Loading...
Все повече се говори за това, че в не съвсем далечно бъдеще изкуственият интелект ще настигне човешкия, що се отнася до това, подобно на хората и роботите да започнат да изразяват чувства и съпреживяват емоции. Филип Банзе от dcpt.tv разговаря с футуролога Алекс Марковски за психологията на роботите и бъдещето на изкуствения интелект по време на re:публика 2017 в Берлин.
ФБ: Преди да заговорим за роботите и това, дали те могат да съпреживяват вече емоциите подобно на хората, да изясним какво означава футуролог?
– Футуролозите са най-вече хора, които описват в книги това, което би могло да се случи в бъдеще, съветват политици и инженери какви стъпки да предприемат, за да се стигне до едно или друго иновативно решение. Мисля, че това не е нещо изключително за компанията, в която работя („Даймлер“- бел.ред.), тъй като тя се занимава с оформяне на визията на новото поколение автомобили.
ФБ: И с какво точно се занимавате?
– Моята основна тема са автомобилите с автономно управление. Интересуваме интерактивността, тоест как подобни автомобили да комуникират с шофьорите и останалите участници в движението на пътя и как функционира мобилността. Тук идваме до емпатията, защото ако разглеждаме мобилността, например тук на форума, рядко ще видим хора, които да се движат в една и съща посока. Ето защо можем да си зададем въпроса – защо? Замисляли ли сте се за това?
ФБ: Да, човек вижда и усеща нещо.
– Да, това е емпатията. Ние усещаме как функционират нещата, образуваме другите живи същества. Представяме си мислено техните движения, развиваме усещането, че имаме подобен начин на живот, ако се движехме така. И тогава знаем реално какво може да се случи. Ние не можем, разбира се да четем мислите на хората, но в областта на изследването на мозъка това се нарича maint reading. Изобразяваме мислено това и бихме могли да продължаваме напред. Емпатията представлява един вид възприятие. Да си представим, че имаме някаква машина, например робот, в който е вкарана автоматика на възприятието. Основата е как да претвори в автомобилите идеите, до които сме достигнали и да претворим нашата автоматика на възприятието и когато подадем ръка на даден робот, да разберем какво иска.
ФБ: Може ли да се посочи за пример следното – ако стоя на улицата, и виждайки задаваща се кола да си тръгна, защото ако знам, че тя се управлява от човек, той ще спре и няма да се случи произшествие. Ако колата би била управлявана чрез компютър, значи не бих бил толкова сигурен, дали мога да мина по улицата, така ли?
– Не, защото не трябва да се забравя, че емпатията не е мисли от типа какво бих направил ако… тя идва от само себе си, и ако аз бягам по пътя може да се види една сцена в Google, в която се показва защо децата не могат да оценяват скоростта на автомобила. Колата не променя своята форма. След това се показва картина на бягащо овчарско куче, и не трябва да гледаш, защото знаеш, че то е бързо. Не трябва да избягаш защото то се движи. Никое дете не тича само. Ето подобни ефекти човек трябва да възпитава. Това е задачата ни.
ФБ: И как правите това? Как изследвате тези ефекти?
– С най-различни методи. Това е едно много добро поле за научни изследвания – т.нар Social Neuro Science. Може да се преведе като социални изследвания на главния мозък. Тоест, как може да се случи така, че ние можем да уведомяваме околните или да правим нещо съвместно, въпреки че помежду ни почти няма комуникация. Ние виждаме и откриваме нещо ново. Social Neuro Science води до резултата, че нашият мозък вече да не работи като самостоятелен организъм. Нали когато човек се мъчи, натрупва отделни случаи, защо? Мозъкът не иска да остане сам. Съгласуваме нашите сигнали за прекъсване, преживяваме с удоволствие връзките на нещата в един тренинг по четене на мислите ни, които се образуват и регистрират направо в поведението ни. Така функционират нещата. Вие виждате, че това са чудесни хора, за които говорим, които се избират от определена група от изморени хора, които не могат веднага да гледат някой филм или лист хартия. Те имат всичко в главата си. Social Neuro Science е нещо много добро, освен това има още едно направление за изследване на жестовете, или изследване на цветовете, за това какво влияние оказват върху човек отделните цветове. В тази сфера вече се говори и за психология на роботите, което е една чудесна и интересна тема. Учените се занимават с изследвания за това, как реагират на движенията всички тези машини. Тук не става дума само за автомобилите с независимо управление, но и за всички роботи, които могат да изразяват някакъв вид емоции – например малки роботи, които могат да наподобяват поведението на бебетата. И отново идваме до темата за емпатията. Полето на нашите изследвания е много широко.
ФБ: Какви са първоначалните идеи за придаване на емоции на роботите? Изглеждат ли те все още толкова сковани? Ясно е, че изследванията в тази област са едва ли не съвсем нови.
– Първото е, разбира се да се създадат най-простите механизми за това, машините да съпреживяват някакви емоции. Трябва да поставим все пак от някъде основите на бъдещите автомобили с автономно задвижване. Това все още не е точно емпатия, но е първата крачка в тази посока. Следват светлинните сигнали, ускоряване и спиране. Със светлината вече може да се прави всичко. Ние като хора също имаме способности да реагираме доста реактивно на дадено движение, например ако метна нещо към някого той е готов на много бърза реакция. Въобще движенията са една от опциите за постигане на емпатия и при машините. Например задвижването на автомобила от шасито. Не всички области е възможно да се развият до степен, да се създаде у машините възможност да изпитват емпатия. Човек не трябва да прекалява, защото се вижда, че не можем да променим нещата с гигантски стъпки. Не можем да хвърляме на вятъра цялото си време, а крачка по крачка трябва да възприемаме новите идеи. Преди години американският психолог Клифорд Нас от Стамфорд заяви, че ние в момента трябва да сравняваме автономните коли с домашните животни, като например понито или кучето . Това са животни, които са около нас и връзката ни с тях се е развивала в продължение на векове. Но не винаги това е било безопасно за нас.
