Вълчедръм

Казвала съм ви, че моят татко е от Вълчедръм.
За мое огромно съжаление, почти нямам спомени оттам, защото като деца прекарвахме летните ваканции в селото на майка ми – нейните родители бяха по-млади и можеха да ни „гледат“ – то какво да ни гледат – дивеехме на воля край реката.
Но и доста работехме и помагахме на баба и дядо.

Сега съм благодарна, че съм видяла какво представлява нелекият и все пак чуден селски живот, който за жалост комунистическата власт разсипа с цел да направи от независимия български селянин наемен работник.
Ето така започна разсипията на България и на онези типични качества на българина, които са удивлявали всички чужди журналисти, учени и пътешественици, колчем минат през България – пословично трудолюбие, здрав разум, прагматизъм, скромност, изключителна издръжливост и почтеност.
Но млъкни, сърце.
Та аз като дете идвах веднъж годишно,, най-много два пъти във Вълчедръм и винаги за кратко – за по 2-3 дни.
Много по-късно, когато татко ни идваше през зимата на гости в Холандия – а идваше не за да си почива, а защото му се стягаше сърцето без работа в София зиме.
През останалото време – от март до декември работеше неуморно на вилата в Драговищица.
И тия два – три месеца през декември, януари и февруари не можеше без работа, та идваше тук да ни стегне дворчето, да боядиса стените вкъщи т.н.
На 82-83 години беше в по-добра форма от нас, „интелектуалците“.
Тези таткови идвания през зимата ми бяха любими, защото едва тогава намерихме време да си говорим за събитията в миналото.
И да ме пита човек с кой акъл съм си мислела, че ще е вечно край мен, та не съм записала разказите му, но помня като ми разказваше за неговата баба Трендафила, родена още преди Освобождението, която в неделя наконтена с капела и ръкавици, след църквата се отбива с приятелка в кръчмата и удрят по едно филджанче ракия.
Дали е било само едно, историята мълчи, но баба Дафа, както й викали, живяла до почти 100 годишна възраст.
И седяла на един стол – люлка в двора и точно в пет часа следобед й се сервирала ракийката, като на английската кралица.
Мен обаче не това ме впечатли толкова, а демократичността на нравите.
По онова време ( 30-те-40 те години) жени без мъжете си в кръчмата на ракийка!
Но западният либерален полъх явно се е движел по Дунава, а не само модата да спят в кревати и да се хранят на маси, да носят обувки за разлика от Южна България, където през 50-те години още спели на рогозки, хранели се на софри и ходели с навуща.
(На мен, разбира се и рогозките, и софрите са ми мили, аз съм родена в Родопите и съм живяла там до 8 -годишна възраст, така че за разлика от софийските ми съученици и състуденти, се чувствах не само софиянче, а дете отвсякъде, от цяла България и навсякъде си ми беше като у дома).
Та сега попадам на това описание на традиционната вълчедръмска сватба и виждам, че и по отношение на женитбата е било доста демократично и либерално, дори за Западна Европа, където браковете обикновено били уреждани и момичето нямало думата.
Не и в България, мили мои, не и в България.
(На снимката е църквата във Вълчедръм, на която прадядо и дядо ми са ктитори. )
Приятно четене.

ВЪЛЧЕДРЪМСКА НАРОДНА СВАТБА
Из „Вълчедръм – докосване до миналото“
автор: Й. Перчинков
http://www.promacedonia.org/apobosh/jp/jp_13.html
От седенките, тлъките и хорото са ставали пристанушите. В зависимост от отношението между младите (момъкът и момата), те ставали по няколко начина.
Първият случай е, когато момчето и момичето са се любели и рекат да се оженят. Момчето вечерта я завежда у дома си. Бащата на момичето идва да я попита насила ли е доведена и дали желае да си излезе. След като момичето каже, че е дошло доброволно, той дарява невестата, като й подава портфейла си и тя сама си взема пари от него. Но ако родителите на момичето са сърдити и не го дават за това момче, то не се извършва даряване.
