Били сте били млади, били сте били лековерни, били сте били възторжени, били сте били устремени, обаче сега, за съжаление, за съжаление, за съжаление нищо от това, което сте въжделявали не се било сбъднало и вие сте едни такива разочаровани, значи, рийшли.
Аз пък ще ви кажа нещо съвсем друго. Не сте били лековерни, устремени и възторжени. Били сте тъпи. И сега сте такива. Или пък невежи. Ама то все тая.
Познавам Кремиковци от Соца. Икономическо чудо беше това. Такова нещо можеше да съществува единствено и само като обстановка за хевъ-метъл-дет изпълнение. Правих и репортаж за радиото с началника на кремиковската лаборатория. Разправяше страшни неща. За броя на пометналите жени от кремиковските условия на труд. Ама какво от това-нали циганки. /Репортажа не го приеха хи-хи/.
А после защо го продали за един долар /Всъщност не е за един долар, а за 700 милиона, ама кой ти го разбра/. И цялата ни икономика беше като „Кремиковци“. Чудо, което се крепи единствено на заеми. Икономика, която нямаше как да не рухне.
А тогава ви се възхищавах – едни такива умни изглеждахте, необикновени, брадати едни такива. И си думах: „тия няма как да не знаят, че предприятията им ще бъдат закрити и те ще останат на улицата да си търсят работа. Няма как да не знаят, че една държава обявила мораториум върху плащанията ще приеме условията на МВФ и ще й са необходими поне три години за да има икономически растеж, та хората малко да се поосеферят. Няма как да не знаят, умни са.“
Ама излезе, че „тия“ не са умни, а тъпи. Минах тогава и през Съюза на писателите, за да чуя как те приемат промените. И чух следното изказване: „Ей, хитър излезе нашият Тошо, взе им парите и сега няма да им ги върне“.
И излезе, че писателите ни са по-тъпи и от тираджиите. Тираджиите поне обиколили малко наоколо, разбрали кое как е. Ама писателите – те не разбрали, защото не излезели от задимените си снобарски кръчми и удобните почивни станции /където тракаха с „Марицата“ властоудобни писания/. Така и с останалите уж хора на културата и изкуството, обслужващи Тошо и зрелия социализъм.
И сега – разочаровани… Нешка робевци всякакви. Беше казал някой „Само разочарованият интелектуалец може да бъде по-противен от фанатичния комунист“.
И сега, по случай годишнината от десети ноември, ченгета, бивши комунисти и бодигардове на Тошо властват и обясняват по телевизора какво се е случило с България. Гнус. Заслужавате си я.