Фундаменталното място на PISA в българската култура и икономика

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Красен СтанчевПо един невидим с невъоръжено око начин с гласовете на вносителите на предложенията за изменение на конституцията в чл. 23 се казва, че „образованието, науката, културата и опазването на културно-историческото наследство са стратегически национални приоритети.”

 

Действащата разпоредба на този член също е в асерторично наклонение, т.е. онова, което се твърди или отрича, се разглежда като действително налично или неналично. Формулировката е, че “държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага” и “се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.”

Такива съждения в конституцията има много.

Те са изначално безсмислени, защото ако нещо е налично, то не следва и не може да се учредява, конституира. Освен това, щом “грижата” е спомената като властова (“държавна”) тя е основание за контрол, намеса и насилие.

Същински погледнато, тези три неща противоречат на свободното развитие на каквото и да е, в това число образованието. Подчертаването на неговата приоритетност и стратегически характер удвояват безсмислието. Но така е само от гледище на логиката.

 

Какво означава в конституцията да се говори за „национален приоритет“

 

Конституционните текстове предполагат задължения, права и властови действия. “Национален приоритет” означава отдаване на първостепенно значение на нещо от страна на правителството, управляващите в момента (временно) и подкрепящото ги мнозинство в законодателното събрание.

Всеки национален приоритет предполага примат на правителствената политика над свободното развитие на образованието, науката и културата.

В резюме: вносителите (мнозинството от народните представители в събранието) искат да повторят, че ги е грижа за образованието (и т.н.), но това заявление предполага повече контрол и властова намеса в бъдеще.

Проблемът с това заявление-намерение е, че вредите от него вече са налице и това ясно се вижда от резултатите за България в последното изследване на Програмата за международно оценяване на учениците – ПМОУ или PISA, публикувани на миналата седмица.

 

“Писна ми от PISA”

 

Това е господстващото настроение в коментарите за тези резултати. Освен синдикалисти от името на учителите, с него се изявяват комунистически управители на училищните дела като председателката на Синдиката на българските учители към КНСБ Янка Такева. Това правят и майки на ученици и свободно плаващи във фейсбук коментатори.

От мизансцена надничат обяснения от рода “методологията на PISA е предвзета”,“западът не ни разбира”, “нашата система е по-добра” и “пак ни колонизират – вижте във Финландия как не им работи прехваленото образование”.

Обективното изложение на резултатите може да бъде намерено в обзора на Института за изследвания в образованието (ИИО). Но той остава почти незабелязан.

Уловените от камерите депутати от мнозинството повтарят, че образованието винаги им е било приоритет, а министрите и председателят на комисията по бюджет и финанси цитират 850-те милиона лева повече за образование в бюджета за 2024 г.

Тази сума е под 1% от общите планирани разходи, равнява се на правителствените разходи за 3.5 дена и като дял от БВП бележи спад от 2% спрямо 2022 г. (4.4% от БВП).

ПМОУ всъщност доказва, че достойнствата в образованието не зависят от бюджета. Упадъкът в показателите “умения за мислене”, “четивна”, “природонаучна” и “математическа” грамотност от 2012 до 2022 г. е между 8 и 10 процентни пункта.

 

Рейтингът “четивна грамотност” (404 точки) се връща до нивото на 2006 г. (402 точки). Но през 2000 г. 430 точки.

Обобщението на ИИО е следното:

 

• Делът на българските ученици е под критичния праг на постижения – второ равнище от скалите и в трите области е тревожно голям – 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки.

• Това означава, че когнитивните компетентности на повече от половината ученици не са адекватни за решаване на ежедневни проблеми.

 

Рецептата на ИИО е неизбежно абстрактна и политически коректна – нужни са коренни реформи. И повече изследвания.

Радикална реформа например би било министерството на образованието да се раздели да две – министерството на писането и министерство на четенето, а смятането, понеже е много сложно – да премине към БАН. (Това е един виц на Радой Ралин, предизвикан от реформата в образованието преди 45 години).

 

Човешки капитал или за какво всъщност става дума

 

Програмата PISA не е измислица на антибългарски западняци.

Методологията на оценката на ОИСР всъщност е начин да се измери доколко четенето, информацията, усвоените техники на смятане, не просто са наизустени, а са се превърнали в умение да се прилагат. По Соуел – да са станали основа на справянето със света, в който “зрелостниците” трябва да вземат самостоятелни решения.

