Иван Салабашев

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Иван СалабашевИван Салабашев е роден в Ески Заара, което днес наричаме Стара Загора. До 1869 г. учи в местната гимназия. През 1870 г. Семейството му емигрира и продължава образованието си в град Табор, Чехия. През 1872 г. се премества в град Прага и за една година взима два класа в Пражката гимназия, след което полага успешно матури и завършва средно образование. През 1873 г. постъпва в Пражката политехника в специалност математика. Паралелно от интерес към тази наука той посещава и лекции в Пражкия университет.

Бил е толкова завладян, че още като студент извършва няколко самостоятелни научни изследвания. Това предизвиква голям интерес и на 5 март 1875 г. е поканен от известния чешки математик Емил Веир да изнесе доклад на заседание на Чешката академия на науките. Докладът е на тема „За кривите линии, описани от върха на движещ се триъгълник“. Има основание да се смята, че това е и първият оригинален български научен труд по математика. През 1876г. завършва Пражката политехника с отличие. Дипломната ме теза е била на тема „За декартовата крива линия“. Бил е страстен шахматист.

През 1876г. събитията на балканите са разделни. Иван Салабашев се вълнувал много от случващото се в Родината. Негов приятел е бил видния революционер Ангел Кънчев. Има сведения, че е водил кореспонденция и с Любен Каравелов. Салабашев успява да публикува в чешката преса няколко статии свързани с патриотичната кауза на България. Когато започва Сръбско-Турската война и той се записва доброволец с естествена цел – освобождение на България от турско робство. Заминава за Белград, за да постъпи като доброволец. Само след месец обаче е силно разочарован от отношението на сръбските управници към българските доброволци. Затова напуска военните формирования и заминава за Румъния. После пътува и се заселва в град Клостернайбург в Австрия, където до 1877 г. се занимава само с математика. Накрая заминава към Украйна, където става учител в първата българска гимназия от Възраждането – Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“.

През двете му години стаж като учител, се случва и голямата промяна – следствие на Руско-Турската война България е освободена! Затова през 1879г. Иван Салабашев решава да се завърне в своята родина. По това време родния му град Стара Загора е практически опустошен и затова решава да се установи в Източна Румелия – в град Пловдив. Там незабавно се заема с участие в политиката, тъй като Източна Румелия и България изпитват остра нужда от образовани кадри в този исторически момент. Йоаким Груев му предлага пост на началник на канцеларията в Дирекцията на просвещението и Салабашев приема веднага. Поддържа тесни връзки с главния секретар на Министерство на просвещението и впоследствие министър в Княжество България – Константин Иречек. Двамата полагат стабилна основа за синхронизиране на развитието на училищната мрежа от двете страни на тогавашната граница.

Дейностите на Иван Салабашев са разностранни. От 1879 г. той е един от най-дейните членове на Либералната Партия на българския революционер Георги Бенев. През есента е избран за депутат в Областното събрание на Източна Румелия. От 1881г. до 1885 г. той е член на Българското книжовно дружество и помага в редактирането на списание „Наука“. В същото време е и деен редактор във вестник „Южна България“. По същото време той е директор на правосъдието от 1882 г. до 1884 г.

Тук ще направя отклонение от стандартната историческа сводка и ще направя гръмко изказване. Иван Петров Салабашев е главният „виновник“ за Съединението на България с Източна Румелия! Историческото събитие, което ние празнуваме и до днес е било инициирано на едно от първите партийни събрания през 1879 г. Нужна е обаче малко предистория.

Областното събрание на Източна Румелия е в състав от 56 депутати – 30 българи и 26 чуждестранни, които заседават в град Пловдив. От чуждестранните депутати само 17 са имали право на глас – турските. Тяхната годишна сесия продължава два месеца. Те от своя страна избират постоянен комитет от 10 членове. Според Органическия устав (което де явява конституцията на Източна Румелия) в течение на следващите десет месеца всяка година този комитет е имал право да гласува закони във формата на публични административни правилници. Контролна функция над тях имал главния управител на областта и не се е изисквало одобрение от администрацията на султана на Османската империя. Също така постоянният комитет определял състава на съдилищата, имал известна власт върху военните части и др. Тоест този орган е имал сравнително големи права. От него до голяма степен зависел и националният характер на областта – про-български или про-турски ориентиран. Важно е също да се отбележи, че решенията на комитета са влизали в сила само ако е имало мнозинство от равно или над 70%, т.е. били нужни 7 на 3 гласа. Важно за българите е било да вкарат именно 7 или повече члена, за да поемат контрол над постоянния комитет.

