Loading...
Всичко, което ни заобикаля, което е създадено от човешка
ръка и предизвиква чувства, за мен е изкуство.
Станислав Терзиев, български режисьор
Едва ли в днешни дни някой може да си представи живота без Интернет. Според статистика на Miniwatts Marketing Group към 31.03.2009 ползващите Интернет са вече 1,6 милиарда, което представлява повече от една пета от всички хора по света. Във времена, в които всички толкова много се различават един от друг – по религия, гражданство, интереси и т.н., това число заслужава внимание. Затова не е случаен фактът, че влиятелното компютърно списание „Wired“ избира Интернет на първо място сред седемте чудеса на света още през 90-те години. Всички знаем, че той предлага бърза комуникация и дава възможност на всеки да представи идеите си на обществеността. Какво обаче го прави специален? За какво още би могъл да бъде ползван? През последните години бяха създадени много уебсайтове, които ни дават възможност да се запознаем с вече съществуващото изкуство. Най-новата песен на любим изпълнител, изпуснато телевизионно предаване или дори филм – всичко това може да бъде видяно/чуто и свалено от Интернет. Дали тези възможности влияят положително на изкуството или по-скоро имат негативно въздействие върху него – това ще се опитаме да установим в следващите страници с помощта на няколко примера.
Интернет се появява в края на 60-те години, когато САЩ финансира експерименти за създаване на мрежи между различни компютри. АРПА (Advanced Research Projects Agency), която е департамент на американското министерство на отбраната, ускорява развитието на комуникационна мрежа, която да осигурява надеждното пренасяне на данни дори при частичното й разрувашане. Така се създава АРПАНЕТ – първата действаща компютърна мрежа. Франция и Великобритания създават своите национални мрежи по същия начин. За Интернет в днешния смисъл на думата обаче може да се говори едва от 1973-1983, когато е проведен първият опит за съединяване на всички национални мрежи. През 1989 Интернет, който се ориентира към комерсиалния потребител, заменя АРПАНЕТ. По това време и Германия за първи път се свързва с Интернет-мрежата, като едва две години по-късно се стига до т. нар. световна паяжина (WWW), която днес е най-популярната част от Интернет. До 1995-а цялата Интернет-комуникация в Германия е била развивана от Щатите, защото немските Интернет-провайдъри не са имали директни връзки помежду си. За пет години .de-домейните стават един милион, а до 2007-а вече са над 11 милиона. Що се отнася до България, окончателният преход от Гласнет (първата руска частна мрежа) към Интернет се осъществява през 1995-а година. Според статистика от 2008-а година регистрираните уеб-домейни в света са над 168 милиона.
Всички тези данни ясно сочат, че в последните години на стремително развитие Интернет е придобил огромно значение за хората. С помощта на този процес значително се обогатява и културният им свят.
торент-тракерите
Битторент (бит – най-малката единица за информация; торент – светкавичен ток) е протокол за обмяна на данни, който е годен за бързо разпределение на голям обем информации. Торент-мрежата – сбор от такива протоколи, е система, която е създадена на принципа на peer-2-peer връзката. За разлика от други техники за споделяне на файлове, тя позволява на потребителя едновременно да праща и да получава информации – и то от различни абонати, което позволява по-лесен достъп до тези информации. От торент-мрежите (познати още като торент-тракери) могат да се свалят много неща – музика, компютърни игри, софтуер, филми и т.н. – нужен е само т. нар. торент-клиент – програма, която работи с peer-2-peer мрежите. Иска ми се да се концентрирам върху торент-тракерите за филми, защото киноиндустрията губи най-много от работата им. Да вземем за пример най-новия филм на режисьора Рон Хауърд – американски трилър, създаден по книгата на Дан Браун „Ангели и демони“. Премиерата му в България се състоя на 15-и май 2009. Само два дни по-късно той бе пуснат в българския торент-тракер замунда.нет и до този момент вече е свален над 240 000 пъти. С цена на билета около 5 евро е лесно да се пресметне, че създателите на филма са загубили над 1,2 милиона евро само от този тракер. Взимайки предвид броя на всички торент-тракери по света, които имат този филм на разположение, се оказва, че загубите за продуцентите са много повече от печалбите. Получава се затворен кръг – някой инвестира много пари в създаването на някакъв филм, той обаче се появява в Интернет и потребителите на торент-тракерите го свалят. По този начин създателите на филма получават по-малко пари, които не стигат за създаването на друг. Тъй като торент-програмите сами по себе си не са незаконни, властите си поставят за цел да изправят пред съда собствениците на сайтове с такова съдържание заради нарушаване на авторски права. Така на 17-и април 2009 четиримата създатели на торент-тракера thepiratebay.org бяха осъдени на година затвор и парична глоба в размер на 3,6 милиона щатски долара.
