Loading...
Той е на около 40 – видима възраст. Седи в местното минимаркетче, пие поредната бира на крак и се жалва как няма пари. Вече 3 часа се жалва, 3 часа и пет бири. Профукал парите от Еврофутбола и ей – на жълти стотинки тракат в джоба му.
Едвам се сдържам да не стисна носа си с пръсти, защото ароматът, който се разнася около него не е само на бира, не и само на днешна бира.
Той е на видима възраст 20 и няколко. Това преценявам, когато горната част на тялото му се измъква от кофата за боклук. Не е циганин, или поне си мисля, че черното върху физиономията му е само мърсотия. Подритва ядно едно разпердушинено пликче с боклуци и си мърмори как – ей го на, няма боклуци, няма…
Той е на 36, навършени. От една година не работи. Има бебе. Пие поредната ракия в местната кръчма, псува живота и компетентно повтаря как ей го на – мошениците окрали държавата, а такива свестни като него нямат място тук. ЩЕ вземе и ще замине за Испания и ще видят те тогава. Защото всички свестни рано или късно заминават. Ама пусто – патриот е и пусто – детето е малко. А наздраве!
Той приближава 50-те. Преди 10 години наближаваше 40-те. И тогава, и сега гледа как едва тътрещата му майка мие хорските входове, мъкнейки поцинкованата кофа от етаж на етаж. Чака я да прибере голямата заплата, която получава за тая си дейност, за да си купи поредната бутилка. Много разбира от политика… и от футбол. И от жени разбира, ама всички жени са комерсиални кучки. Всъщност не употребява думата „комерсиални“ заменя е със сочен български многозначителен евфемизъм.
Той е на 32. Образован, висшист. Дипломите му стоят надиплени във второто чекмедже на холската секция. По цял ден джитка на компютърни игри. Когато вечер жена му се прибере от работа и застане зад кухненската печка, той и се жалва как – ей го на криза, криза, криза… Няма работа, не и за неговите много дипломи. Жена му е добра и го разбира. Утре ще плати таксата за интернета, за да може той да си плаща сивитата онлайн. Важното е да не се губи надежда. Ето – вече втора година всичко лежи на нейните плещи, но тя не губи надежда.
Той е на 27. По цял ден обикаля главните столични улици, предлагайки на минувачите да дарят 2 лева за болно дете. Това е неговата професия. Професия високохуманна – казва той, хилейки се…
Той е на….
