Дончева не напуска политиката, изхвърлят я

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Смешен плач се чува напоследък в медиите по повод казаното и обявено от Татяна Дончева „напускане на политиката”. Обявиха я едва ли не за съвестта на своята партия, незаменима, един журналист я нарече дори „личност”, което на фона на безличието в родната политика си е голям комплимент. Дори нейният най-голям опонент в партийните редици – Румен Петков, известен с фразата си за „тишината в спалнята” я похвали.

Обаче кой знае защо всички пропускат да видят нещо очевадно – че Дончева, както впрочем всички пишман политици, назначени или попаднали в кръга на властта, не си тръгва в подходящия момент. Бих я уважавал много, ако бе обявила оттеглянето си след като излезат листите и се види, че е на избираемо място в предложенията на БСП.

 А не когато и на слепите стана ясно, че тя няма как да бъде избрана, защото не е сред посочените от властовия кръг на „Позитано”. Дали причината е изчерпването й като депутат, или просто не е долюбвана от хората на Сергей Станишев, няма абсолютно никакво значение.   Фактът си е факт. Всъщност, Дончева не е изключение в българската политическа реалност. Някой да си спомня подадена оставка в момент на упражняване на депутатски, министерски или други управленски функции? Без значение дали е в ляво, дясно или в центъра, политическата клика у нас си има своите правила, а нейният член първи е: „Не си тръгвай от трапезата, преди да са те изритали”. Примери – колкото искаш. Спомнете си революционера Кошлуков, който през 2005 година имаше възможност да свали кабинета на царя с гласовете на Новото време през февруари, но не го направи заради един тримесечен министерски портфейл на Севлиевски. Трябваше да дойдат изборите и електоратът да бие шута на иначе правещият се на критикар политик.

Един съвет, безплатно, към журналистите в тази връзка – направете си труда  и пребройте колко души са в последните пет парламента постоянно, превърнали в професия търкането на депутатските банки и абсолютно неизвестни на обществото. „Фонът” на родната политика вероятно се състои от 70-80 души верни хранени хора на партийните лидери от всички цветове, които отвреме навреме се използват по предназначение и след това отново потъват в блажена летаргия. И на никой от тях не му минава през ум да подаде оставка, още по-малко да излезе от политиката и лапането. Обаче във всяка кампания има по един-двама, които изгарят по различни причини. И които след това се бият в гърдите, че са си тръгнали сами, отвратени от това или онова. Ами колко са институциите, които пожизнено са оглавени от верни и добри хора, имащи връзки с всяка власт у нас, които са несменяеми? Да споменем само НДК, БТПП, БСК. У нас обаче хората, главно приближените на властимащите, са по-важни от институциите.

Та да се върнем на Дончева. Елементарни въпроси, на които соцдепутатката едва ли ще отговори са – сега ли видя негативите в кадровата политика на БСП, когато те я засегнаха лично? Защо, ако не е била съгласна с нещо, не напусна Народното събрание преди година, две или повече? Защо например не го направи след загубата на кметските избори в София? Кога реши, че къса с политиката и ако следващият партиен лидер я покани в каквато и да е листа, няма ли да забрави сегашните си изявления?

Имаше преди години един вицепремиер, който направи знаменателното изказване: „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”. Но и той не си подаде оставката, въпреки че очевидно е разбирал несериозността на положението си. Ако се замислим, ще видим, че фразата на този човек продължава да важи с пълна сила и днес. Но друг не я е изрекъл на глас. Звучи ли ви реалистично да чуете от устата на своя избраник подобно нещо: „Егати парламента, щом аз съм избран в него”. Защото сегашната политическа система в България много прилича на едно друго време в древния Рим, когато конят на императора, предложен от него, станал сенатор. Какво пречи у нас кучето на партиен лидер да влезе в Народното събрание – нищо, ако бъде поставено на избираемо място в листата на съответната партия. И ако няма конституционна пречка за избора му.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.