Loading...
• На 16 октомври 1912 г. със самолет „Албатрос F-2″ той заедно с поручик Продан Таракчиев извършват първия боен разузнавателен полет в историята на нашата авиация, напомнят от Национално движение „Памет за 1913″
• На 14 ноември се осъществява първият групов боен полет в световната практика. Четири самолета, един от които пилотиран от Милков, летят заедно и бомбардират одринската гара Караагач
• В онези славни дни той поставя и началото на военновъздушната фотография
В архивния фонд на Българското национално радио, съхраняващ гласовете на именити личности, се пази и запис на поручик Радул Милков, пионер на бойната авиация в България, от чието рождение се навършиха 140 години. Интервюто е правено през 1961 г., година преди кончината на националния герой. Пред микрофона той разказва за първите самолети на родната ни бойна авиация, за победното щурмуване на Одрин.
Роден в Пловдив в семейство на свещеник, Радул Милков завършва военната гимназия, след която и Военното училище в София през 1906 г. През 1912 г. завършва курс за пилоти в Немския имперски летателен клуб в Германия. Участва в Балканската война като пилот, командир на Първо аеропланно отделение, действащо при Одрин. Отделението се намира в местността „Малките ливади“ край освободения от българските войски Свиленград.
На 16 октомври 1912 г. със самолет „Албатрос F-2″ Милков извършва заедно с поручик Продан Таракчиев първия боен разузнавателен полет в историята на нашата авиация. Мисията е изпълнена благополучно, макар и рискована, тъй като самолетите тогава летели на малка височина. Слабо информираните турски войници реагирали по-скоро с паника, виждайки новото крилато оръжие. Знаменателното събитие е отразено съвсем кратко в дневника за бойните действия на аеропланното отделение. То остава в историята като бойното кръщение на младата българска военна авиация. Двамата авиатори са наградени с военния орден „За храброст“.
На 14 ноември се осъществява първият групов боен полет в световната практика. Четири самолета, един от които пилотиран от Радул Милков, летят заедно и бомбардират одринската гара Караагач. По-късно той ще напише в спомените си: „Тогава летяхме на неусъвършенствани и несигурни апарати, които бяха като летящи ковчези, защото никой не можеше да каже, че като излети, ще се върне жив и здрав на земята.“
В онези славни дни се поставя и началото на военновъздушната фотография. Радул Милков при изпълнение на бойна задача взема като наблюдател кореспондента на английския вестник „Дейли Скеч“ Гор. Поради малката скорост на фотоапарата и слабата чувствителност на фотоплаките, както и заради силните вибрации на самолета, снимките излизат не особено сполучливи. Радул Милков е и първият български авиационен кореспондент за чужбина по време на Балканската война.
Радул Милков се уволнява на 11 март 1920 г. като подполковник. След 1939 г. работи като технически съветник в самолетната фабрика „Капрони Български“ в Казанлък , в чието производство и като конструктори участват наложили се български инженери и специалисти. Използват се предимно български материали, изпитателните и приемателните полети се извършват от български пилоти.
Милков се заема и с издаването на „Нашата авиация“ – месечно илюстровано списание за пропаганда на въздухоплавателното дело в България. Председател е на Българския аероклуб от 1940 до 1942 г., изнася лекции и организира курсове по безмоторно летене. През 1948 г. е произведен в чин полковник от Военно въздушните сили на НРБ. Умира на 16 февруари 1962 г. в София.
През 1957 г. Милков замисля да напише своите спомени за историята на българската авиация, които завършва на 9 септември 1959 г. Те са озаглавени „Из страниците на българската военна авиация“ и се състоят от две книги, всяка по две тетрадки, пише ст.н.с. д-р Николай Котев, изследовател в областта на военната история. За съжаление досега е открита само една тетрадка, която обхваща периода 1916 – 1919 г.
„Радул Милков е сторил не по-малко трудното – предал е с помощта на перото духа на времето. Книгата му може да се възприема като буквар не само за нас, авиаторите, но и за политиците“, пише полк. Димитър Недялков, един от историците на военната ни авиация.
Ръкописът на пилота от Балканската война съдържа интересен момент и за провеждането на първия авиационен празник в България – „Денят на Белите орли“ на 18 ноември 1917 г. Ето какво пише вестник „Военни Известия“ за изработената от „Комитета за покупка на аеропланна ескадра“ програма на празника в София: „Авиаторите от въздушната отбрана вземат живо участие с хвърчането си и пускане над града цветя, конфети и пр…. Продажба през целия ден от ученици и ученички аеропланни значки. Също и специален брой от вестник „Аероплан“, написан от нашите поети и писатели. Изложба във Военния клуб …Градските кинематографски театри през целия ден дават патриотични картини, подир пладне се сервира от госпожи и госпожици във Военния клуб чай с пасти.“
„Всички суми, които се получиха от това тържество, се внесоха в Народната банка в София, на името на Столичната община – фонд „Покупка аероплани“, отбелязва Радул Милков.
Датата на неговия исторически полет -16 октомври е обявена за Ден на българската авиация и военновъздушните сили през 1963 г. с разпореждане на Министерския съвет.
През 2011 г. Сдружение „Авиореликви“ дарява на Националния военноисторически музей възстановка на биплана „Албатрос F-2″. Три самолета от този вид – модифицирана версия на френския „Фарман“ – са постъпили на въоръжение в родната авиация през 1912 г. Възстановеният биплан , на какъвто са летели Милков и Таракчиев, днес е част от постоянната експозиция на Музея на авиацията в Крумово- филиал на НВИМ, който съхранява над 66 летателни апарата.
