Над 200 бегълци са намерили смъртта си край Остзее

С нов мащабен проект германските историци си поставят задачата за пръв път да направят една равносметка за общият брой на жертвите по вътрешната германска граница в периода 1952-1999 година.

Местата където някога са загивали хора, в опит да преминат на Запад, днес често разцъфтяват в една еко-идилия. Едва ли някой си спомня, че в продължение на 37 години зелената ивица край Остзее до чешката граница е било всичко друго, но не и рай за растенията и животните. От края на май 1952-а година до ноември 1989 година всеки опит да се премине през строго забранената зона – частично минирана с плуване или по друг начин е бил опасен за живота.

Все пак 23 години след края на режима в ГДР остава все още неясно, колко е точният брой на убитите на една от най-бруталните граници в света.        

Сега провинциите Саксония Анхалт, Долна Саксония и Хесен се включват в общ проект, чиято цел е да бъдат проучени всички случаи на бегълци, намерили смъртта си по дългата 1400 километра вътрешногерманска граница в периода 1049-1989 година. Целта е да се реконструират техните биографии и да се допълни книгата с имената на 136-те жертви от Берлинската стена.  

Проектът се реализира от изследователският институт за диктатурата на ГДР към Свободния университет, който вече има реализирани редица проекти свързани с историята на ГДР, между които е този за борбата на ЩАЗИ срещу Аксел Шпрингер и неговото издателство. („Ди Велт” също е част от тази издателска група) или този за проникването сред западногерманските граждани осъществявано от източногерманските тайни служби включително и дейността на топагенти като Карл – Хайнц Курас[1].

Систематична ревизия на документите

За броя на загиналите на граничната линия към момента в науката има най-различни цифри. Най-малката цифра датира от 1990 година, и според данните на берлинската прокуратура от тогава има 270 доказани случая на хора, загинали край границата. До 2000 година случаите, при които има съмнения за това, че се касае за жертви на вътрешногерманската граница са достигнали 421. Тези случаи са обект на централата към обединената правителствена криминална служба.

В сравнение с тези данни централата в Залцгитер разполага с данни още от 1991 година за 872 смъртни случаи, които са свързани с вътрешногерманската граница. Година след година все по-нарастващият брой на жертвите са публикуват от частния музей на Берлинската стена, находящ се на някогашния пропускателен пункт „Чекпойнт Чарли”. До момента неговата ръководителка Александра Хилдебранд е събрала данни за 1676 смъртни случая, които все още се поставят под съмнения от специалистите.

Точно това се опитват да избегнат шефът на изследователския институт и неговият екип. Целта им е вследствие на проучвания да стигнат до резултати, подобни на тези включени в книгата на загиналите на Берлинската стена. И проектът носи краткото работно заглавие „Книга на загиналите 2”. Историците от Берлинския свободен университет са подложили на систематични изследвания всички документи на източногерманските гранични войски, намиращи се във федералния военен музей във Фрайбург, досиетата на ЩАЗИ, регистрите със съобщения, документи от разследванията, протоколите от процесите и други подобни.  

„Искаме да разбием анонимността”

Изучени са и всички документи на различни институции във ФРГ като службата за защита на границата и митниците, чиито служители са се намирали срещу източногерманските заграждения. Прегледани са също така анкети със свидетели и обществени апели. При всички случаи това ще доведе не само до разкриване на имената на жертвите на границата, но и до реконструкция на биографиите им. „Искаме да разбием анонимността, която стои зад чистата статистика”- казва Клаус Шрьодер пред „Ди Велт”. За проучването са предвидени почти половин милион евро до края на 2015 година. Две трети от тях са осигурени от бюджета на федералното културно министерство. Според културният министър Клаус Нойман разкриването на имената на жертвите на вътрешногерманската граница естествено е „задача която трябва да се реши на федерално ниво”. Остатъкът от средствата ще се поеме от правителствата в Магдебург,Хановер и Висбаден. С пари от ЕС пък ще се подпомогне създаването на интерактивен сайт на проекта и издаването на резултатите.  

С гребни лодки и сърфове

Предвиденото финансиране далеч няма да позволи разкриването на всички жертви на източногерманската граница. Извън обсега на изследването ще останат опитите за бягство през Остзее, при които хората са намирали смъртта си.

С гребни лодки, сърфове, самоделно направени подводници или просто плувайки в продължение на десетилетия, хиляди източногерманци са се опитвали да достигнат до свободата през откритите води на езерото. Голяма част от тях са били залавяни от граничната брегова охрана или са били затваряне още преди да са предприели начинанието си. Безброй, може би над 200 случаи на опити за бягство са завършили най-вероятно със смъртта на бегълците.

За Шрьодер, който е израснал в Травемюнде[2] , един удавник станал причината за сблъсък с престъпния източногермански режим. Той се надява, че със започналият сега изследователски проект ще могат да се продължат изследванията и с евентуалната подкрепа на Шлезвиг Холщайн и Мекленбург ще може да се разбере окончателният брой и съдбите на загиналите тук източногермански граждани. „Това е втори шанс за провинциите” – смята той.

Още една част от безчинствата

Депутатът от либералите в Бундестага Патрик Курт похвали този опит за реконструкция на историята, който си поставя настоящият проект. „С този проект ще вземем мерки за понататъчното изясняване на неправдите в бившата ГДР, и с това ще осветлим още една част от безчинствата на комунистическия режим.”- заяви той. Цялото измерение на тези неправди ще бъде по-разбираемо за младите хора и всички следващи поколения, които не са имали досег с ГДР. В същото време той подложи на критика „неразбирането” на „проекта от страна на Тюрингия – една от новите федерални провинции. Всички германски провинции са били с част от териториите си част от някогашната вътрешногерманска граница и трябва да участват в този проект. „Това важи преди всичко за онези от тях, които в миналото са били част от ГДР“.

Превод: Мартин Иванов

Свен Феликс Келерсхоф

„Ди Велт”

[1] Карл-Хайнц Курас – неофициален сътрудник на ЩАЗИ от 1955 година. От 1965 година е зачислен към секретна група в западноберлиснката полиция. В качеството си на агент на ЩАЗИ под името Ото Бол, Курас събира информация за спецификата на работа на тази група, кадровия състав и др. През 1967 година участва в разгонването на антииранска демонстрация в Западен Берлин свързана с посещението на иранския шах. Той убива студента Бено Онесорг, оказал се случайно на пътя на силите на реда.

[2] Травемюнде е част от град Любек, която се намира на устието на река Траве и образува т.нар Любекски залив на Остзее.