Loading...
Час и половина слушах и гледах с интерес как президентът Първанов омайваше журналистическата гилдия. Като изключа в известна степен питанията на Сашо Диков, всички други въпроси бяха лежерни и естествено, предварително разгадани от екипа на държавния глава.
В експозето си Първанов умишлено избяга от злободневието, хвърли бащински взор в бъдещето и умно си остави време да опипа почвата за настроенията по същинската тема. Тогава ролята на невинна жертва на конспирация му се лепна като латексова ръкавица, а злодейските превъплъщения бяха равномерно разпределени между вицепремиерите Симеон Дянков и Цветан Цветанов, с очакван „реверанс“ към Иван Костов.
С две думи – президентът се представи в рамките на очакванията и съм сигурен, че се чувства доволен. Но не мога да си обясня как при демонстрираната от него готовност да отговори на всички, не се намери нито един колега – журналист да го попита за истинските причини, довели до масираната атака срещу Дянков, Костов и Цветанов. А те не са толкова сложни за разгадаване.
На първо място е категоричната позиция на Симеон Дянков и Иван Костов срещу строителството на АЕЦ „Белене“ и сериозните им възражения срещу руските енергийни проекти, като цяло.
На второ място е отговорността, която правителството се реши да търси от бившите министри на тройната коалиция, в частност и от Сергей Станишев.
На трето място са първите стъпки за разкриването на банковите сметки в чужбина и данъчната преса, на която са подложени близки до президента бизнесмени и олигарси.
На четвърто – възобновените разследвания, като онова, за смъртта на Ахмед Емин, което вероятно ще бъде последвано и от други.
На пето – загубеният от БСП и президента контрол върху ДАНС с всички произтичащи последствия.
Това са причините за „войната между институциите“, а не някаква, макар и солена, закачка в шоуто на Иван и Андрей.
И за незададените въпроси вината не е на президента Първанов, а на слугинския манталитет, демонстриран, за съжаление, от присъстващите на пресконференцията колеги.
Тъжно е, но е факт!
