Loading... Не,не се отказвам лесно.Поне така си мисля.Но когато видиш нежеланието и неприемането в нечии очи, се питаш дали си струва. Когато някой не те разбира, когато нямате обща цел, се питаш дали има смисъл да си губиш времето в стремеж да се „съюзиш“ с някой или е по-добре да си живееш живота сам…
Да, светът, казват, бил за двама. Но дали пък не може да се живее и сам? Сигурно!..Да, по-трудно, може би, но какво пък – това си е начин да изпробваш себе си, силите, разума си…Поне в определен етап от живота си. Какво ти дреме за хората? Дали някой живее твоя живот? Не! Стига с това хорско мнение! Не ви искам съветите, не ви искам препоръките как да живея живота си. Моя живот!
И какво ако живея различно? Нали всеки има право на избор, па макар и той да е понякога наложен от независещи от човека причини…
Който не ме оценява, който не ме разбира, който не приема моя начин на мислене и живот, не оценява и себе си! Ако ти знаеш цената на своята свобода на избор на начин на живот, ако ти вярваш повече в себе си, отколкото в другите, ще знаеш, че всеки трябва да живее според своите принципи. Да живее за себе си, според себе си, а не съобразявайки се с другите!
Да, това е моят избор! Който разбира и споделя – добре. Който не…това е неговият избор. Не моя! И не ми пука!
Писна ми да трябва да се съобразявам с това, че някой бил казал нещо, с което и той сигурно не знае какво цели да постигне! Писна ми от „доброжелателни“ съвети! Не, мерси! Възползвайте се от съветите и препоръките си във вашия живот! Моя си е мой!
Та тръгнах от отказването…Ми хубаво, като не ти допада нещо, което ми харесва на мен и което искам аз – ОК. Що пък трябва да ти се моля?Айде стига! Достатъчно съм се съобразявала в годините, достатъчно съм настоявала, достатъчно съм чакала някой да направи така, както аз съм искала в момента.
Времената се менят, човек се променя…А животът…Той пак си остава мой и само мой!!! Както твоят си е твой и го живееш според себе си! [video:http://www.youtube.com/watch?v=vx2u5uUu3DE&ob=av2e 100×100]
Да, светът, казват, бил за двама. Но дали пък не може да се живее и сам? Сигурно!..Да, по-трудно, може би, но какво пък – това си е начин да изпробваш себе си, силите, разума си…Поне в определен етап от живота си. Какво ти дреме за хората? Дали някой живее твоя живот? Не! Стига с това хорско мнение! Не ви искам съветите, не ви искам препоръките как да живея живота си. Моя живот!
И какво ако живея различно? Нали всеки има право на избор, па макар и той да е понякога наложен от независещи от човека причини…
Който не ме оценява, който не ме разбира, който не приема моя начин на мислене и живот, не оценява и себе си! Ако ти знаеш цената на своята свобода на избор на начин на живот, ако ти вярваш повече в себе си, отколкото в другите, ще знаеш, че всеки трябва да живее според своите принципи. Да живее за себе си, според себе си, а не съобразявайки се с другите!
Да, това е моят избор! Който разбира и споделя – добре. Който не…това е неговият избор. Не моя! И не ми пука!
Писна ми да трябва да се съобразявам с това, че някой бил казал нещо, с което и той сигурно не знае какво цели да постигне! Писна ми от „доброжелателни“ съвети! Не, мерси! Възползвайте се от съветите и препоръките си във вашия живот! Моя си е мой!
Та тръгнах от отказването…Ми хубаво, като не ти допада нещо, което ми харесва на мен и което искам аз – ОК. Що пък трябва да ти се моля?Айде стига! Достатъчно съм се съобразявала в годините, достатъчно съм настоявала, достатъчно съм чакала някой да направи така, както аз съм искала в момента.
Времената се менят, човек се променя…А животът…Той пак си остава мой и само мой!!! Както твоят си е твой и го живееш според себе си! [video:http://www.youtube.com/watch?v=vx2u5uUu3DE&ob=av2e 100×100]
Powered by Ultimate Social Comments
