Да помним Радул Милков, пионер на бойната авиация в България

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Да помним Радул Милков, пионер на бойната авиация в България• На 16 октомври 1912 г. със самолет „Албатрос F-2″ той заедно с поручик Продан Таракчиев извършват първия боен разузнавателен полет в историята на нашата авиация, напомнят от Национално движение „Памет за 1913″
• На 14 ноември се осъществява първият групов боен полет в световната практика. Четири самолета, един от които пилотиран от Милков, летят заедно и бомбардират одринската гара Караагач
• В онези славни дни той поставя и началото на военновъздушната фотография

В архивния фонд на Българското национално радио, съхраняващ гласовете на именити личности, се пази и запис на поручик Радул Милков, пионер на бойната авиация в България, от чието рождение се навършиха 140 години. Интервюто е правено през 1961 г., година преди кончината на националния герой. Пред микрофона той разказва за първите самолети на родната ни бойна авиация, за победното щурмуване на Одрин.

Роден в Пловдив в семейство на свещеник, Радул Милков завършва военната гимназия, след която и Военното училище в София през 1906 г. През 1912 г. завършва курс за пилоти в Немския имперски летателен клуб в Германия. Участва в Балканската война като пилот, командир на Първо аеропланно отделение, действащо при Одрин. Отделението се намира в местността „Малките ливади“ край освободения от българските войски Свиленград.

На 16 октомври 1912 г. със самолет „Албатрос F-2″ Милков извършва заедно с поручик Продан Таракчиев първия боен разузнавателен полет в историята на нашата авиация. Мисията е изпълнена благополучно, макар и рискована, тъй като самолетите тогава летели на малка височина. Слабо информираните турски войници реагирали по-скоро с паника, виждайки новото крилато оръжие. Знаменателното събитие е отразено съвсем кратко в дневника за бойните действия на аеропланното отделение. То остава в историята като бойното кръщение на младата българска военна авиация. Двамата авиатори са наградени с военния орден „За храброст“.

На 14 ноември се осъществява първият групов боен полет в световната практика. Четири самолета, един от които пилотиран от Радул Милков, летят заедно и бомбардират одринската гара Караагач. По-късно той ще напише в спомените си: „Тогава летяхме на неусъвършенствани и несигурни апарати, които бяха като летящи ковчези, защото никой не можеше да каже, че като излети, ще се върне жив и здрав на земята.“

В онези славни дни се поставя и началото на военновъздушната фотография. Радул Милков при изпълнение на бойна задача взема като наблюдател кореспондента на английския вестник „Дейли Скеч“ Гор. Поради малката скорост на фотоапарата и слабата чувствителност на фотоплаките, както и заради силните вибрации на самолета, снимките излизат не особено сполучливи. Радул Милков е и първият български авиационен кореспондент за чужбина по време на Балканската война.

Радул Милков се уволнява на 11 март 1920 г. като подполковник. След 1939 г. работи като технически съветник в самолетната фабрика „Капрони Български“ в Казанлък , в чието производство и като конструктори участват наложили се български инженери и специалисти. Използват се предимно български материали, изпитателните и приемателните полети се извършват от български пилоти.

Милков се заема и с издаването на „Нашата авиация“ – месечно илюстровано списание за пропаганда на въздухоплавателното дело в България. Председател е на Българския аероклуб от 1940 до 1942 г., изнася лекции и организира курсове по безмоторно летене. През 1948 г. е произведен в чин полковник от Военно въздушните сили на НРБ. Умира на 16 февруари 1962 г. в София.

През 1957 г. Милков замисля да напише своите спомени за историята на българската авиация, които завършва на 9 септември 1959 г. Те са озаглавени „Из страниците на българската военна авиация“ и се състоят от две книги, всяка по две тетрадки, пише ст.н.с. д-р Николай Котев, изследовател в областта на военната история. За съжаление досега е открита само една тетрадка, която обхваща периода 1916 – 1919 г.

„Радул Милков е сторил не по-малко трудното – предал е с помощта на перото духа на времето. Книгата му може да се възприема като буквар не само за нас, авиаторите, но и за политиците“, пише полк. Димитър Недялков, един от историците на военната ни авиация.

Ръкописът на пилота от Балканската война съдържа интересен момент и за провеждането на първия авиационен празник в България – „Денят на Белите орли“ на 18 ноември 1917 г. Ето какво пише вестник „Военни Известия“ за изработената от „Комитета за покупка на аеропланна ескадра“ програма на празника в София: „Авиаторите от въздушната отбрана вземат живо участие с хвърчането си и пускане над града цветя, конфети и пр…. Продажба през целия ден от ученици и ученички аеропланни значки. Също и специален брой от вестник „Аероплан“, написан от нашите поети и писатели. Изложба във Военния клуб …Градските кинематографски театри през целия ден дават патриотични картини, подир пладне се сервира от госпожи и госпожици във Военния клуб чай с пасти.“

„Всички суми, които се получиха от това тържество, се внесоха в Народната банка в София, на името на Столичната община – фонд „Покупка аероплани“, отбелязва Радул Милков.

Датата на неговия исторически полет -16 октомври е обявена за Ден на българската авиация и военновъздушните сили през 1963 г. с разпореждане на Министерския съвет.

През 2011 г. Сдружение „Авиореликви“ дарява на Националния военноисторически музей възстановка на биплана „Албатрос F-2″. Три самолета от този вид – модифицирана версия на френския „Фарман“ – са постъпили на въоръжение в родната авиация през 1912 г. Възстановеният биплан , на какъвто са летели Милков и Таракчиев, днес е част от постоянната експозиция на Музея на авиацията в Крумово- филиал на НВИМ, който съхранява над 66 летателни апарата.

 

 

 

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.