На сутринта свекърът с един негов близък човек отива с бъклица вино в дома на момичето. На портата пита дали ще ги приемат. Ако кажат, че ги приемат, те влизат. Свекърът целува ръка на бащата на момичето, дава му вино и казва за пръв път „свате”. Бащата поема бъклицата и казва: „Наздраве, свате”.
След като се почерпят, майката на момичето дава завити или сложени в торба дрехи на момичето и така се разделят за този ден.
Когато обаче родителите на момичето са сърдити, те не приемат бащата на момчето. Той се връща и не идва, докато не го повикат. Това става след няколко дни, като се намесват да помогнат близки и роднини.
Вторият случай е, когато някое момче е харесало момичето, но то не иска да се ожени за него. Тогава той с помощта на другарите си я грабва насила и я отвежда в дома си. Тогава бащата на момичето вика попа и старейшината (кмета) и отива в дома на момчето. Ако момичето заяви, че не желае да остане, те го „извеждат” и го предават на родителите му.
Такива момчета след това остават много посрамени. Ако момичето заяви, че няма да излезе и бащата е съгласен, те го оставят. В някои случаи момичето било отвеждано не в дома на момчето, а било укривано някъде, дори и в друго село. Това създавало големи неприятности и на двете влаки (фамилии), като се е стигало дори до побоища.
Третият случай, това е вече когато момчето и момичето са имали либене и родителите им са съгласни те да се оженят. След като момчето е заявило на родителите си, че ще се жени, в дома на момичето отиват един – двама близки на момчето и предлагат да има сватба. В уверение на това, че е съгласна, момата дава така наречения „малък белег” – няколко парчета от рубата (чеиза), като възглавница, чорапи, кърпа и шорец.
На другия ден свекърът, свекървата и няколко техни близки с една-две каруци отиват в дома на момата, за да вземат „големия белег” и да занесат ядене на невестата. След като е дадено ядене и пиене, момата дава големия белег, като всички, които са дошли за него, се окичват с разни дарове: ризи, кърпи, възглавници, чорапи. Връщайки се в дома на момчето, те се провикват високо.
В случай, че момчето се откаже от момичето след вземане на белега, той е длъжен да върне всичкия белег, без да иска парите, дадени като дарувка на невестата. В случай, че момичето се откаже от момчето, то не е имало право да поиска да й се върне белега.
Белегът се вземал 3-4 дни преди уговорения „изпрат”. Всеки ден на обяд три жени от дома на момчето носят обяд на момичето и се връщат винаги окичени с много дарове. Последният ден, като се занесе обяда, една от жените не се връща. Тя остава залог до идването на момчето и родителите му да вземат момичето.
Залогът се правел, да не би някой да раздума момичето в този момент и те да отиват напразно, а и това ще бъде голям срам за всички. Имало е случаи, когато момичето е избягвало с друго момче преди изпрата и момчето се връщало без невеста, което предизвиквало смях и подигравки.
Сгледа – Когато някое момче хареса момиче най-често от друго село, а може и от неговото, но не са се срещали и познавали, или пък когато близки на момчето са препоръчали някое момиче, се устройва среща, която се нарича „сгледа”.
Това става в къщата на роднини или приятели. Младите се срещат насаме, разговарят и след това, ако се харесат, момчето изпраща свои близки, роднини и приятели на семейството, облечени в най-новите си дрехи.
Младоженекът е облечен най-хубаво – с бели беневреци, украсени с черни гайтани, бяла риза с бродерия на яката, около пазвата и ръкавите, бял джамадан с красиво изписани фигури от черни конци на предниците и долу на ръкавите. Отгоре е облечен с кусак от бели олови, украсен на предниците с чоха и разноцветни конци. На врата му е преметната красиво изработена кърпа със сглабове или късана, дълга колкото един разтег, превързана под шията. На главата си е сложил черен калпак, закичен с китка от мушкато, чемшир или друго зелено цвете. Обут е с цървули и навуща, прихванати с черни връви, опасани около навущата като гривни.
За изпрата са дошли свирджиите – гайдари, зурладжии из средата на циганското население – дудукчии, кавалджии и цигулари.
