Loading...
Новите музикални течения винаги са били синоним на протестите и еманципацията на младите. За режима в Източна Германия музикалната сцена е постоянна заплаха. Тя поставя под въпрос контрола на партията и нейните младежки структури. Още от средата на 50-те години ЩАЗИ се занимава с непослушните младежи. През 60-те години особено в големите градове се разпространила т.нар. „Бийтълс революция”. Държавна сигурност регистрирала бързо големи групи от младежи, чието поведение не съответства на социалистическите норми. Агентите се опитвали да определят принадлежността на младежите особено от университетските среди по външния им вид.
Белезите за „негативните упадъчни младежи били следните:
Тези ненадеждни момчета се считат като едни от най-податливи на влиянието на „класовия враг”. Според ЩАЗИ непрекъснато предлаганата по западните радиостанции музика на Бийтълс оказвала негативно влияние върху младежите. Така според тайните служби „класовият враг” можел да провежда политическа диверсия и да разширява империалистическата си идеология.
Новата музика не била само слушана, но дори и изпълнявана. В цяла Източна Германия и особено в Лайпциг се появили множество непрофесионални групи, които подражавали на Бийтълс. В ГДР за тях се наложил терминът „музикални групи на заем”. С музиката си те хвърляли младежите по време на различни танцови прояви в пълен екстаз. Групите от Лайпциг имали английски имена като: „The Butlers“, „The Starlets“, „The Guitar Men“, „The Shatters“, „Shake hands“ и други с които искали да заблудят официалните власти. Членовете им учели чужди песни, слушайки ги по западните радиостанции. След това ги интерпретирали по собствен начин.
Забрана на „упадъчната западна музика”
В късното лято на 1965 година държавата променя отношението си към музиката на Бийтълс. Ако до този момент тя била толерирана, сега висшият управленски елит на страната започнал да гледа с голямо недоверие на нея, считайки, че тя заплашва властовия монопол на партията. Бил сложен край на започналите процеси на либерализация по отношение на политиката към младежта. Регистрираните от служителите на ЩАЗИ множество бунтове, сексуални и алкохолни ексцесии на различни младежки прояви станали причина за радикалната промяна в политиката. За обрата в нея главна роля изиграли две събития. Първото било концерта на американската група Ролинг Стоунс в Западен Берлин през септември 1965 година, който предизвикал вълнения и опустошения, а второто – последвалите опити за протести на привърженици на местните групи в Лайпциг през октомври същата година. Тогава комунистическите функционери предупредили, че има опасност от проява на „западното шоу-поведение” от страна на източногерманските групи по време на националния празник на ГДР, отбелязван на 7 октомври.
Като реакция на случилото се последвало решение на източногерманското министерство на културата по заръка на висшия партиен апарат за отнемане на лицензиите на групите. „Гамените” сред музикантите, които не искали да работят в производството, трябвало да бъдат пратени в трудови лагери.
Решението на секретариата на ЦК на ГЕСП /Германската единна социалистическа партия/ , последвано от нареждането на министерството на културата на ГДР от 11.10.1965 година, означавало на практика официален край на източногерманските Бийт-групи. На тях им е забранено да свирят рок и музика на Бийтълс на обществени места. Така 44 от 49-те регистрирани в Лайпциг аматьорски групи загубили своите места за изяви.
Забраната довела до нарастване на напрежението сред всички членове на Бийт-групите и на четворката от Ливърпул. На 16 октомври 1965 година шефът на ЩАЗИ- Ерих Милке поискал от всички ръководители на местните поделения на Държавна сигурност веднага да дадат становище и оценка на младежите.
През 1965 година Ерих Хонекер изнася програмна реч на 11 пленум на ЦК на ГЕСП. По това време той е секретар по сигурността към ЦК на партията. Централното послание в речта му било: „Културната политика на партията ни ще се осъществи успешно.” Бийтълс и американците от Ролинг Стоунс са определени като разпространители на „американския аморал” и „упадък”. Чрез своето поведение те разрушавали морала и провокирали сексуални инстинкти.
Членът на политбюро и идеолог на ГЕСП Курт Хагер добавил: „Изкуството винаги трябва да е оръжие на класовата борба”. Това не означава друго, освен забраната на десетки източногермански филми, нарушаване на работата на музиканти, писатели и други културни дейци след края на пленума на ЦК. Шефът на ЩАЗИ – Ерих Милке реагира на промяната в политиката по отношение на младежта с издаването на служебна заповед 4/66, допълнена от заповед 11/60, която остава в сила до 1989 година.