Изборите на десетте члена на комитета ставали чрез листа с мажоритарни кандидати измежду 30-те българи и 17-те турци. При гласуването за комитет всеки депутат е можел да избере от листата най-много за 6-ма кандидати. Десетимата кандидати, които съберат най-много гласове, ставали членове на комитета. Европа разчитала, че с такава система всяка една от етническите групи – българи и турци – ще може да вкара достатъчно членове в комитета така, че да не може да се вземе превес. От първите частични избори в областта се потвърдило, че българите взимат 6, а турците 4 гласа. Въпреки това управлението било що годе успешно и търговския род Гешови – Иван Евстратиев Гешов и Иван Стефанов Гешов – успели да доминират в управлението на областта (най-вече заради икономическите си сили).

Всеобщото мнение не само в България, но и в Турция и в Европа е, че българите нямат никакъв шанс да спечелят повече от 6 места. Това естествено било напълно незадоволително за нас. Наивните изчисленията на българските депутати дотогава били, че 7 членове на комитета е невъзможно, тъй като съотношението на депутатите ни спрямо турските е 30:17 – число по-малко от 7:3, което е нужното. Българите били примирени, че едва ли ще вземат повече от 6 места в комитета. Започнали обсъждания как да се направи съглашение с някоя чужда фракция, като се направи сделка да ѝ се отстъпят две места в постоянния комитет.

Тогава обаче младият български математик Салабашев набързо пресместнал, че общия брой гласове, с които разполагат българите е 30 депутати по 6 гласа = 180 гласа. Ако това се раздели на 10 членове на комитета, то всеки член на комитета би трябвало да получи по 18 гласа. Да, но турците са били с общо 17 депутати, т.е. те нямат достатъчно гласове, за да бият който и да е български кандидат! Единственото, което трябвало да се направи е, всички българи да гласуват по един и същи начин – за 10 предварително уговорени кандидата. Математиката наистина е елементарна, но съгласете се – по ония времена малцина са я владеели достатъчно добре дори на най-елементарно ниво. И до ден днешен мнозина се „връзват“ на лаишката сметка от предишния параграф.

Оставало да се реши големият проблем – обединението на двете враждуващи български партии в задружна работа. Да, проблемът наистина бил, че никой член на Народната Партия не би гласувал за депутат от Либералната и обратно – Либералите въпреки, че са били „обучени“ вече от Салабашев, не биха искали да дават пълната власт на Народната Партия.

През 1880 г. се състояло голямо събрание на двете български партии, с цел да се направи „предизборна тактика“. Тогава виден член на Народната Партия в Източна Румелия бил не кой да е а самия патриарх на българската литература – Иван Вазов! Той бил и председател на събранието на българските партии. На няколко пъти Салабашев се опитвал да заеме думата и да каже, че българите имат гарантирани 10 места в комитета. Всеки път е бил прекъсван от председателя, който дори не криел своя присмех към него – Иван Вазов се възмущавал, че някакъв си младок се опитва да поучава къде къде по-мъдри! Тогава обаче партийните другари на Салабашев – Григор Караджов (директор на Пловдивската гимназия) и Димитър Наумов (председател на Старозагорския окръжен съд) – авторитетно се застъпили за него и настояли да се направи пробно гласуване.

Така в крайна сметка настъпил малък предизборен цирк сред българските партии. Вечерта се направило събрание в Пловдивската митрополия. Ето как самия Иван Салабашев описва по-нататъшните събития:

За временни кандидати, които трябваше да се изберат за опит, ми посочиха 10 депутати и ми дадоха 30 парчета хартия, за да напиша имената на кандидатите, по 6 на всяка книжка. Аз за кратко време приготвих бюлетините, като вписвах във всеки следващ бюлетин 4 от имената на предишния бюлетин, а другите 2 имена замествах с 2 нови. Да предположим, че имената на десетте кандидати са: А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, К. Всеки бюлетин съдържа 6 от тези имена. Всичките 30 бюлетина написах както следва:

