Loading...
Мисля си как ли трябва да се чувствам?! Тези дни разбрах, че съм само онази добра приятелка, онази дето всичко можеш да и кажеш, да споделиш, дето знаеш, че няма да те съди… Дето няма да хвърли камък по теб.. Защото самата тя е толкова грешна, че би било гротескно… Разбрах, точно как се чувстват мъжете, когато им кажат – Виждаш ли аз много те харесвам, обичкам си те, хубаво ми е с тебе… ама дай да си бъдем добри приятели…. ЕЕЕ момчета, признавам – малко неща могат да се мерят с това. То си е като стар, изтъркан виц! А усещането дето остава в теб е… Чудиш се какво точно си ти. Чудиш се – аджеба ти приятел с облаги ли си или какво?! Лошо няма, лошото идва когато го разбереш, когато го осъзнаеш… Когато осъзнаеш, че този път някой хубавичко те е подхлъзнал… Така, както ти си го правил достатъчно пъти на достатъчно хора…
Че сега да си траеш и направо да немееш от празнината и болката, които усещаш с цялото си тяло. От обидата към самият себе си, че си се изиграл и то със собствените си козове.
ХА-ХА-ХА!
Смея се, защото ако не го направя ще ревна с пълно гърло, та чак ще завия. Така ще вия, като наранена вълчица. Ще вия от безсилие, от любов или от слабост. Знам ли и аз вече, какво точно чувствам и усещам. Знам, че се намират достатъчно разумни хора да ми казват, как трябва да се чувствам. Но не и как да забраня на сърцето си да чувства и усеща. Знам, че някои като четат това ще се радват, други ще се ядосват, трети ще кажат казах ли ти!! Не ми пука, искам само, искам…
Боже, само колко много неща искам!