В последната се казва: „Мнозинството от младежите трябва да бъдат част от изграждането на социализма във всички области на обществения живот. Враговете се опитват да нарушат този процес за да окажат влиянието си върху младите източногерманци, да ги откъснат от процеса на социалистическо възпитание и да ги изкушават към пасивност и връзка с негативни сили като част от организации провокиращи вражески и противодържавни действия. Случаите от последно време и участието на младежи до 25 години във подобни прояви, показват, че опазването им от вражеско влияние е от особено значение за оперативно-политическата дейност на органите на Министерството на Държавна сигурност и тази задача ще бъде изпълнена отговорно от всички служители на органите.”[1]
Бийтреволюцията от 31.10. 1965 година в Лайпциг
Най-силно разбунила духовете в Лайпциг забраната на една от любимите за феновете групи – „The Butlers“. За да се противопоставят на забраната и те подготвили специални листовки, в които се призовавало на протест срещу рестриктивните мерки на държавата. „Бийт-приятели, ще се срещнем на 31.10.1965 в 10 часа на Лойшнерплац за протест.”[2] – пише в един от апелите призоваващи за протест срещу забраната на музикалните групи. Авторите на тези листовки били две източногермански момчета /имената им са променени на Макс и Карл/. Макс бил ученик в 10-ти клас в местно училище, който изнесъл доклад в час осъждащ слушането на Бийт-музика. С това той искал да обоснове забраната на източногерманските музикални банди. Тези думи и държавните мерки разгневили момчето, което било фен на групите и то решило да проведе една протестна акция. Тайно с приятеля си Карл те купили детски талони за печати. След това на 23.10.1965 година двамата изготвили 174 листовки, в които се призовавало за протест на 31 октомври.
На следващия ден започнали да ги разпространяват в Лайпциг и околностите. Първите листовки се появили на 25-ти. Репресивната машина се задействала незабавно. Последвали десетки разпити на задържани младежи. Властите обаче не успели да попаднат на горещите следи на извършителите. Задържаните младежи знаели за съдържанието на листовките, но не и за техните автори. Макс отпечатал на 27 октомври нови 200 листовки, които обаче вече не можело да бъдат разпръснати.
Висшите функционери от режима били обезпокоени от случващото се. Събирането на младежите на обществено място трябвало да се предотврати непременно. Учителите от местните училища и гимназии в Лайпциг се опитали да се доберат до евентуалните участници в протеста. Участието на младежите в демонстрацията би било провокация срещу държавата и би имало сериозни последици за тях. Парадоксално на опитите да се „поучат” младежите, информацията за организирания протест се разпространявала посредством листовките и тяхното съдържание.
Не на последно място и заради тази принудителна „реклама” на уговорената дата 31 октомври между 100 и 200 любопитни младежи се събрали на площад Вилхелм Лойшнер в Лайпциг. Те се събирали на малки групи и очаквали напрегнато да се появят организаторите на събитието. Това обаче така и не се случило.
Площадът се намирал под строгото наблюдение на ЩАЗИ. Освен това със разрешението на местните структури на управляващата социалистическа партия били мобилизирани допълнително сили за сигурност. На площада били докарани огромно количество служители на реда както и 60 джудисти от висшето училище по физическа култура и спорт. Полицаите били снабдени с три кучета, два автомобила с високоговорители и специална машина за разпръскване със водни струи. На мястото дошли и коли, които да приберат младежите и линейки.
Към 10 часа и 40 минути силите за сигурност призовали през високоговорители младежите да прекратят събранието и да напуснат площада. Поведението им било противозаконно и те нарушавали уличното движение. Младежите обаче посрещнали апелите на полицаите с освирквания. Тогава последните прибягнали до употребата на палки и на кучетата. Машината за разпръскване на демонстрантите с водни струи също влязла в употреба. В доклад на силите за сигурност четем по-късно „ […] демонстрантите били разпръснати. [….] след 20 минути.” Стотици младежи били откарани със специалните автомобили и задържани. Голяма част от тях били подложени на няколкоседмична /между 12 и 21 дни/ принудителна работа в мини за кафяви въглища край Лайпциг.”
Реакциите на феновете за събитията
Привържениците на групите били възмутени от случилото се на площада и реакциите не закъснели. Същата вечер на 31 октомври 1965 година се появили нови листовки. 16-годишна ученичка, самата тя членка на подобна „Бийт-група” си позволила да рецитира пред кино „Капитол” две съчинени от нея стихотворения с клеветнически строфи срещу държавата. Задържана е от полицията в общежитието където живее. След това без да е съдена е изпратена в едно специализирано предприятие за младежи. Обосновката на ЩАЗИ била: „подстрекаване на всички източногермански младежи срещу властта на трудещите се и селяните.”
Други две 17-годишни момичета били дотолкова възмутени, че изрисували с бои две колони за обяви, един прозорец и стените на две къщи. Искането им било: „Свобода за всички „Бийт-фенове”. За деянието си били безмилостно осъдени на една година и три месеца лишаване от свобода.