(Тук ще опишем как са ставали изпратите в най-старо време, запомнени и предавани от поколение на поколение). Когато се довежда невестата с изпрат, оруглицата се прави преди тръгването. Тя е от хубава късана кърпа, прегъната от две така, че краищата да се веят и прихванат на дълъг около 2 м прът.
Отгоре на пръта е забодена една ябълка, а под нея е привързана китка от босилек, чемшир, турско цвете и други зелени цветя.
В направата на оруглицата, освен момите, най-голямо участие взема старокята (човек, определен от свекъра да се грижи през време на цялата сватба за реда, спазването на ритуалите, посрещането и изпращането на гостите, на кръстниците, яденето, пиенето и всичко друго около сватбата).
При правенето на оруглицата се пеела следната песен, записана от Гика Торлашка:
Оруглица трепере
сред войнови дворове.
Войно по двор одеше,
дребни сълзи ронеше.
Макя си го тешеше:
– Мълчи, сине, не плачи,
мама че те ожени
за Демяна девокя.
След направата на оруглицата (когато невестата е пристанала, оруглицата се прави вечерта на пристанкята), старокята я взема и я носи през цялото време на изпрата, седнал в първата кола пред всички.
Докарани са 3-4 кола, в които са впрегнати волове или биволи. Всички сватбари се наместват в колите, като в първата са свекърът и свекървата, в следващата – младоженекът и деверът, а след тях – останалите сватбари.
Начело с музикантите сватбарите тръгват за дома на момата. Тогава, при тръгването, е пята песента:
Оставай сбогом, момкова мале,
че тидигнумо сватба голема.
Оставай сбогом, момкова мале,
че ти отводи голема сватба,
голема и пременена,
със ситни ми дребни свашици.
Това се изпява от първата кола. От втората кола пеят:
Нали ти думам, момина мале,
не моми мома, не сади ружа.
Че дойдат сватове, мома че узнат,
че дойдат сваи, ружа че оберат.
Припяват и останалите сватбари.
След като пристигнат до дома на момата, сватбарите запяват:
Я излез, тъщо, до надвор,
да видиш зета на коня
какво се вива превива.
От коня нечеда слезне,
догде девокя не види,
дали е лика прилика,
дали е бела, червена,
дали е тънка, висока.
Пристигнали до дома на момата, сватбарите слизат от колите и навлизат в гувното (двора) на сватовете.
Бащата и майката на момата посрещат сватовете с „Добре дошли!” и „Честита радост!”, а те им отговарят: „Чест ви Господ дал!”
Всички сватбари влизат вкъщи. Церемонията тук е къса.
След почерпването с вино и ракия и размяна на някои приказки между сватовете, всички излизат на двора.
Невястата е хваната за ръка от брат и или някой съвсем близък момък, който я извежда на двора и тя отваря вратите на кошарата, кошовете, пивницата и курниците, за да не се изнесе късмета от този дом и той да остане „затворен” (да запустее).
Насред двора се слага ведро (котел), пълен с вино и окичен с цветя.
Няколко момчета затварят вратницата, за да не излязат сватовете, докато младоженецът не плати моминото ведро.
Той отива при вратницата и дава пари на момчетата, които я отварят. След като плати, заедно с девера отива при невестата. Брат й я дава на младоженека, той я хваща за ръка и заедно се качват на колата.
Качват се и всички сватбари заедно с гостето, което ще придружава момата за доведанкята.
Свирджиите засвирват, сватбарите запяват и тръгват обратно към дома на младоженека. И сватбарите, и колите са украсени с дарове. Тогава се пее следната песен:
От първата кола:
Остани сбогом, момина мале,
момини двори слана ослани,
момкови двори слънце огрея.
От втората кола:
Остаяй сбогом, момкова мале!
От третата кола:
Остани сбогом, момина мамо,
йу момини двори дъжд припърска,
дъжд припърска, мъгла припадна,
момкови двори слънце огрея.
Втора песен:
Оставай сбогом, момина мале,
слана ми падна йу момини двори,
та ми ослани момина макя.
