Loading...
Държавните чиновници към министерствата и агенциите в момента се държат като обезумели трупни червеи. От началото на прехода се крадеше, но някак свенливо, потайно, по социалистически. След олимпийските кражби на Симо – крадеца от Мадрид, краденето у нас наистина се превърна в олимпийски спорт. Мародери като Милен Велчев, Долорес Арсенова, Емилия Масларова, Мургина, Кушлев, Николай Василев, Цонев и пр. знайни и незнайни хайдуци късаха със зъби и нокти, от плътта на държавата.
В същото време умираха болни деца и възрастни хора, поради недостиг на средства за лечението им. Цинизма на управляващите през последните години премина всякакви граници и от затворите бяха освободени стотици убийци и криминални престъпници. Обратно пропорционално, всеки месец по тридесет хиляди българи оставаха без работа. Всички крупни крадци бяха оправдани от органите на „правосъдието”. Всички кокошкари бяха натикани в затвора „за назидание” и сплашване на плебса. Спрямо рехавите митинги на една шепа протестиращи срещу огромните безобразия в страната, бяха насъскани съмнително назначени, въоръжени полицаи, които с палки избиха желанието на останалите встрани граждани, да търсят справедливост. Всеки ден се вижда как „пазителите на реда” – полицаи, съдии, депутати и прокурори умишлено нарушават и погазват закони, правила и норми. „Нашата полиция” ни пазеше да не надигнем глава и случайно да променим създаденото вече статукво. Иначе как щяха сами да си определят и раздават бонуси от общата баница, разни арогантни и нагли нищожества? Докато спекуланти на храни, лекарства, енергоносители и други олигарси трупат милиони, останалите българи измират бързо и сигурно.Милост за тях няма. Те не са цигани, за да идват милиони за тях от Сорос, Европа или света. Те са експлоатирани и избивани като роби от всякаква престъпна сган – мутри, доктори, фармацевти, полицаи, търговци и пр. организирани мафиоти.
Нормалните хора живеят в такъв стрес, че бързо стават жертва на всякакви болести, не са пълноценни в работата и личния си живот и се отчайват. Приемат геноцида над себе си като нещо нормално и вървят безразлично към скотобойната, която са им уредили българските „управляващи”. Защото няма държавна политика за развитието на нито един отрасъл или сектор в икономиката, науката, културата, образованието, здравеопазването и отбранителната способност на държавата. Няма социална политика за българите. Напоследък се строят главно магистрали и спортни зали, сякаш главната цел на всеки българин е да позяпа баскетбол, а после да се метне на катафалката и по най-бързия начин, и най-прекия път да напусне родината. Независимо, че сме най-застаряващата в Европа нация, с най-много болни на глава от населението, с най-ниски доходи и най-високи цени на горива, храни, ток, вода и услуги, НИТО ЕДНА европейска или световна организация или държава не намери за нужно да ни помогне ако не за друго, то поне да сложим ред в собствената си къща. Те не са и длъжни всъщност – щом ние сме толкова неспособни да се справим с престъпността по ниските и високи етажи на властта, значи не заслужаваме да живеем като останалите европейци.
И тук идват следните изводи: Ако в България няма справедливост, трябва да си я извоюваме САМИ! Ако съдът не наказва престъпниците, трябва САМИ да ги наказваме! Ако ни е страх да се противопоставим на геноцида срещу нас, то САМИ сме си виновни!
Държавата е паднало на колене, едва дишащо животно. Трупните червеи от всякакви партии, браншови организации, министерства, агенции и общини го гризат със стръв, каквато и срещу най-големия враг не се среща. Критичната точка страшно бързо наближава.Всекидневно се нагнетява народен гняв, който не се знае накъде ще избие. Ясно е само едно – щом не можем заедно да потърсим сметка на тези, които ни газят всеки ден, да го направим САМИ! С разрешени, с всякакви средства и способи. Когато сигурно знаеш какви ги твори някой гад, потърси му сметка! Иначе утре ще пострадаш от безобразията му самия ти, детето ти и тогава ще се прекършиш окончателно. Ако държавата не защитава живота ти, сигурността и правата ти, защити се САМ!
Не за друго, а защото животът е нещо, което ни се случва само веднъж. И да си спомним откога не сме се смели от сърце, свободно и без да се оглеждаме. От кога не сме се радвали на друг българин, без да имаме някаква изгода от него, без да ни е роднина, съпартиец или съмишленик. И децата си ли трябва да обричаме на духовната и материална мизерия, която са ни приготвили червеите на България? Докато все още ни има, да направим нещо полезно за себе си и за другите читави българи! Друг път няма.