музикалните уебсайтове
Каква е ситуацията с музиката? В Интернет почти навсякъде има възможности за сваляне на различни песни. Въпреки че в България, например, има организация, която защитава правата на композиторите и авторите на музика (Музикаутор), броят на посетителите на тези страници се увеличава постоянно. Всъщност, авторските права на музикантите по целия свят не биват зачитани, което има негативни последствия за изпълнителите, защото много малко фенове биха си купили албум, ако имат песните в удобен мп3-вариант на компютъра си. Това не само намалява печалбите на музикантите, но и влияе демотивиращо на желанието им за работа.
„Хората са си направили труда да напишат музика, да я запишат на дискове и да ги разпространяват. Качването на музика в Интернет с право на ползване без да се заплаща е много лошо за самите автори, защото по този начин се нарушават техните авторски права. Така те не получават никакви средства, с които да оцеляват и да създават нови произведения на изкуството.“ (Станислав Терзиев, български режисьор)
Постепенно много музиканти се примиряват с тази ситуация и се отказват да създават нови произведения, което води до обедняване на музиката. Други са принудени да емигрират (например в Щатите, Великобритания и т.н.), за да могат да оцеляват. Там те често стават известни, което ни навежда на въпроса дали не би било по-разумно повече да уважаваме тях и изкуството им в родните им страни.
Въпреки негативните страни не трябва да забравяме и позитивите, котио Интернет носи на музиката. Живеем в хилядолетието на техниката и Интернет несъмнено е най-бързата медия за разпространие на изкуството. Да вземем за пример създадената през 2003-а година от Том Андерсън Интернет-страница MySpace.com. В края на 2006-а е създадена немската й версия, която през януари 2007-а вече има 2,5 милиона потребители. В момента майспейс може да се похвали с около 260 милиона регистрирани потребители. Андерсън използва контактите си с различни групи и изпълнители и ги убеждава да си създадат собствени „MySpace“ страници. Така става възможен контактът им с феновете, което може би е най-големият фактор за успеха на сайта. Днес там може да бъде намерена информация за бъдещи изяви. Повечето групи дори са качили някои музикални парчета, което влияе позитивно върху известността им, защото така могат да спечелят повече почитатели.
Youtube
Създаването на уебстраници за свободно качване на музика и видео дава повод за много дискусии. Интернет-видеопорталът Youtube е създаден през 2005-а година от Чад Хърли, Стив Чен и Джавед Карим. Понастоящем там могат да се видят музикални видеоклипове, откъси от филми и телевизионни предавания. Дневно биват качвани около 65 000 нови клипа, а около 100 милиона биват гледани. Според условията за ползване, с които се съгласява всеки при регистрацията, се забранява качването на файлове с неуредени авторски права. Всъщност обаче никой не съблюдава това правило и в момента, например, всички епизоди от последния сезон на „Britain’s Got Talent“ (британско шоу, което наподобява „Германия търси суперзвезда“, но позволява на всички, които смятат, че имат талант в някаква област, да участват) могат да бъдат гледани в Youtube. Много от тези видеоклипове се радват на голям успех – като например тези на Сюзан Бойл (над 65 милиона гледания) и Пол Потс (над 53 милиона гледания). Широкоразпространено е мнението, че качването на предаванията влияе негативно върху телевизиите. Българският режисьор на телевизионни предавания Станислав Терзиев обаче не е съгласен с това:
„Що се отнася до телевизионните предавания – понякога те не могат да бъдат следени от всеки, защото сред телевизиите има голяма конкуренция и те правят предавания, които съвпадат като часове на излъчване. Зрителят не може постоянно да превключва програмите с дистанционното – не е правилно и не е честно спрямо него, защото така се превръща в робот, който прехвърля цък- един канал, цък – друг канал. Затова телевизиите трябва да започнат да качват предаванията си в Интернет (както много от тях вече са започнали), за да може човек да ги гледа във всеки момент, без да се притеснява, че е зает по време на излъчването им.“
От създаването си насам Интернет е изминал дълъг път, докато стигне до моментното си състояние. В хода на работата си аз се убедих, че той може да влияе на изкуството както положително, така и отрицателно. Ако трябва обаче да изразя твърдо мнение по въпроса, със сигурност бих отговорила така: Интернет в никакъв случай не е медия, която обеднява изкуството. Не трябва обаче да се подценява влиянието му и човек трябва да се стреми да използва възможността за разпространение, която той предлага, по най-добрия начин.