ФБ: Кои са останалите големи въпроси или проблеми, чието решаване предстои?
– Такъв е например проблемът, че ако видиш даден автомобил на пътя, е трудно да определиш какъв е – дали се управлява от човек или автономно. Т.е. липсва връзката между колите и хората, за да разбереш какъв е автомобилът пред теб, той трябва да ти даде знак с помощта на светлинен или друг сигнал от какъв тип е. Това е все още непостижимо, и остава отворен въпрос за науката.
ФБ: Какви методи използвате за да изследвате и практически да представите това?
– Изцяло практически някои се опитват да правят това в реалността при изграждането на самите автомобили. Други експериментират с дронове. Така, чрез светлинни сигнали с поклащане се създава един вид първична комуникация. Правят се и специални тестови автомобили. Вече има много добри постижения на експериментално ниво, но ние се нуждаем от реални опити.
ФБ: Как можем да си ги представим тези експерименти?
– Това означава създаване на възможна комуникация между отделните превозни средства чрез виртуалната реалност. Сам аз открих, че това на този етап изглежда доста комично, но…
ФБ: И кое функционира добре?
– Движението.
ФБ: Като сигнал ли, или…?
– Да, като сигнал за внимание, в смисъла на аларма за всеки участник на пътя, че не е в опасност. Става дума за това, да кажеш на някого, че колата скоро ще дойде и той трябва бързо да се отстрани от пътя. Движението винаги действа добре на вниманието ни.
ФБ: Например чрез поклащане на огледалото за обратно виждане ли?
– Да, това също е част от експериментите.
ФБ: И как мислите, колко време ще трябва да мине преди да го видим на улицата?
– Не след дълго. Върви се стъпка по стъпка до момента, когато от експеримент това ще се превърне в реалност. От една страна имаме науката, но от друга в нея има доста малко изследвания за това, защо мобилността функционира. Произшествията на пътя са обект на засилен интерес от страна на специалистите, но днес, когато всичко се автоматизира, трябва да знаем с голяма точност, защо всъщност не бягаме заедно. Защо всичко тече гладко, и тази хармония искаме да я постигнем.
ФБ: С какво се занимавате естествено най-вече, с автомобилите може би? За какво може да използвате знанията, които придобивате?
– В професионално направление, като производството, с помощта на роботи може да се прави обучение, но въпреки това е необходима още по-голяма интуитивност. Ако например даден робот разполага със съответния сензор, това не означава, че даден обект е видим за машината, чрез сензора си тя може да го усети, но не означава, че може да го види. Най-голямо приложение в практиката на нашите изследвания има при производството на дронове. Все още машините не могат да реагират на прости интерактивни форми.
ФБ: В къщи си имам например едно роботче, закупено от Amazon и според мен техническата революция не е само за разпознаване на речта, а за едно атропоморфиране на техниката. Това, че имаш усещането, че още някой живее с теб и машината се опитва да комуникира с теб с изключително прости сигнали, но има близко до нашето поведение като никоя друга машина.
– Да, ние правим това като хора. Аз бих избягвал подобни контакти. По-добре е нещата да вървят такива, каквито са, защото езикът е опасно нещо. Чрез езика превръщането на машината в едно антропоморфно същество става директно, но ние не можем да разберем това наистина. Машината не изпитва чувства, тя разбира само това, което получава чрез корелацията, и зад отношенията между човек и робот все още се намира една голяма заблуда. За мен е по-добре на тяхно място да са домашни животни, като коне или кучета.
ФБ: Но все пак трябва да се обърне внимание на това, че нещата могат да изглеждат много измамни нали? Човек може много бързо да почувства, че е в контакт, и да усети някаква емпатия.
– Точно така. Затова се ориентирам към домашните животни, които няма да разбират наистина какво правите с тях, вие винаги трябва да се нагаждате. Например, ако едно момиче в двора почиства копитата на коня защото му харесва. Това мисля e погрешно, защото трябва да гледаме винаги в отношенията ни към животните да има респект. От концептуална гледна точка подобни ситуации трябва да се избягват, както и тоталното атропоморфиране на машините, т.е. очите им или гласът им да наподобяват на нашите най-добри приятели. Това според мен е много опасно. Това не е просто приятел, а една машина. Нещо друго, което също трябва да се избягва, е да си мислим, че като напълно автоматизирани машините могат всичко. Трябва да се намери някакъв среден път, така че роботите да са използваеми дотолкова, доколкото използваеми са и домашните животни.
ФБ: Интересува ме още дали машината сигнализира това, което би искала да направи. Нещата отиват все повече в посоката, в която ние ще си имаме за работа все повече с научени машини, знаят ли учените къде точно трябва да се прекъсне този процес?
– Да, ние трябва да видим докъде стига така наречената популярна култура. Ученето днес се приема като леко спекулативна метафора. Машините не научават почти нищо. Това е тренинг. Ученето, както ние го разбираме като нещо антропоморфно, е ако например едно дете разпознава птицата на небето, защото знае, че всички птици летят. Машината обаче не може да разпознае птицата на небето. Те тренират докато разберат, че на небето лети нещо, но да кажем – това е една птица, можем само ние – хората. Това означава, че е погрешно да мислим, че роботите научават нещо. Трябва да се отнасяме много внимателно към това. Няма как една кола да е научила нещо по-добре от друга, защото в нея са програмирани определени функции, нали? Всички те са създадени и подредени от инженерите, а не са научени от интернет.
Превод: Мартин Иванов