 

1. А, Б, В, Г, Д, Е
2. В, Г, Д, Е, Ж, З
3. Д, Е, Ж, З, И, К
4. Ж, З, И, К, А, Б
5. И, К, А, Б, В, Г
6. А, Б, В, Г, Д, Е
7. В, Г, Д, Е, Ж, З
8. Д, Е, Ж, З, И, К
9. Ж, З, И, К, А, Б
10. И, К, А, Б, В, Г
11. А, Б, В, Г, Д, Е
12. В, Г, Д, Е, Ж, З
13. Д, Е, Ж, З, И, К
14. Ж, З, И, К, А, Б
15. И, К, А, Б, В, Г
16. А, Б, В, Г, Д, Е
17. В, Г, Д, Е, Ж, З
18. Д, Е, Ж, З, И, К
19. Ж, З, И, К, А, Б
20. И, К, А, Б, В, Г
21. А, Б, В, Г, Д, Е
22. В, Г, Д, Е, Ж, З
23. Д, Е, Ж, З, И, К
24. Ж, З, И, К, А, Б
25. И, К, А, Б, В, Г
26. А, Б, В, Г, Д, Е
27. В, Г, Д, Е, Ж, З
28. Д, Е, Ж, З, И, К
29. Ж, З, И, К, А, Б
30. И, К, А, Б, В, Г

 

Разбира се, в бюлетините аз не написах буквите А, Б, В, и пр., а поставих истинските имена на десетте временни кандидати. Тогава всеки от присъстващите 30 депутати взе по един бюлетин и гласуването започна… Извърши се четене на бюлетините, събраха се гласовете и се констатира, че всеки от десетте кандидати е получил точно по 18 гласа. Всички депутати ме заобиколиха, внезапно ме грабнаха, вдигнаха ме на ръце и дълго време ме носиха, като викаха силно: „Да живеят българите: Да живее Салабашев!“.

 

Ето така Салабашев убедил всички присъстващи и очевидно малко разбиращи от математика хора, че българите ще управляват Източна Румелия ако го послушат. Така партиите на българите се пречупили под натиска на математиката и направили това, което днес наричаме „общи листи“, т.е. намислили си предварително за кои депутати от кои партии ще гласуват задружно и така българския вот бил обединен. Гласувало се не по партийни принципи, а в името на България! Тази коалиция, която била разпределена 50:50 между двете партии, всъщност доказала, че България може би е узряла за Съединението. Историята е щяла да покаже.

На изборите през 1881 г. българите спечелили пълно количество членове в комитета и българската кауза е била спасена! Това обаче далеч не е края на размириците в региона. Вътрешно-българските борби за власт между фракциите на Народната Партия доминирана от изключително богатия род Гешови (с най-ярки представители Иван Евстратиев Гешов и Иван Стефанов Гешов) и от другата страна Либералната Партия на Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков, Георги Странски, Стоян Чомаков, Кочо Хаджикалчев, Тодор Кесяков, Стефан Стамболов и др., както и подкрепящата ги тогава турска опозиция (естествено подкрепяна от главния управител на областта Алеко Богориди), били изключително тежки. Целта на турците, видяли че губят властта в областта, е била да се вземе превес на що-годе русофобската Либерална партия и така да се получи тежко разцепление в българският парламент. На изборите през април 1883 г. това се потвърдило – Георги Странски, подкрепен от Либералната партия с помощта на турците (те също се научили на „Салабашевата математика“) изместили Народната Партия в опозиция. Тъй като през април 1884 г. изтичал петгодишният мандат на Богориди като главен управител, в началото на годината Народната Партия подела шумна кампания за съединение на Източна Румелия с Княжество България. Те спечелили изборите през септември 1884 г., но после излъгали и съществен опит съединение не последвало.

