Loading...
„Не можете да отречете, че и след 25 години управление вие продължавате да воювате със собствения си народ.”
Тези думи са написани през 1969 г. в изложение до началника на Старозагорския затвор от един политически затворник с по-голям затворнически стаж от прословутия Нелсън Мандела. На 21 март се навършиха 25 години от смъртта му.
Знаете ли кой е той?
Ще прочетете накрая. За това си изложение, с което обявява гладна стачка, получава още 5 години затвор. А през 1966 и 1967 г. в други две изложения до министъра на правосъдието и началника на отдел „Затвори“ той излага своите възгледи. Ето кратки откъси.
15 август 1966
Ако трябва да призная собствената си вина, то тя, струва ми се, се състои в това, че не мога да забравя, че съм роден в свободна страна, когато са съществували 34 политически партии и организации и в Търновската конституция е действал текст, който така красиво написан не се среща в нито една конституция на света: „Всеки роб става свободен, щом стъпи на Българска земя“.
Какво направихте вие с човешкия живот, с неговата индивидуалност, неповторимост, неотнимаемост? Какво направихте вие с оная вяра, която окриляше народа ни, която бележеше следи и създаваше могъществото на българската наука? Разрушения…
Не е необходимо да разглеждам човека, неговата нравствена същност и преценките му за „добро“ и „зло“ под микроскоп, за да видя в каква развалина сте го превърнали… Пред вас човекът винаги ще стои на колене!
15 август 1967
Не е присъщо на човек, запазил себеуважението си, да се примири с такава политико-обществена система, която, за да докаже своята правота и истинност, трябва непрекъснато да унищожава. Вашата бруталност непрекъснато ме е дразнила, но не с нейната неописуема физическа болка, колкото със своята перфидност и цинизъм – осъвременени останки от епохата на варварството.
14 август 1969
Какво представлява пролетарската диктатура за българския народ в своята четвъртвековна дейност? Знаете ли какво означава човешки път, предначертан само за няколко минути, необходими за изпиването на две чашки коняк и една реплика за смърт или снизхождение към живота на безброй задържани хора от органите на Държавна сигурност? На мисълта бе дадена една единствена свобода – да оправдава насилието; на разума – да доказва правилността на партийната догма! Хората бяха лишени от собственост – пълна безпомощност по отношение на всичко онова, което политическата власт нареждаше, прекрояваше, създаваше. Обществото заприлича на психологическа лаборатория. Хората не си вярват помежду си. Ако някой апелира за солидарност, хората се правят на глухи, когато трябва да издигнат гласа си за протест , те остават неми. Всичко е на колене! Не можете да отречете, че и след 25 години управление вие продължавате да воювате със собствения си народ.
Защитник съм на една нова епоха, епоха на душевно отдъхване, на социален прогрес при граждански мир и свободни условия, епоха на зрял, съобразен с бъдещето културен труд, на доброволно присъединяване и приспособяване на нашите чувства и мисли към нормите на останалия културен европейски свят. България е достоен партньор за културна Западна Европа. За всичко това, което устройвате по най-циничен и аморален начин за политическите затворници, аз протестирам и спрях да взимам каквато и да е храна от събота, 12 юли 1969 г.
Васил Узунов е роден в Чирпан през 1928 г. Легионер по убеждение. През 1945 г. създава младежка група за разискване на културни и идеологически въпроси. Арестуван е на абитуриентската си вечер на 1 май 1948 г. и излиза от затвора на 13 март 1978 г. С малки прекъсвания между присъдите изтърпява в затвора 28 години. Още 10 години до края на режима е интерниран в Чирпан, не му дават работа, не му дават да се ожени, следят го… Умира през 1994 г. Изложенията са публикувани в книгата на Никола Алтънков за Васил Узунов и Хаиг Арам Пилигян „Светците ги съдят“.
