Loading...Колко пъти Тя си казваше – „Край! Повече няма!”, а след това се случва нещо, появява се някой, който набързо и неусетно променя решението й. И после Тя пак си казва – „айде и това да мине и после край наистина”… Всеки път се оказва в задънена улица. Вече толкова години не може да прояви твърдост и да каже „До тук!”… Уж все си поставя някакви вътрешни спирачки, ама те явно здраво изпускат…. За пореден път застана срещу принципите си…
„Женен?! – Никога!”… Да,бе да! На кого ги приказва?…
„Секс с приятел?! – Тц! Това е само разваляне на добри взаимоотношения.” …. Хм… ама не мисли така в моментите на оргазми. На кой му пука тогава за приятелството? Моментът е „тук и сега”!…Обаче, когато моментът отмине и съзнанието се поизчисти, идват разочарованието и тъгата в очите…
„Евала на мъж?! – Не! Той трябва да ме гледа в очите и да ходи по петите ми!”…. Е, хубаво правят го понякога, ама Тя защо толкова вътрешно ги приема нещата тогава?
Та не било хубаво човек да престъпва принципите си, да застава срещу собствените си обещания, защото в крайна сметка неизменно идват разочарованията – от себе си, от този, който те е „изкушил” да застанеш срещу своите вътрешни убеждения… Но можем ли да проявим тази решителност, когато изкушението е на един дъх разстояние? И дали е проява на твърде слаб характер, когато човек не може да „устиска” или все пак неизбежно всеки е попадал в този капан?
