Loading...
На 12 март 1943 г. H.M.S. Queen Elizabeth отплава през Атлантическия океан със специални пътници. На борда има екип от 42 работници от петролни полета на Оклахома, наети да участват в изключително таен проект. Тяхната мисия – породена от отчаянието и под кодовото име „The English Project“ – e да подобрят радикално вътрешното производство на петрол във Великобритания. С германските подводници, които ограничават вноса, и без собствени източници на нефт, британците се взират в грозното лице на поражението. Короната се нуждае от енергийно чудо.
Спасението пристига под формата на екипаж от „грубияни“. В течение на следващата година, така наречените „Roughnecks of Sherwood Forest“ (Грубияните от Шеруудската гора) пускат близо 100 нефтени кладенци. Полученият десетократен скок в местното производство на петрол изиграва малка, но критична роля за задържането на германската атака. Днес две еднакви статуи с височина седем фута стоят в чест на тези невъзпяти герои, помогнали за превръщането на Великобритания в „непотопяем танкер“ – едната в Шеруудската гора, а другата в Ардмор, Оклахома.
Това е страхотна история, за която не бях чувал. Обаче имам и собствена.
Навремето учих един семестър в университета в Каракас, Венецуела. Беше страхотно преживяване – научих толкова много. Знаете ли например, че венецуелците живеят с невероятната идея, че те са спечелили Втората световна война?
Звучи малко странно, защото пацифистка Венецуела даже не участва във военните действия. Те обаче наистина имат голям принос, защото със своя добив от 563,000 барела на ден Венецуела е световен лидер в износа на петрол през 1939 г. По време на войната страната прави подвизи като бързо увеличава добива. Венецуелският нефт дава огромна част от горивото, което движи бойната машина на Съюзниците – кораби, самолети, подводници, танкове. След войната пък осигуряват енергията, нужна за реализацията на Плана Маршал.
Оставям на всеки сам да интерпретира тези истории в контекста на текущата енергийна война между Европа и Русия.
Само напомням, че вече една година България играе несъразмерно голяма роля в осигуряването на тока в цяла Югоизточна Европа. Най-голям принос за това има рекордният добив и производство на ток в Маришкия басейн, а вече изнасяме и лигнитни въглища за съседите.
Как мислите: Да очакваме ли някой да се сети след войната да издигне паметник на „незнайния български миньор“ в Брюксел… или поне на жълтите павета в София???
