димки. Сетне стана част от тяхната парламентарна група. После застана зад Волен Сидеров, когато ексибиционистът бивш главен редактор на „Демокрация”, защитникът на Доган и разочарованият почитател на негово нищожество Симо се кандидатира за кмет на столицата. Дойде ред да предложи агента на Държавна сигурност Николай за президент. Същия Георги Марков, който от „знаме” на СДС се „издигна” до пезевенк на щатния комсомолски деец Тодор Батков. По едно време Яне тъй се срасна със самопровъзгласилия се за „адвокат” Атанас Железчев, че започнаха да ги смятат за активисти на организацията „Джемини”. Сега заръчаха на това светиврачко другарче с удължен от лъжи нос да се провъзгласи за „консерватор”. И то, клетото, дори сътвори откритие в историята на БЗНС – намери някакъв „консервативен” произход на земеделската партия. Тя била рожба на най-крупните земевладелци и бранела техните интереси?! В този момент дори невярващият читател навярно се прекръства и плюе в пазва против уроки… Зер повечето имаме деца. Да пази Господ и да не станат като Яне–Чудото за три дни.

Я ПРОТИВОКОСТИТУЦИОСНОВАТЕЛСТВУВАЙТЕ

Не ви ли омръзна да ви лъжат? Не ви ли дотегна да слушате порои от обещания, чието предназначение е никога да не бъдат изпълнени. Не ви ли писна да участвате във фарса „избори”? Толкова ли се подценявате, че оставяте група бездарни измамници, надянали шарени политически дрешки, да ви правят на маймуни? Нима не разбрахте елементарната истина? А тя е: „Фактически партията създаде опозицията. Опозицията не беше двигател на събитията, а продукт. Твърдяха, че 10 ноември бил резултат на борбата на опозицията. Чак да ти стане смешно! Къде, кога и срещу кого се е борила опозицията? Какво е представлявала борбата й?”[18]

Звучи цинично, но е вярно. Да, другарите се гаврят с нас, но какво друго сме заслужили? От години повтарям, че трябва да започнем всичко отначало и начисто, ама кой да чуе? Необходимо е изграждането на нова антикомунистическа политическа сила, но отдолу нагоре, без парашутисти, спуснати от някакъв скрит „център”. Войните и революциите са специалитет на интернационала. Нормалните хора, искрено вярващите в Бога[19] и истинските демократи се противопоставят чрез пасивен протест и неучастие. Възможен ли е това и до какво ще доведе? Преди малко повече от шест десетилетия по този начин Махатма Ганди изтръгна „перлата от короната” на една „империя, в която слънцето никога не залязваше”. Защо ние да не можем? Неговите предци наричали нашите деди „ари”, „арийци” – бели, благородни хора. С какво сме по-лоши от древните българи? Може би с робската психика, насадена ни през 65-годишното комунистическо робство? Толкова ли ни допадна, свикнахме ли с нея? Отворете съзнанието си и разберете: Без декомунизация няма как да изтръгнем предателя раб от душите си. В тази битка с номенклатурата трябва да участват със своето покаяние и редовите членове на БКП. Пък сетне да тръгнем от равния старт и всекиму според способностите и труда.

Преди почти 16 години писах: „Какво е най-страшното при рухването на митовете около пръкването на „демократичната опозиция”? Огорчението, че всичко е било уйдурма. Нямаше как да е другояче. Ужасно е отчаянието, в което изпадат стотиците хиляди честни антикомунисти, страдалци в името на истината. А тя е такава и няма как да бъде променена. Народът, обаче е в състояние да изрита негодниците, да се пречисти и окуражи. Веднъж вкусена, забранената ябълка на свободата влива сили и на най-унилите. Другарите комунисти просто трябва да запаметят веднъж завинаги – връщане назад няма! Робът е разчупил оковите си. До ще време и ще ги захвърли окончателно. Троянските коне няма да го измамят и спрат.”[20]

Вече не съм такъв оптимист. Имам ли основание или греша? Опровергайте ме.

В противен случа: Бог да ни е на помощ!

Рубриката продължава.

София, 14 април 2009 г.