Loading...
Малко се смеят хората в тази държава. Не бива така.
Да ви призная честно тия дни много се смях. Една приятелка направо ми размести бъбреците от смях.
Разправя, че искала да има доверие в мъжете. Реве, че били непостоянни, мързеливи, безотговорни и там още нещо си, ама аз толкова и слушах.
Ми как да не се смее човек!
Ся сериозно – загуба на време си е да искаш да имаш доверие. Аз на себе си не вярвам, какво остава на някой друг. Искала да й са верни, нежни и не стига всичкото това, ами трябвало и да я обичат. Женски лигавщини.
Ма къде ги гледат тия жени, с кво ги поят, кво ядат, че така им промиват мозъците изобщо не разбирам. Страх я било – ще земе да се омъжи и оня след 20 години, гаранция щял да тръгне след неква 18 годишна пичка. Що да не тръгне? Бе, разбирам да е куц, сляп, да не му става…Разправям й аз че си е съвсем друго да мачкаш 20 годишна кожа, ама тя реве та се къса.
Ми то писват, бе хора, старите чанти, вкарайте малко мисъл в цялата тая работа. Стига сте се лигавили.
Тъй че си е смешно. Аз се хиля, тя се лендзи.
И ми обяснява как, за да му има доверие той трябвало да работи, за да се чувства тя стабилна и сигурна. Изчанчен мозък! Ще работя аз като вол, ще се трепя, за да ти кажат след 100 години – ей, ще стане човек от тебе!
Забавление му е майката. Малко ебане, там две три бири за разпускане и спокойствие. Най-вече спокойствие.
Никак не обичам да ми се мъкнат некви си мърли там и да ми разправят как ме били обичали и кво искали от мене. Аз нищо не искам от тях.
Аре, събличай се, ако ще се събличаш.
