Loading...
След изборите за БГ парламент ми позвъни проф. Жак Вилрокс, професор по социология в Свободния университет в Брюксел, с молба за коментар. В Европа били изненадани от съкрушителния резултат на ГЕРБ; и в България никой не познал какво ще се случи, добави професорът. В „Дневен Труд” /8 юли, 2009/ излезе информация, че сайтът за анкети http://www.buzzdash.bg/ е предвидил доста точно победата на герберите и загубата на социалистите, което е без прецедент в електоралната прогностика у нас. В същия брой на вестника Кольо Колев публикува статия „Социолозите не са магьосници”, в която признава провала на своята гилдия. Уместни поводи за анализ, след като отшумяха емоциите в следизборната нощ!
Започвам с въпроса: Що е „БЪЗДАШ” и как се появи у нас? За първи път е тестван на 20 март, действа на пълни обороти от 7 април, 2009 г. Аналог е на американския сайт buzzdash.com, който нашумя през 2007-2008 г. и беше ползван активно от екипа на Обама /голяма част от идеите на победилия президент бяха тествани чрез интернет технологията/. А сега – най-интересното: и американският прототип, и неговата адаптация у нас са сътворени от БЪЛГАРИ. Именно те- група млади, талантливи и иновативни програмисти и математици, направиха пробив в технологиите за поддържане на двустранна онлайн връзка, базирана на интернет, мобилни комуникации и телевизия; изработиха социологически инструмент от ново поколение, което сондира обществените настроения в реално време; създадоха механизъм за формиране на общности; станаха приоритетни партньори на бизнеса, политиците , медиите /в САЩ медийни партньори са Times Magazine и Sports Illustrated; в България- „Дневен Труд” и Нова ТВ/.
Как социолозите и „бъздашите” прогнозираха изборните резултати? Първите, чрез традиционни анкети с 1000-1500 души, проведени седмици преди изборния ден; вторите- чрез онлайн анкета на 4 юли. Класическата техника изисква попълване „на ръка”, дълга обработка и анализ, за което отива поне седмица; Ай-Ти сондажите се правят на мига сред 6 пъти повече избиратели, а резултатите се получават в реално време. Коя методология е по-прецизна може да се види от следното сравнение между прогнозните резултати за първите две партии:
Резултатът на победителя ГЕРБ-според социолозите, той трябваше да се движи в интервала 28-30%; „БЪЗДАШ” го фиксира на 37%;
Резултатът на губещия БСП– 22-25% според социолозите и 13% според онлайн анкетата;
Изводът е изцяло в полза на информационните технологии, дръзнали да навлязат в терена на по-тромавите социологически агенции, в които се подвизават и очевидно пристрастни коментатори. Всеки специалист по електорална социология знае, че разликите от 3-4 % /колкото е при „БЪЗДАШ”/ между прогнозните и окончателните числа е приемлива и обяснима както от статистическа, така и от психологическа гледна точка.
Защо намесвам психологията? Както правилно сочи Кольо Колев, между първоначалните нагласи и изборното „цунами” се е случило нещо, което традиционната електорална социология не улавя: към натрупаното недоволство от управлението на тройната коалиция се прибавя солидна доза емоция/според някои-негативна; според мен-позитивна,оздравителна/. Традиционно негласуващите- млади,интелигентни граждани- решават в последния момент да отидат до урните и да упражнят правото си на глас. Точно този момент улавя дни преди 5 юли експертите на „БЪЗДАШ”./ Когато ги питах на 2 и 3 юли има ли промяна в електронната активност, отговаряха: има плавно покачване; на 4 юли броят на самостоятелно участвалите /онлайн, допълнени с извадка в 15 населени места, надмина 7000 души. Именно тези гласоподаватели от новото интернет поколение, обърнаха с главата надолу очакваните изборни класации…
Направиха го, защото техните граждански мотиви за участие и/неучастие в изборите се промениха буквално за часове. Масовите електорални нагласи преминаха от състояние на растящо, но пасивно недоволство, към организиран и канализиран гняв. Организиращият фактор беше неформален-интернета, мобилните комуникации,междуличностното общуване. Накратко казано, хората се самонавиваха; гневът генерираше действие, масова акция.
Масовият гняв беше взривен от поредица предизвикателства, хвърлени от самозабравили се политици към смятаните гласоподавателите, смятани за аморфна тълпа . Имам предвид „ефектът на брадвата”/черният пиар на БСП по сайтовете/ , разкрил колко неуважителни към опонанта са моментните притежатели на властта; „ефектът на обръча”/произведен от Доган/, който извади наяве истинският диспечер на финансовите потоци в България /национални и идващи от ЕС/; „ефектът на бацила”/отново продукт на Доган/, разголил ерозиращата роля на лидера на една етнопартия, претендиращ да „управлява управляващите”.
Гневът на гражданите, когато прерастне от индивидуално в масово състояние, става политически фактор /цитирам почти дословно американският политолог Дейвид Ост, блестящ изследовател на това явление/. Парадоксално е, че социолозите не го уловиха в анализите си /дори го определиха като ирационална реакция!/; постмодерната интернет технология отчете импулсите на взривения гняв и предвиди изборното „цунами”.
Не разберат ли този нагледен урок по професионализъм и безпристрастна регистрация, българските електорални социолози нямат добро бъдеще. Впрочем, нелицеприятната за тях ситуация зрее от доста време, подсилвана от верижните неуспехи да познаят кой с колко и кога ще победи в демократичните изборни състезания. „БЪЗДАШ” влезе със самочувствие в полето на електоралната социология, за да въведе технически по-съвършени и етични измерители на електоралните нагласи. Неговият екип не се състои от магьосници-просто тези талантливи млади българи си вършат професионално работата…
