В кварталната градинка две млади майки бяха седнали на кафе, пушеха цигари, говореха си за политика и за разнообразие оплюваха мъжете си. Встрани от кафенето се намираше детска площадка с люлки, пързалка и пясъчник, препълнен с изсъхнали кучешки аки. На средата на пясъчника две момченца на около пет години си опъваха чурките и спореха:
– Моята е по-дълга! – твърдеше едното.
– Моята пък е по-голяма! – тропаше с краче второто – Моята е голяма като на тати!
– А моята е дълга като на съседа чичо Жоро!
– А моята е голяма като комина на паровата централа! – разпери ръце колкото можа хлапето.
– Моята пък е голяма като на Бойко Борисов!
– Еееее! – не можа да измисли нищо по-значително другото дете, наведе се, взе от пясъка изсъхнало кучешко аки и го пъхна в устата на опонента си.
– На ти да папаш шоколадче!
Потърпевшото дете си пусна чурката, изплю акито и ревна с цял глас:
– Аааа! Мамооо!
Въпросната майка запали цигара от фаса на догарящата, погледна към детето и се тросна:
– Пада ти се! Нали ти казах да не използваш вожда за единица мярка! Не ти ли омръзна да те бият заради това?
– Остави го! – дрезгаво я прекъсна другата майка – Да се фука! Така ще го забележат и ще се издигне в живота като Бойко! А ако го чуят от някоя телевизия може да станете дори известни.
– Ох! – изпъшка първата майка – Ние вече сме известни! От една кабеларка ни интервюираха онази вечер.
– По какъв случай?
– Децата спорели в детската градина чий баща е по-велик и нашия като не можал да измисли нищо за тоя смотльо – баща си, заявил, че Бойко Борисов му е баща. Учителката го разпитала и без много да мисли, се обадила на кабеларката. Вечерта като отидох да го прибирам, репортерите вече бяха цъфнали и започнаха да ме разпитват. Не стига това, ами в същия момент се изтърси и мъжа ми. Детето яде пердах още там, а мен тоя никаквец ме фрасна като се прибрахме. Погледни как ми спука силикона на долната устна!
– Аууу, много неприятно! Аз пък мислех, че те е бил заради Жоро – таксиджията!
– Ти откъде знаеш за него?
Майките продължиха да си говорят, а двете деца на пясъчника вече бяха постигнали примирие. Към тях бавно се приближаваше добре облечено циганче на тяхната възраст, което се чудеше как да ги заговори. Те обаче не чакаха и като го посочи с пръст, едното момченце каза:
– Я виж! На тоя сигурно Иван Костов му е баща!
– А Станишев му е майка! – допълни другото – Я да го интегрираме с малко шоколадчета!
Преди да го почерпят с кучешки аки, циганчето си смъкна гащите и си показа чурката:
– Да ви запозная с Барак О Бама!
Двете хлапета примигнаха удивени и едновременно му обърнаха гръб. Политическата просвета бе приключила поради нелоялна конкуренция.