Оставай сбогом, момина мале,
че си отводи сватба голема…
Сватбарите са изминали дългия път и се доближават до дома на младоженека. Тук запяват нова песен:
Отваряй порти, момкова мале,
че ти водимо сватба голема,
сватба голема, млада отмена.
Отваряй порти, момкова мале,
че иде вой но с тежка сватба.
Йу момкови двори две сл ънца греят,
‘йу момини двори две мъгли лежат.
Песните са записани от Гика Торлашка и Цвета Каменова.
Така сватбарите пристигат в дома на младоженека. Всички слизат от колата. На външната врата, на прага, стоят три жени със запалени свещи и шише с вино. Свекървата отива при тях.
Младоженекът, невестата и деверът се отправят към вратата и застават пред жените. (Тези жени не трябва да са вдовици или бездетни).
Свекървата дава вино на младоженците, закачва герданче на невестата и ги въвежда вкъщи, като всички викат: „Иу…у…у”.
Свирджиите свирят хора, всички играят.
За сватбарите и гостите, дошли от страна на невестата, е сложена трапеза. Така доведанкята продължава с веселие до полунощ.
На сутринта група млади жени и моми вземат по една стомна и отиват да донесат вода от някой по-далечен кладенец или чешма, провиквайки се: „Иу…у…у!”, за да се разбере, че снощи е имало доведанкя и разправят на кого е била, коя и откъде е невестата.
Този обичай се е правел, независимо по кой начин е станала доведанкята и дали родителите на момата са сърдити или не.
След довеждането на невестата започва стягането на сватбата.
Сега трябва да се купи “убавото” за невестата, а то се състои от гривни, гердани, пръстени, разни украси за облеклото, купешко цвете, направено от хартия, потопена в парафин и някоя горна дреха.
Сватбите винаги са правени в неделя, затова още от четвъртък започва калесването.
Свекървата калесва (кани) някои от най-близките роднини и слушачките – жените, които ще месят хляба и готвят гозбите. Калесниците са млади момичета, хубаво облечени и закичени с купешко цвете.
Те калесват всички роднини и близки с пълни бъклици вино.
Свекърът и свекървата с турта, варена кокошка и бъклица вино отиват в сряда при кръстника, с когото предварително са се разбрали, че приема да венчае младоженците.
Там ядат и пият и като си тръгнат, оставят бъклицата на кръстника. Окончателно са се разбрали както за подаръците, така и за даруването.
В петък се започва и месенето на хляба за сватбата. Омесват се необходимия брой пити и кумовите хлябове.
В събота вечерта се прави „плетанкята” и се меси „шуговата турта”.
Идват младежи, които играят хоро на двора. Свирджиите свирят до полунощ.
По-близки моми и момчета сплитат косата на невестата и обръсват младоженека. След това изплитат две венчета, които ще поставят на главите на младоженците при венчавката.
Венчетата се плетат от чемшир и други зелени цветя, слагат се няколко стръка босилек, няколко ситни глави чеснов лук и нанизани на червени конци монети.
Венците се плетат вън от къщата, на дръвника и докато се плетат, се пее следната песен:
Вила мома, Драгньо ле, зелен венец.
Та го вила, Драгньо ле, дор заспала.
Заспала мома, Драгньо ле и сънувала,
че потекла, Драгньо ле, риджа вода,
та понела, Драгньо ле, моми венец,
моми венец, Драгньо ле, момку китка.
Песента е записана от Цвета Каменова.
Всички облекла, с които ще бъдат облечени младоженците за венчавката, са прибрани и никой не може да се докосне до тях.
Скътани са и гащите на младоженека, за да не направи някой магия върху тях и да „завърже” младоженека.
Сега е ред да се омеси „шуговата турта”.
Три млади момичета вземат по едно сито.
В най-горното се сипва брашното и се слагат едно яйце и три вретена.
Ситата се слагат едно над друго и започват да ги клатят, без да ги бият с длани, за да не бие младоженекът невестата.
