Издирваме жертва на цензурата

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Тя се казва Мария Кожухарова. Историята й заслужава да бъде разказана, въпреки опитите на Капитал Лайт да я цензурират – без да се допитат до нея и дори без да я информират предварително за нанесените корекции. Историята заслужава да бъде прочетена и заради следния въпрос – след като в този вестник не уважават мнението на авторите си, как ще гарантират, че утре няма да осакатят някое разследване или неудобна политическа позиция?

 

Да започнем от началото, където всичко тръгва по мед и масло. На 5 март тази година във въпросното издание излиза разказ, озаглавен „Лено“.   Това е първият пробив на Мария там. Много скоро творбата й е прочетена от 3650 души (към неделя, 14 март, 16.30 ч.) . Кратък преглед в архива на Лайт показва, че това е най-четеният разказ от декември миналата година насам. Включително и с най-много коментари, явно голяма част от тях нецензурни, защото са скрити от модераторите.   Ние не можем да преценим дали това наистина е така или е проява на нечия гузна съвест.

 

Внимателен преглед на оцелелите в сечта мнения искрено ни озадачи

 

Оказва се, че Мария не е доволна от направените й корекции и явно е публикувала във форума оригиналната си творба. Постът й е изтрит! Следва мигновена реакция на възмутени читатели. Bezgrijna Sladurana пита – „Защо изтрихте коментара на авторката с поправката на променения без нейно разрешение текст?“ Обяснение няма.

 

На следващия ден Мария Кожухарова публикува писмото, получено от редактора на Капитал Лайт в отговор на запитването й защо е цензурирана. Поместваме го едно към едно:

„Това е отговорът от редакцията, който получих по имейл вчера сутринта, след като изрично ги попитах, пак чрез имейл,

„Zdraveite.
Kato glaven redaktor na Light nosia otgovornost za vsiaka duma, otpechatana v spisanieto. Tova oznachava, che redaktiram tekstovete na vsichki avtori, koito rabotiat za nas. Avtorite na razkazi ne sa izkliuchenie.
Zapoviadaite da si poluchite honorara na adresa na redakciata (Ivan Vazov 20) vsiaka sriada ot 10 do 12 ili ot 14 do 16. Sled tova napravete s nego, kakvoto namerite za dobre.

Bogdan Rusev
Light“

Тук Мария допълва – „Намерих за излишно да отговоря. Все едно да се мъча да пробия стената, като си блъскам главата в нея.“

Достатъчно красноречиво!

Преди да ви разкажем кой е Богдан Русев, вижте посланието до Мария на един от редовните читатели на изданието с ник gradinko:

„Богдане, адски тъпо се отнесохте с авторката. Първо си й преебал текста (независимо, че сигурно си мислиш, че си го подобрил). Второ, след като ти направи забележка, вместо да коригираш текста поне в онлайн изданието, си й изтрил коментара без обяснение или извинение. Трето, не само си й изтрил коментара, а си го направил няколко дена след написването му, така че всички да имаме време да видим колко дребнаво и грубо постъпваш.

И това е отношение към автор, който е добър поне колкото теб – никак не е колегиално.“

 

Друг читател с ник meteor допълва – „Тази рубрика съвсем се оля. Толкова изтрити коментари. Авторката се оплаква от цензура. И с основание.
Редакторчето се изживява като дядо Боже който пише на български с латински букви.
Смях.“

 

ФорумЪт пита

Защо в Капитал Лайт не спазват елементарните правила в журналистиката? Въпрос на морал е всеки автор, който прецени, че негов текст е осакатен или изопачен да получи право да се защити. И то в същото издание. Нарича се – „право на отговор“ . В случая Мария е направила точно това, но читателите са лишени от възможността сами да преценят кой крив, кой прав. Ние съзнаваме, че подобна тънка игра на нерви не е по вкуса на повечето редактори в България. Но в света на интернет следите остават. За радост или не.

 

По-интересното е друго. Ако оставим настрани факта, че става въпрос за литература – деликатна и своенравна област, да не кажем – тънкообидна, как капиталци ще гарантират, че утре няма да порежат с лека ръка някой сериозен материал? Например разследване или неудобна политическа позиция? Ако смятат да го правят по този начин ще бъде жалко. Преди всичко за българската журналистика и за самопровъзгласените й бастиони.

Това е истинският въпрос – може ли да се вярва на Капитал, че са честни с читателите си, след като не уважават мнението на авторите си? За странната политическа „коректност“ на журналистите в този вестник напоследък, ще се спрем в друг материал.

 

А относно случая на Мария – именно защото иде реч за хлъзгавата материя на литературата, въпрос на етика и лично уважение е авторката да бъде попитана съгласна ли е с направените корекции. Защото нейно право е да откаже разказът й да бъде поместен. Ако пожелае, разбира се.

 

И още нещо – никак не ни стават ясни критериите, следвани от модераторите. Те са изтрили десетки коментари, обявявайки ги за нецензурни, но са оставили видими такива, от които лъха откровена простащина. Може би е опит да покажат, че не са чак такива сатрапи. Само че – след дъжд качулка.

И така – кой е Богдан Русев?

 

Ако имате странното усещане, че той е леко арогантен, не сте далеч от истината. Ние потърсихме информация за него направо от извора – представянето му пред Дневник по повод новия му пост – главен редактор на приложението за свободно време на в. „Капитал“ – „Капитал Лайт“. Обемното му творчество няма да коментираме, но не можем да не се впечатлим от написаното за него от колегите му в Дневник. Вижте сами.

 

„Сега се заигравам с всичко, но като малък не бях много общителен и четях повече книжки“, разказва Богдан Русев. Той дава за пример работата си, към която има „супернесериозно отношение“, в смисъл, че се пали, участва и се ядосва, „но както бих го правил с игра“. И не разбира някой като му каже, че трябва да се отнася по-зряло и че не трябва да си играе, защото това е животът му. Не иска да се притеснява, че може да си изгуби работата, защото си мисли, че има свободата да си тръгне във всеки един момент, когато загуби интерес, и го е правил.

(…) Богдан Русев има излъчването на експериментатор. Дори начинът, по който говори – равно, спокойно и леко студено, сякаш веднага те предупреждава, че той дърпа конците и определя правилата на играта.“

Просто цитат, който ще оставим без коментар. За финал хвърлихме око и на мненията за Русев под представянето му. Повярвайте ни – има и 2-3 положителни. Не го познаваме лично и не сме преднамерени към него. Но истината е, че преобладават отрицателните. Колко са пиперливи можете да се убедите сами от линка по-долу. Най-безобидният коментар например, звучи така – „Много сте забавни Дневник. Бързате да направите PR на Богданчо, защото читателите на Капитал Лайт го схрускаха във форума. Каквато и четка да му ударите за повечето мислещи хора е ясно че Русев просто „не става“. Авторът е с ник – grrrrrr.

Нашата молба

За съжаление, не успяхме да се свържем с Мария Кожухарова. Ще се радваме ако тя прочете този текст и ни пише на нашата служебна поща. ФорумЪт не може да й предложи хонорар, какъвто могат да си позволят в Капитал. Но за разлика от тях не цензурираме и уважаваме мнението на всички автори, които са ни гласували доверие. Простичко казано, но за сметка на това безценно!

Това са линковете, които използвахме. С тях съвсем спокойно можете да се запознаете и вие и да си направите лично изводите!

http://www.capital.bg/light/razkaz/2010/03/05/868360_leno/

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2008/10/30/573629_da_se_zaigraesh_s_bogdan_rusev/

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.