В българския тълковен речник думата е обяснена така:
РЕФОРМА – преобразувам, преустроявам, обновявам, реконструирам.
Тук някъде е заровено кучето. Трябва да разберем какво преобразуваме, преустрояваме, обновяваме, реконструираме.
От всичките четири думи най-близо до това, което става у нас през последните две десетилетия е думата преустройство. Тя така си и започна. Антикомунистическата опозиция беше лесно елиминирана и сведена до маргинални изяви. КГП /Клуба за Гласност и Преустройство/. с мощната подкрепа на БКП/БСП и ДС успяха да овладеят властовото пространство и изтласкаха в периферията идеите за радикални реформи на България. За разлика от Полша, Унгария и Чехословакия /Сега Чешка република и Словашка република/ у нас антикомунистическата опозиция бе малобройна, слаба и твърде инертна. Това бе на старта.
Първите „реформи“, всъщност бяха „риформи“, както изговаряше тази дума Димитър Луджев /Митьо Бабата/. Той беше дясна ръка на новоизбраният президент Жельо Желев. И двамата, както и останалите основни играчи бяха от КГП. Същността на тези „риформи“ беше да се подхвърлят на българските граждани трохи, с които да ги залъжат, че комунизмът си е отишъл безвъзвратно. Разформироването на Шесто управление на ДС беше съществена троха. Тя имаше за цел да увери българите, че няма да има повече политическа полиция. Но на практика нещата се извършиха малко по-специално. Офицерите бяха прехвърлени в другите управления и в новосформираната ЦС БОП. Така „риформата“ всъщност прикри монолитното състояние на ДС. Преименуването на БКП в БСП имаше същия характер и беше извършена по същия конспиративен начин. Съдебната и административните системи не бяха докоснати. Всъщност, всичките т. нар. „риформи“ имаха за цел да излъжат хората, че има реформи. Изваждането на партийните организации от местоработата и премахването на адресната регистрация бяха прах в очите. Т.е комунистите уж промениха всичко, без да променят нищо. Парите, властта, медиите, съдебната система и администрацията останаха в техни ръце. Средствата за производство-също.
Когато се прави реформа, тя има технология. Технологично нещата започват с определянето на целите и задачите. Правилното им определяне е изключително важно. Оттам нататък нещата следват последователно и ако не се спази рамката на целите и задачите, цялата работа се обезсмисля..След това идва определянето на изходната точка, целта и да се избере стратегия за достигане на целта. Следват програмните инструменти, които трябва да бъдат добре организирани и прости за изпълнение. След това идва административната организация. Накрая идва подготовката, избор на кадрите и непрекъснатото повишаване на квалификацията. Пирамидалната структура бързо тръгва, но и бързо се изчерпва. Тя е като тоталитарната държава. Затова с пирамидални структури демокрация не се прави. Точно това, обаче, вече 20 години се опитват да правят родните полуинтелигенти-полуполитици. Ще дам няколко примера:
Министърът на държавната администрация Николай Василев без да си има представа какво значи реформа се хвана да прави „нова държавна администрация“. От цялата негова дилетантска дейност административният апарат се разду неимоверно, за сметка на обема на добре свършената работа. Работа на министъра на държавната администрация ли е да слага огромни и скъпи байраци на КПП-тата? Или въвеждането на „нова“ организация на обслужването на гражданите в община София, например. Преди отиваш на гишето и ако има хора се нареждаш на опашката. Това невежо момченце въведе електронна апаратура, на която трябва да обясниш къде искаш да отидеш, да ти даде машината номерче точно за това гише и да ти каже един чиновнически глас по уредбата кога трябва да се явиш на гишето, за да бъдеш обслужен. На практика, от тази организация на обслужване единствено чиновникът е облагодетелстван. Възрастният и неграмотният човек определено не могат да се справят с това действие. А те са основните клиенти на общините. На всичкото отгоре никой не е правил изследване на потоците, нуждата от специализирани гишета и никой не се грижи за подготовката и повишаването на квалификацията на работещите чиновници. В район „Триадица“, например, до гишето с големи букви е написано да не се отговаря с „О.К“, а с „добре“. Като че това е проблемът при обслужване на клиентите. Ако са такива големи борци за чистотата на езика, нека научат чиновниците си да говорят правилно. На всичко отгоре на стената са закачени Ботев, Кирил и Методи и Паисий, като че ли тяхното присъствие ще подпомогне качеството на административната услуга. Портретите на достойните българи трябва да са в сърцата и ума на гражданите а не на стената в общинската администрация.. Остава само да прибавят и портретите на Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова.