Данните на PISA съвпадат с констатациите за България на Индекса за човешкия капитал (ИЧК) на Световната банка. В този индекс показателите са обективни и статистически, и показват развитието от 2010 до 2020 г.

 

Рейтингът на България през 2020 г. е 63, спад с три точки в сравнение с 2017 г. Средното равнище на страните от групата със “средно-висок доход” на човек от население (към които до тази година спада и България) е 69, а за страните от централна и източна Европа – 75.

През 2024 г. България почти сигурно ще премине в страните с “висок” доход.

Но по ИЧК тя е в групата на страни като Малайзия, Мексико, Монголия и Мавриций.

Малко по-назад зад нея са Северна Македония, Босна и Херцеговина и Румъния.

Ако някой иска да се гордее с този факт, не е лошо да знае, че пред България са всички останали нови членки на ЕС плюс Казахстан, Черна гора, Албания, Украйна, Руската федерация, Сърбия и Турция.

При по-внимателно разглеждане на ИЧК става ясно, че причината за изоставането са показателите, свързани с училището. Най-видим е спадът от 2010 г. насам в показателя „очаквани години в училище“ и застоят в „хармонизирания тестов резултат“. Всички страни от последната група са подобрили този и други свързани с училището показатели.

 

Защо е такова положението с функционалната грамотност?

 

Струва ми се, че има и културни причини: ако децата се разглеждат като безгласни човеци и не им се дава възможност за самостоятелен избор, те не придобиват умения да решават и отговарят за своите решения. “Детството при социализма” (Издателство РИВА, 2010 г.) дава добра представа за какво иде реч.

Децата и училището все още се привиждат през някакви все още непроменени комунистически схеми. Но това тема за отделно изследване.

 

Един от факторите вероятно е и квази-патриотичното съставителство на програмите за училищно образование. То налага схващане на “ние” отгоре-надолу, а не от отделния човек към гражданска гордост. Първо лице множествено число се използва съвсем безотговорно от политици, медии и дори високо образовани хора. Доколкото си спомням, имаше изследвания, че учителите са професионалната група, която най-често поддържа популистки и патриотарски партии.

Недостигът на “очаквани години в училище” е съсредоточен в определени области. А 15-34 годишните “извън-заетост-образование-и-обучение” (ИЗОО) са също в тези области, а делът на ромите и турците сред е изключително висок. Това показва изследването на ИПИ за 2022 г.

Причините за това положение са извън политиките в образованието. Те се коренят в регулирането на пазара на труда и тихата, битово-културно въвеждана дискриминация.

Увеличението на образователните бюджети най-често е за заплащане на учителите. Макар и донякъде оправдано, то не отчита елементарното обстоятелство, че учителите също трябва да бъдат научени. Невежи учители и професори само ще разширяват обществената простащина.

Образованието в България не се схваща като процес на индивидуално вложения в собствени знания и умения т.е. в свой човешки капитал. Частните инвестиции в базово и университетско образование са поне колкото бюджетните – над 8 млрд. лева. В тази сума не включвам обучението на работното място.

 

При това положение е крайно неприемлива липсата на мостове между търсенето и предлагането на квалифицирани знания и умения. Търсенето (работодателите) като правило не участват в съставянето, провеждането и проверката на резултата в програмите за обучение. Често “търсенето” чака тази работа да бъде свършена “от държавата”. Там, където родителите и работодателите поемат отговорност за осъществяване на своя интерес, според който резултатите по PISA и ИЧК са добри.

Изследванията на производителността в различни култури и страни с разнообразни образователни и стопански системи – от Северна Америка до Индия и от Нидерландия през Русия до Япония – показват, че:

 

а) конкуренцията в образованието, икономиката и пазара на работна сила са по-важни от макроикономическите фактори;

б) протекционизмът, високата МРЗ не са добра политика сами по себе си, защото деформират цената на труда и инвестициите в човешки капитал и

в) но не по значение: назубрените теории и информация, дори специалното, често абсолютно необходимо инженерно знание, са по-маловажни от общата култура, уменията за работа с другите и навика за нормално, порядъчно поведение.

 

Когато се налага тези теории, информация и специални знания ще бъдат усвоени от порядъчните хора, привикнали да мислят самостоятелно и да носят отговорност за собствените избори.

 

 

 

Текстът е написан специално за Свободна Европа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.