В споменатия период Салабашев не само се е занимавал с политика, но е развивал научна и литературна дейност. През 1880 г. той превежда на български език романа „Пътуване около света за 80 дни“ на Жул Верн. В края на същата година, когато вече славата му била разнесена, той заедно с Иван Вазов, Константин Величков, Стефан Бобчев и П. Наботков основават периодично списание „Наука“, което по-късно става орган на основаното на 12 март 1881 г. научно книжовно дружество.В брой на списанието от април 1881 г. е публикувана статията на Салабашев „Нещо върху изваждането“, в която той изяснява операцията изваждане на цели и дробни числа. В книжка шеста от септември 1881 г. се открива рубрика „Задавки“, която Салабашев завежда лично. В нея на читателите на списанието се предлагат за решаване задачи по математика от теоретичен и приложен характер. Някои от задачите са заимствани от чужди учебници и сборници, но по-голямата част са авторски на самия Салабашев. От 1881 г. той е член и на Българското книжовно дружество, което по-късно става Българска академия на науките.

На 21 април 1882 г. Салабашев встъпва като директор на правосъдието в Източна Румелия. На този пост той остава до 28 август 1884 г. Тежкото разединение между българските партии отвратило Салабашев и така той, дал кратък отбой от политиката. Заминал за Казанлък и започва частен бизнес с розово масло. Създава много успешна фабрика, която е водеща за икономическия напредък на региона. Така той като че ли изпуснал да се накичи с честта да бъде един от главните действащи лица в революционната група на Либералната партия, начело със Захари Стоянов, която през февруари 1885 г. основала Български таен централен революционен комитет и подготвили Съединението. То било извършено от източнорумелийската милиция на 6 септември и било оглавено от Либералната партия. След Съединението партиите на юг от Балкана се разтурили и техните дейци постепенно се влели в партиите на Княжество България.

Все пак успехът на Иван Салабашев в политическата борба не бил забравен. За никого не било тайна, че без Салабашев българите никога нямаше да могат да получат мнозинство в комитета. Така, той бива поканен за член на Народнолибералната партия и чрез нея през 1888 – 1890 г. е назначен от Стефан Стамболов за министър на финансите. В периода 1892 – 1894 г. пък е съчетавал две длъжности – едновременно министър на правосъдието и министър на финансите, отново в успешния кабинет на Стамболов. По това време е построена с негово дейно участие железопътната линия София – Перник. Започва и строителство по линиите Шумен – Каспичан и София – Роман. Започва проектиране на жп линия Белово – Пловдив – Стара Загора – Нова Загора – Ямбол. Пак през неговия мандат като министър на финансите са изсечени и първите златни монети. По-нататък политическата му кариера продължава като редови депутат от Демократическата партия и отново е издигнат за министър на финансите през 1908 – 1910 г. в кабинета на Малинов.

В периода на активната политика Салабашев не изоставя напълно математиката. През 1892 г. той препубликува във списание „Светлина“ своя задача, която първоначално е била напечатана в списание „Наука“ през 1881 г. За задачата се е давала парична премия за първия, който успее да я реши. Както първия път, така и при второто препечатване никой не подал решение в продължение на четири месеца. Затова в шести брой на списанието Салабашев решава да публикува решението ѝ. Ето нейното условие:

През лятото, когато денят е най-дълъг, един велосипедист тръгнал от Стара Загора по пладне и като се движил равномерно все по направление на Слънцето, пристигнал в Пловдив по залез. Да се намери с каква скорост се е движил велосипедистът, в колко часа е пристигнал в Пловдив и колко километра път е изминал.

 

На 2 февруари 1898 г. пък става основател и за кратко е първи председател на Физико-математическото дружество в София. После бил провъзгласен и за почетен член на същото дружество. За основаването му той дарил крупна сума от лични пари, за да подпомогне дейността.

От 6 септември 1910 г. до края на своя живот Иван Петров Салабашев е български посланик във Виена. Там той развива успешна дипломатическа дейност. Като една от запомнящите се дейности в периода е и това, че е първи­ят председа­тел на Софийския шахма­тен клуб, създа­ден на 1 февруа­ри 1922 г. Умира на 14 юни 1924 г. във Виена. Един велик българин!

От 1992 г. до сега Българската академия на науките ежегодно провежда математически турнир за ученици в негова чест.


 

Използвана литература:

1. Министерство на финансите – Иван Салабашев

2. Wikipedia – Иван Салабашев

3. Личности – chessbg.com

4. Избирателните системи – математически предизвикателства, Владимир Сотиров

5. Лекции на проф. Иван Ганчев в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“

6. Коста Гъров (1987). Иван Салабашев. В кн. Български математици. Държавно издателство „Народна просвета“

 

Дневникът на Филип Петров

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.