Това правителство няма нито капацитет, нито програмно осигуряване, нито задача да прави реформи. Ако искаше да прави реформи, трябваше да включи това в програмата си, а в състава на МС задължително да има министър на административната реформа. Не може министърът на финансите да се изживява и като министър на административната реформа. Неговият стил е: „Намалявам с 20 % разходите! Правете каквото щете! Пари няма!“
Това е един изключително порочен и глупав начин за реформи. Желанието за реформи не е достатъчно. Още с определянето на състава на МС стана ясно, че и това правителство не е подготвено с програми и стратегии за каквато и да е реформа. Нещо повече, вместо да запази министерството на държавната администрация и да го натовари със задачи на радикална административна реформа, даде мандат на финансовият министър, който от една страна е до гуша във проблемите с бюджета и антикризисната програма, а от друга страна нищо не разбира от администрация..Избирането на министъра на здравеопазването потвърждава липсата на готовност за реформа. С появата на НЗОК съществуването на министерството се обезсмисля. Здравното министерство трябваше да бъде разформировано и само дирекция инспекторат и отдел правен трябваше да останат и да бъдат прехвърлени към социалното министерство. Всички останали дейности трябваше да бъдат прехвърлени към НЗОК и агенциите, свързани със здравеопазването. Тогава от бюджета на МЗ щяха да се освободят не 20% от бюджета, а минимум 90%.. Министерството на просветата също трябва да бъде редуцирано с около 50 %, като към него се прехвърлят и представителността на министерството на културата. Културата не се нуждае от собствено министерство.
Министерството на енергетиката трябва да бъде самостоятелно и да има малка, но гъвкава и работоспособна администрация. За туризма трябва да се проведат дебати дали трябва да бъде към икономиката или към регионалното развитие. Така или иначе туризмът е надстройка именно на инфраструктурата, а не на икономиката. Но кой да мисли за това?
Особено тежка ще бъде реформата на МВР. Оттам трябва да бъдат освободени противопожарната служба и охранителната полиция. Те трябва да бъдат изпратени в общините, където им е мястото. Така Министерството ще се редуцира до около 4-5 хиляди човека и ще стане много по ефективно, защото ще се отърве от несвойствените функции. И не 20 %, а минимум 70-80 % ще бъдат освободени от бюджета.
МО се нуждае от много сериозна реформа. И МВнР-също. Там блатото е толкова голямо, че май се нуждае от Херкулес да смени коритото на реката и да го изчисти като Авгиевите обори
Всички тези неща не могат и не бива да бъдат изработени и осъществени от един-единствен човек. С такъв човек не разполага нито една държава в света. И Ватиканът не може да се справи с реформа от този тип, въпреки, че там са около 1000 човека администрация. На всичко отгоре, ние трябва да правим едновременно с реформата и децентрализация на властта. Демокрация с „демократичен централизъм“ не се прави.
Професор Сирил Норткот Паркинсон казва:
„Може да се сгреши при проектирането, построяването и навигация на кораба. Мърфи /морето/ винаги открива грешката. „
Така е и у нас Една група малоумници непрекъснато грешат и Мърфи непрекъснато им намира грешката. Целите и задачите, които са декларирани диаметрално се разминават с истинското положение на институциите. Там прозират партийни, групови и лични интереси. Затова и всички „риформи“ се давят веднага.
И какво от това, ще каже някой?
Време е преустройството и .реформата да се разделят. Най-добре е по взаимно съгласие.
Време е да преминем към обновяване и реконструкция на държавата.