Loading...
Нищо не знаех за т.нар. върховисти и почти нищо за Македония. Но през 90-те години попаднах съвсем случайно на български ресторант в Брюксел.
Тогава това беше чудо невиждано.
Оказа се, че собственикът и съпругата му са българи от Македония. Той беше вкаран в затвора като дете, като ученик – защото е заявил в час, че е българин. Държат го в затвора две или три години, вадят го и го вкарват в казармата. Не помня кои години се развива това – вероятно през 60те- 70те. Побоища, изтезания, мъки, но той не се дава. Накрая успява да избяга от Югославия, от „титовия „рай“. Успява да измъкне и изгората си – и тя българка от Македония.
Не бях виждала дотогава такава любов към България! После я видях у нашите украински българи.
Но бях смаяна от силата и величието на тази любов. Беше пратил сина си да следва медицина в София – все от патриотизъм, но изстрадан патриотизъм !
Аз се притесних, че реалността в България ще му унищожи любовта към нея.
Той се засмя. Мислиш, че не ги знам какво представляват комунистите ли? И кътните зъби им знам на тия родоотстъпници.
Разправяше ми за някои от нашите простаци от българското посолство, хеле от времето на комунизма през 80-те, но и след това. Как идвали и искали да се хранят безплатно.
Но да оставим комунистическите мерзавци.
Имам някъде изрезки от вестници в Югославия, които ми е давал. Бях потресена от антибългарската реторика и омраза.
След няколко години той почина.
Последният път, когато ходих там, съпругата му въртеше ресторанта с помощта на техен племенник.
Това е май от последното ми отиване там. Бях завела и Тервел, беше още в началното училище.
Не знам има ли някой някакви новини за тези хора?
