Loading...
Тя го гледаше някак с умиление. В очите й се четеше радост. Да, те пак са заедно! Щастлива е! И в същото време малко разочарована. От себе си, от Него, от цялата проклета ситуация. Та Той я използва! Сега е самотен и знае, че Тя ще се отзове. Дори не се старае да й говори нежни думи. Често е груб. Но Тя пак е там. Не трябва! Но…
– Наздраве! – Дълбок поглед…
– Тихо! Да не ни чуят! – И Те са тихи. Промъкват се тайно. Крият се.
Пак се любят… Да, това трябва да е само секс, но Тя усеща и друго… Повтарят…
Отново наздравица…Тя не иска да си тръгва, но трябва… Последен поглед… Затваря вратата и пак тихо се измъква. Душата й е наполовина удовлетворена… Сърцето й остава празно…
– Скоро се прибира!
– И какво ще правим после?
– Ами… Пак ще се виждаме.
– Едва ли! – тихо промълвява Тя с тъга в гласа.
– Ще!
И Тя си дойде! Онази, чието място Тя заемаше през всичките тия месеци, когато Той беше сам. Онази, която на хиляди километри едва ли осъзнаваше какво прави Той, докато я няма. Всъщност Той не го смяташе за изневяра. Но кое ли за Него беше изневяра…
Той бе просто един страхливец.
Да, жена му вече е тук и в крайна сметка Той прекрати всякакъв контактите. Спря да звъни, изтри я от скайп. А беше толкова убеден, че пак ще се виждат, нямаше проблеми да се чуват…
Мина месец, но не се бяха виждали дори случайно.Тя се питаше дали се сеща макар и малко за Нея. Нея… Сигурно не! Нали жена му е до него. Леглото му вече не е празно.
Но днес… Днес Тя го видя! Позна колата му отдалеко. Нямаше как да я сбърка! Сърцето й се обърна.Той не я видя. После пак мина покрай него. Но не… Той все още не беше я видял! Тя не можеше да го изпусне от погледа си. Някак се радваше на тази случайна среща… Нещо трепна. Очите й се насълзяваха, но трябваше да внимава да не се издаде…О… Ето, Той спира на пешеходната пътека точно пред Нея. Тя се обърна. Погледна го и подмина с гордо вдигната глава! Не го поздрави! Чакаше този момент толкова отдавна… Продължи по пътя, питайки се дали в Него нещо се е обърнало? Вътрешно беше доволна. Вярваща, че някой ден Той пак ще я потърси. Надява да бъде достатъчно силна да не се отзове.
Но продължаваше да се пита дали изглежда жалка? Нормално ли е това, което й се случва? Това ли беше съдбата й?
И пак кънтеше в ушите й „не тръгвайте с женени! Не бъдете утешителна награда“… Защото накрая Тя пак се прибира сама!
Докога?
…
