Скромното ми наблюдение е, че когато децата между 1. и 7. клас изготвят проектите си по различни предмети в домашни условия, а не в училище, работата по-скоро я вършат техните родители, а участието на учениците се свежда само да гледат и помнят как се прави. Това не е особено полезно, от една страна, но е и неизбежно, от друга.
Състезателният елемент е голям и детския проект е несравним по качество с направеното от възрастни. Получава се просто допълнително натрупване на нови знания за помнене (защото винаги родителят ще направи нещо различно и по нов начин), а не толкова градене на умения за прилагане на вече наученото.
Едно решение е проектите да не се правят вкъщи. Друго е да се смени схемата на оценяване: оценката да не зависи от качеството на направеното, а от демонстрирано потвърждение, че ученика наистина може сам да го направи, без значение дали му е помагано или не. Последното не знам дали е смислено, защото вместо това дебнене и преследване на измами, по-добре направо да се работи по проекта в учебните часове. Третото (вероятно невъзможно) е да се възпитат родителите и да се научат на педагогически похвати.
Но пък няма време… И т.н.