Разкриване и процес
Макс и приятеля му Карл, които направили и разпространили първите позиви, се изплашили от евентуални репресии и не взели участие в протеста. Те узнали много бързо за присъствието на полицейските сили на площада. Карл бил дотолкова възмутен от начина на действие на полицаите, че спонтанно се включил в една следваща акция. Той написал нов текст който гласял: ”Това беше успех въпреки разпръскването му и ЩАЗИ!”[3] и призовал за нов протест на същото място на 7 ноември. Два дни преди новия протест майката на Карл, която също била учителка, намерила в дома им печата и новите позиви подготвени за разпространяване. Тя предала открития печат на директора на училището в което учел синът й. Така на властите станали известни авторите на листовките. ЩАЗИ била незабавно информирана и срещу учениците започнал съдебен процес. Макс и Карл били осъдени. Те трябвало да напуснат училище и нямали право да завършат средно образование.
Цитат от наказателното постановление срещу двете момчета
„Обвинените допринесли със разпространяването на листовките за незаконното струпване на хора в центъра на Лайпциг от 31.10, с което се изправили срещу обществения ред, а с това и срещу законите на ГДР. […] Престъпленията на младежите са в значителна степен противообществено нарушение и опасни за реда и сигурноста.” на хора в центъра на Лайпциг, като с това се изправиха срещу обществения ред[4]. Произшествията касаещи Бийт-сцените били впоследствие внимателно изследвани от ЩАЗИ по следния начин. „[…] Един положителен момент в работата на XI отдел /следствения отдел/, са разследванията на прояви свързани с някои младежи по повод на състоялите се някои народни празненства и обществени събития.[…] За подготовката на събитието от 31.10. 1965 година и преди всичко след намесата на силите за сигурност- бяха докарани 357 лица – дошли в Лайпциг да разпространяват листовки, които както се казва по правило се обявяват срещу т.нар Бийт-забрана, съдържащи отчасти клеветническа информация срещу държавата.
„[…] След задълбочено разследване на произтеклите прояви, може да се потвърди, че не се касае само за такива организирани от противници с целенасочена пропаганда. Преди всичко голяма част от младежите участвали в събитията са били под влиянието на гражданската идеология, инфилтрирана в ГДР преди всичко от програмите на радиостанциите и телевизионните канали на империалистическите страни, упадъчната Бийт-музика […] дотолкова е направила впечатление на органите и младежките съюзи, че временно поддържаните общи настроения към Бийт-музиката и поощряването на масовото създаване на музикални групи. След това често е констатирана липсата на достатъчно влияние на родителите и обществените организации за възпитанието на учениците, така върху тях било упражнявано негативно влияние и през свободното си време те получили погрешна представа за идеалите и живота.” [5]
Чрез държавното обвинение и съда е постигнато споразумение да се иницира общо мероприятие с учителя по гражданско учение на двете момчета. [6] Както става ясно от доклада на ЩАЗИ е било проведено мероприятие с Макс и Карл на тема „Какво е свобода, и къде може да се осигури една истинска свобода?” и пред учители и ученици е организиран другарски съд. От доклада на ЩАЗИ става ясно, че училищното мероприятие е проведено на 20.01.1966 година и в него са взели участие около 50 ученици, учители и представители на други „висши органи на властта”[7]
Литература : „All you need is beat – Jugendsubkultur in Leipzig 1957-1968“ von Yvonne Liebing, Leipzig 2005
Превод Мартин Иванов
Източник: Stasi-Bericht über die Schulveranstaltung
[1] Източник: BStU, MfS, BV Leipzig, Abt. IX 00065/01 в: http://www.bstu.bund.de/DE/InDerRegion/Leipzig/Regionalgeschichten/Beatrevolte/Dokumente/befehl/_tabelle.html?nn=1798262
[2] Източник: BStU, MfS, BV Leipzig, AU 252/66 в: http://www.bstu.bund.de/DE/InDerRegion/Leipzig/Regionalgeschichten/Beatrevolte/Dokumente/befehl/_tabelle.html?nn=1798262
[3] Източник:BStU, MfS, BV Leipzig, AU 252/66, в: http://www.bstu.bund.de/DE/InDerRegion/Leipzig/Regionalgeschichten/Beatrevolte/beatrevolte.html
[4] Източник: BStU, MfS, BV Leipzig, AU 252/66 в: http://www.bstu.bund.de/DE/InDerRegion/Leipzig/Regionalgeschichten/Beatrevolte/beatrevolte.html
[5] Източник: BStU, MfS, HA IX 5213,в: http://www.bstu.bund.de/DE/InDerRegion/Leipzig/Regionalgeschichten/Beatrevolte/beatrevolte.html
[6] В източногерманската образователна система съществувал специален предмет „Staatsbürgerkunde”/ гражданско учение/ , който се изучавал в гимназиалната степен и включвал марксистка философия,политическа икономия на капитализма и социализма и научен социализъм.
[7] Stasi-Bericht über die Schulveranstaltung , Източник: BStU, MfS, BV Leipzig, AU 252/66 StA, Bl. 120, в: Stasi-Bericht über die Schulveranstaltung
