Ще се изпъчи героят героически пред гвардейците.
Ще реди пламенни слова в които много ще се споменава „родина“, „чест“, „свобода“, „безсмъртие“, „подвиг“, „вечна слава“.
Ще цитира „Тоз който падне в бой за свобода, той не умира“.
Ще има тържествена проверка заря.
Ще гърмят топовни салюти, а ротите ще викат „ура“.
А през останалите делнични дни ще каканиже:
„Крим е дефакто руски.“ –> Сякаш България не е била дефакто османска.
„Украйна не може да победи Русия“. –> Сякаш 200 четници са могли да победят Османската империя.
„Няма смисъл да се водят битки, нещата трябва да се решат с преговори“. –> С други думи, сраженията на четата са глупост, да беше седнал Ботев на масата с Осман паша.
„Не трябва да се помага, това само разпалва войната. Ще загинат още хора“ –> Две години след Ботев, Русия това и направи, разпали войната и загинаха десетки хиляди българи, руснаци, украинци, румънци и сърби.
Гади ми се от това лицемерие.
Не ща да му слушам речите. Срам ме е да му гледам тържествените зари-проверки.
Ако всички разсъждаваха като Радев, нямаше да има нито Ботев, нито България.
Слава на героите!