Loading...
Това е, наистина вече ще взема да се откажа да се опитвам да разбирам жените. Няма разбиране на тези иначе така прекрасни и нежни същества.
Нали знаете, че сутрин прекарвам едни от най-приятните си двадесет минути на деня, като се возя в маршрутката. Знаете, разбира се! То на мен ми омръзна да го повтарям това, а на вас сигурно направо им е писнало.
Та пътувам си аз, естествено се информирам от пресата какво е ставало по света и у нас, и по едно време маршрутката спира за поредната доза пътници. Качва се едно от тези същества, за които метафорично се казва, че биха вдигнали и мъртвец. Това, разбира се, моментално приковава погледа ми. Девойчето разговаря по телефона с някой си, явно си определят среща. В един даден момент тя каза в слушалката:
– Оф, чакай малко, че ще ми паднат гащите!
Аз нали съм си кавалер отвсякъде решавам да окажа помощ и й казвам.
– А не се притеснявай, аз ще ги вдигна.
Да не си мислите че прояви благодарност към моята готовност за помощ? Да бе, да! Изгледа ме с много презрителни нотки в погледа си и просъска:
– Изрод.
Това ме потресе, защо, какво толкова? Аз само исках да помогна! Но поне беше нов епитет по мой адрес, вече освен простак и идиот бях и изрод.
Това естествено спомогна трайно да изгубя интерес към въпросната персона, върнах си се към информацията, отпечатана във вестника, продължих да си пътувам и да си чета до момента, в който до мен седна друга жена. Абе, пак забелязвам нещо. Винаги пътуващите жени са повече от мъжете такива, но не това е основното в момента. Сядайки до мен, въпросната жена донесе със себе си и собствения си аромат. Аромат ли казах? Това е само, защото съм тактичен. Миришеше на нещо средно между „Зелена ябълка“, снощна запръжка, тридневно непрано бельо и още нещо, явно носеше някакво умряло животно в пазвата си. Този „аромат“ ме накара да отворя още по широко прозореца, спешно се нуждаех от свеж въздух. Явно, неусещайки собствената си во.. ааа миризма, дамата до мен реши да се пресегне и да позатвори прозореца. В момента, в който се доближи по-близко до мен, от разнасящите се „ухания“ ми потекоха сълзи от очите, залютя ми. Отново отворих широко прозореца. Явно много й духаше, защото се обърна към мен и избоботи:
– Бихте ли затворили прозореца, щото много духа и ще ми се схване врата.
Аз, разбира се, не можех да си позволя да й посоча причината, поради която държах прозореца да е широко отворен и измърморих.
– Ама, много е жега, ще се сварим, нека си стои отворен.
Но тя не пожела да приеме аргумента ми и отново рече.
– Ама, айде моля ви, затворете, много духа, ще настина.
В този момент си помислих – ми ако се беше изкъпала щях да затворя. Нямаше да държа на толкова широко отворен прозорец и нямаше да настиваш. Хъм, казах, че съм си го помислил, явно съм изказал мислите си на глас. Излишно е да ви казвам как ме изгледаха и с какви епитети бях наречен. Но поне на жената явно й стана неудобно и взе че скочи и слезе от маршрутката. Продължих да си пътувам съвсем спокойно и необезпокояван.
