Loading...
Казвал ли съм ви аз, казвал съм ви разбира се, за това, че маршрутката е едно много интересно и невероятно място. Предлага какви ли не изживявания, разтоварване от дневния стрес, интимност, високоентелегентни разговори. Освен всичко друго в нея се и намират интересни неща, намирал съм пари, това е малко тривиално, дрехи, чанти, портфейли са ми попадали в ръцете и т.н. Но това, което ми падна в ръцете онзи ден, досега не беше ми се случвало. Та свършил ми е работния ден, аз съм се паркирал на Петте кьошета и си чакам маршрутката. Пуша и си размишлявам, много съм мислителен понякога. Та чакайки, пушейки и размишлявайки, забелязвам, че превозното средство идва. С отработен жест вдигам ръка, бусчето спира пред мен, аз се оглеждам дали има и други желаещи да ползват превоза, нали съм джентълмен – винаги давам път на дамите, няма други желаещи. Отварям вратата и тогава – О, чудо, в ръцете ми пада момиче, ама момиче ви казвам. Кой ли мъж не си е мечтал за такова нещо, ей така от никъде в ръцете му да падне прекрасно момиче. В този момент повярвах, че мечтите се сбъдват. Е, наистина после историята се оказа съвсем прозаична, но все пак. Та в момента, в който отворих вратата и момичето буквално ми падна в ръцете и аз вече вярвах, че мечтите се сбъдват, погледнах в очите на момичето – там се четеше нещо смесено между страх, почуда и неразбиране. Затова пуснах целия си чар и дяволито попитах.
– Вие без да искате или да си ви нося в къщи?
Хъм, това като че ли още повече обърка момичето, но то все още стоеше в ръцете ми, това ми даде още повече надежди.
– Ясно отнасям си ви, така да знаете, нали си е казано – каквото си намериш твое си е, пък вие ей така от нищото сама ми паднахте в ръцете.
Това като че ли извади момичето от унеса, опита се да каже нещо и да слезне от ръцете, но или смущението й беше много голямо или се оказа безвъзвратно запленена от моята невероятна личност и от магнетизма ми. При опита си да слезне от мен се оказа още по-силно притисната до моята особа, да не говорим, че се оказа с много, ама много къса пола, всъщност въпроса е спорен дали беше къса пола или по-широк колан – няма значение. Та, оказа се, че полата вече не прикрива нищо от това, което е скривала до сега – е аз като изявен джентълмен няма да коментирам разкриващата се гледка.
Явно най-накрая момичето осъзна, че се е озовало в ръцете на мъж и при това е полугола. Интересно ми е какви ли мисли са й минали през главата, но явно съвсем се ошашави от този факт. Лека руменина плъзна по бузите й и най-накрая успя да прошепне, е не беше това, което исках да чуя, но:
– Извинете, бихте ли ме пуснали.
– Но моля ви, не ви ли е приятно, пък и нали се разбрахме, че ви отнасям в къщи.
Явно не оцени шанса, който се отваря пред нея – съвсем твърдо заяви, че иска да я оставя.
Интересно нещо са това жените, първо сами ти скачат в ръцете, пък после бягат, че и простаци ни наричат на всичкото отгоре.
Е, оставих девойчето. То се качи в маршрутката, аз качвайки се след нея, установих, че наистина би било хубаво да се бе съгласила да я отнеса със себе си. Размечтах се, в този момент ми иззвъня телефона. Вдигнах го и ме изкараха от унеса – беше съпругата, трябваше да купя десет яйца, един хляб и буца сирене.
Всъщност добре, че не се съгласи момичето да го нося у дома, съпругата едва ли щеше да повярва, че това е по-малката ми сестра или някаква далечна роднина. Проучила е въпроса и знае, че нямам сестри и братовчедки.
