Loading...
Днес е 23 февруари – ден на една от най-кървавите армии в света, наречена доста подходящо Червената армия.
Това е армия, опозорила се с изтезания, с чудовищно жестоки масови убийства, с изнасилвания, вкл. на деца, с военни престъпления, с окупации на десетки държави.
Армия, създадена по насилнически начин (хората са били принуждавани да влизат в нея, за да не бъдат избивани семействата им) и практикувала винаги насилие, вкл. към своите собствени войници и офицери.
Създадена е на 23 февруари 1918 г.
До 1946 г. носи названието Работническо-селска червена армия.
Под ръководството на комисар Берзин, специалните наказателни бригади взимат за заложници дезертьори от селата, а за да ги принудят да се предадат – на всеки десет убиват един. Същата тактика била прилагана върху селските бунтовници в зоните, контролирани от Червената армия.
Политическите комисари провокират лоялността към съветската държава чрез шпионаж на подчинените командири. Въпреки властта си и политическите комисари често получават смъртно наказание.
В съответствие с пакта Молотов – Рибентроп от 23 август Червената армия навлиза в Полша на 17 септември 1939 г.
След подялбата на Полша Третият райх дели широка граница със СССР.
На 30 ноември Червената армия напада Финландия.
Първото навлизане на руски войски в източните провинции на Германия става през октомври 1944, когато части на Червената армия завземат няколко погранични села. След пет дни те били отблъснати от там и пред очите на германските войници се открива невероятна картина.
Едва ли и един цивилен е успял да се спаси. Жените били разпъвани на вратите, влачени по земята и изнасилени, мачкани с танкови вериги. Децата били зверски убити.
Стотина френски военнопленници, които работели в селата, били разстреляни от предполагаемите освободители. Същата съдба постигнала и обявилите се за германски комунисти. Действията на червеноармейците не са били проява на безсмислена жестокост – това бил методичен садизъм, не различаващ се от нацисткия:
„В двора на фермата стоеше каруца, в която разпънати с пирони в китките имаше няколко голи жени – докладва войникът от фолксщурма Карл Потрек (Karl Potrek). – Близо до големия опустял двор се намираше плевня; на всяка от двете и врати с пирони беше закована гола жена. В къщите намерихме общо 72 жени и момичета, а също така и един възрастен мъж – всички те бяха зверски убити; някои от тях имаха дупки от куршуми в главата, а на някои бебета, главата беше просто размазана.“
…В крайна сметка всичко, което се случва по време на тези първи атаки, е само предвестник на варварското поведение на Червената армия след навлизането й в Германия.
„По отношение на военната дисциплина, в Червената армия през 1944 г, прогресивно се увеличава диващината. При завоюването на бившите съветски територии като Украйна и Полша, балтийските държави, но също и в Унгария, България, Румъния и Югославия, издевателството и насилието над местното население е толкова голямо, че съветските командни структура са били принудени да предприемат енергични действия.
Колко жестоко е било отношението към поляците разбираме от дневника на загинал офицер от 5-ти артилерийски корпус на 1-ви Балтийски фронт, Юрий Успенски:
„Ние сме много враждебно настроени към поляците – пише той за ситуацията във Вилньос – дори някои казват, че те трябва да бъдат избесени“.
И след това добавя съвсем по нацистки:
„Полската нация е исторически нежизнеспособна. “
В Белград още веднъж се проявява типичното поведение на Червената армия в Европа: войниците извършват стотици изнасилвания и убийства.
Известен е следният случай: батальон от югославската армия изпраща девойка на доклад в щаба на съветска дивизия. Момичето е изнасилено многократно от руснаците.
По време на посещението си в Москва, Тито и Джилас повдигат този въпрос пред Сталин, но той цинично защитава насилниците: „…не ви ли е жал за нашите войници изминали хиляди километри … позабавлявали са се малко …“ ( по спомените на Джилас).
Да ви напомня на Путин? Същото цинично безразличие: „Она утонула…“…
Югославският дисидент Милован Джилас пише: “ … югославските власти едва след известно време събират достатъчно данни за зверствата на Червената армия: Според донесения от гражданите, е имало 121 случаи на изнасилване, от които 111 са последвани от убийство и 1 204 случаи на грабежи с нараняване. Това никак не е малко като се има предвид, че Червената армия навлиза само в североизточната част на Югославия. “
В интервю за „Дер Шпигел“ Габриеле Коеп разказва, че тя, сестра й и майка й бягат на 25-ти януари 1945 година, когато се приближава Червената армия.
По време на евакуацията, Габриеле и сестра й се отделили от майка си и се качили на товарен влак за Берлин. Композицията била подложена на обстрел от руската артилерия. Тъй като вратата на товарния вагон била заключена, Габриеле се изкачила до прозореца и побягнала навън. Нейната сестра останала вътре и Габи никога повече не я е видяла.
На следващия ден момичето е намерено от съветските войници, докато те ровели в къщите на близкото село в търсене на плячка. Била е изнасилена два пъти през този ден и още два пъти на следващата сутрин. След това тя успява да се скрие под масата в стая пълна с бежанци. Тогава в къщата отново влизат съветски войници… След две седмици ужасяващо сексуално насилие Koeп успява да избяга.
Габриеле, която тогава е била само на 15 години, пише: „Аз бях почти дете. Да напиша тази книга не беше лесно, но нямах друг избор: ако не съм аз, тогава кой друг?“
Дори и сега, 80-годишната г-жа Koeп, която през 1945 г. е била едва на 15 години не може да спи без кошмари. Тя пише в своя роман:
„Не мога да чувствам нищо друго. За мен сексуалността е станала синоним на насилие. “
Тя разчупи мълчанието на всички жертви, за повечето от които споменът за ужасите на руските зверства през 1945 година ги преследва през целия им живот.
Днес подвизите на съветската (руската ) армия продължават – със зверствата в Чечения, сринатия до основи Грозни, чистките и изтезанията, с агресията в Грузия и Украйна, с жестокостите там. Край няма…
На снимка 1 виждате една чеченска майка сред гробовете на избитите чеченци, където вероятно лежат и нейните деца.
На снимка 6 виждате часовниците по ръцете на червеноармееца, придържащ войника, който поставя знамето на германския Райхстаг през месец май, 1945.