Три жени със запалени свещи и китка цвете стоят при нощвите и пеят:
И сейте, сейте, дружке ле, бело брашно
и та отсейте дор три сита,
и та замесете, дружке ле,
до три кравая:
един кравай за невеста,
другия кравай за младоженяк,
трети кравай за мил девер.
През това време довеждат младоженците и девера. Намазват лицата им с брашно, за да им са бели децата.
И другите сватбари се мажат с брашно. Няколко момичета при комина на къщата пеят:
Упрегнал Петко брези биволи,
изорал Петко чърно оранье,
посеял Петко бела пшеница.
Нема си Петко ни где никуго,
нема с куго да я пожъне.
Наемнал ми се млад войно,
млад войно с млада невеста,
наемнали се, пожънали я.
(Гика Торлашка)
След пресяването на брашното един от свирджиите взема яйцето и вретената от ситото и ги изхвърля през комина.
Шуговата турта има само една шарка – кръг, направен на десетина сантиметра от външния ръб. След изпичането й на всички присъстващи на плетанкята, се дава да изядат по едно парченце, за да не ги хваща шуга (краста).
С това се приключва плетанкята и всички се разотиват.
Остават само слушачките да приготвят необходимите яденета за трапезата и необходимото за „сговора”.
В неделя сутринта с две-три коли с впрегнати волове или биволи се отива на сговор, или както някои го казват на „прихващане бъклица”.
Свекърът, свекървата и още десетина близки и няколко момичета сядат в колата.
В последната слагат един заклан и одран овен, хляб, вино и ракия – толкова, колкото предварително двамата сватове са се уговорили.
Начело със свирджиите се отива в дома на тъста.
Тук церемонията е съвсем къса.
Сядат всички на трапезата, сватовете си предават с бъклицата един на друг вино, след което тя се предава на всички поред. Свирджиите засвирват „на изпрат” – мелодия, свирена специално за целта.
Младежи изнасят ковчега с рубата и го слагат в една от колите, след това се изнася рубата и се подрежда така, че да се вижда.
Възглавниците са напълнени със слама и се слагат най-отгоре, за да изглежда купа голям.
Три момичета с китки в ръка се качват на колата, застават около ковчега и държат рубата да не падне.
Със същата мелодия „на изпрат” колата тръгва за дома на младоженека. Там свалят рубата и ковчега и ги прибират вкъщи, а музикантите с група младежи отиват да доведат девера.
За девера ходи и младоженекът, който носи барде с ракия, отгоре на което е поставена една ябълка и закачен за украса гердан от седеф.
При пристигането в дома на девера се пее:
Деверко, брайко, гездаво,
с черни очи лъжливи,
до теб се лоза извила,
не е лоза винена,
ама е мома убава,
мома у премена шарена.
След почерпката с вино групата заедно с девера се връща обратно. Из пътя се пее песента:
Деверко, кой те закити
с перо ока то пауново?
Ако го, брайно, продаваш,
с вино че го купимо,
на глуфче че го сложимо,
с ньего, брайно, че одим
пролет по цветно ливаге,
лето по копан и жьтва,
есен по тлаки, седейки,
зиме по сватби староки.
След като е доведен и девера, всичко вече е готово да се отиде в дома на кръстника, да се доведе и той, за да венчае младоженците.
На път за кръстника сватбарите вървят в следния ред: начело са свирджиите, след тях уруглицата, свекърът с няколко близки по-стари хора, свекървата, също придружена от близки жени, младоженека с девера и други младежи. И в дома на кръстника не се влиза в къщата. Той ги посреща на двора, целуват му ръка, младоженекът го черпи с ракия и тръгват обратно.
Невестата, придружена от жени, посреща кръстниците, целува им ръка. Всички вече чакат с нетърпение венчавката. (по време на турското робство е имало години, когато хората не смеели да се венчават в черквите и това ставало в дома на младоженека).
Всички сватбари са на двора. Младоженекът и деверът са закичени с купешко цвете. На главите на младоженека и невестата са сложени изплетените вечерта на плетанкята венчета. Тръгването за венчавката става преди обяд, докато денят върви напред.
Младоженекът е облечен с бяла риза дерменлия с широки ръкави, долу набрани, бял джамадан с украса от черни тънки гайтани, бели беневреци от тънък шаек и обут с шарени чорапи и връбчани цървули. Отгоре е сложил кусак с украса на предниците от чоха и ушити с разноцветни конци геометрични фигури.
Около врата има обвита дълга бродирана кърпа, а на главата – черен калпак. Около кръста е препасан с черен пояс, изтъкан от вълна самочрънка (естествено черна).
Невестата е облечена в риза дерменлия с широки ръкави.
Ризата е набрана около пазвата, а отзад е с високо огърле.
Полите й са пуснати до средата на чорапите.
Накрая на ръкавите и полите на ризата има изплетена широка дантела, в която са вплетени бели фротурки.
Обута е в шарени чорапи с вплетени растителни елементи и с връбчани цървули.
Опасана е с късана завеска и престилка.
Препасана е с червен колан, направен от плат и закопчан отпред с пафти.
Отгоре е облечена с украсен кусак.
На главата и е сложено було, което покрива челото, а отзад достига до плещите.
Булото е от бял или червен мрежест плат, изтъкан от свекървата.
Отгоре върху булото е сложено венчалното венче. През дясната й ръка е преметната дълга късана кърпа.
При много студено време върху тези дрехи младоженците са обличали и кожуси.
Това са много красиво ушити кожуси от чисто бели кожи, скроени като глухчетата с бучнаци и дълги ръкави.
Украсата върху тях е на геометрични фигури, направени от чоха, червени, сини, черни и кафяви конци, фротурки и сини гайтани. На предниците е зашито терше.
Останалите сватбари са облечени в празнични облекла, като връхната дреха при жените е в повечето случаи кожухчета със загари или антерия, а при мъжете – кусаци или дълги кожуси.
Тръгването за венчавката върви по следния ред: свирджиите, уруглицата, носена от старокята, свекърът с кръстника и след тях старите мъже; свекървата и кръстницата, по-възрастните жени; невестата с девера, който е от лявата й страна; младоженекът с едно момиче и накрая – всички останали по-млади сватбари.
Свекървата носи торба, в която има боб, жито, дребни монети и бяло платно, на което трябва да стъпят младоженците при извършване на венчавката.
Кръстницата носи турта, бъклица с вино и две свещи, които ще запали и даде на младоженците при венчавката.
От виното попът ще даде по една глътка на младоженците, а останалото и питката са за него.
Всички по-стари мъже носят бъклици с вино, което след венчавката се слага на трапезата.
При тръгването за венчавката момите пеят песента:
Израсли ми са два бора
у момина мила градина.
Бор на борика тихом говори:
– Расти ми, расти, борике,
та двама да се срастнеме,
с корени да се сплетемо.
А борика му говори:
– Не мога, брат, да расна,
че ми е макя мащеха.
Вечер ми късно дохожда,
та ми кореня полива
с кипела вода гореща
и ми клонове окършва.
А твоя е макя майчица,
заран ти рано дохожда,
та ти кореня полива и ти клони оправя.
Когато сватбарите стигнат до вратата на църквата, момите запяват друга песен:
Добро утро
църква ристиянска,
отваряй врата,
че ти водимо млад войно
с млада Петкана.
Църква се сама отворила,
кандила се сами запалили,
всички светии запели,
та са венчали млади младоженци.
След като се свърши венчавката и сватбарите излязат пред църквата, момите запяват отново:
Оставай сбогом,
църква ристиянска,
че си венчала
млади младоженци,
на глави им сложи
зелени венчета,
на руке им сложи
сребърни пръстени.
Сега всички сватбари начело с музикантите тръгват за дома на младоженека, но вече по друг ред.
Най-напред вървят свирджиите, уруглицата и след тях – младоженците.
Те носят запалени свещи, които кръстникът им е дал. В ръката, с която държат свещите, държат и края на една кърпа – единият от едната, а другият от другата й страна, което символизира, че са вече едно цяло.
http://www.promacedonia.org/apobosh/jp/jp_13.html