Loading...
„Спомени от Народната република“, „Ретро архив“, „България в снимки“ и още десетки, десетки групи и сайтове денонощно бълват соц носталгия и убеждават, най-вече хората които не са живели тогава, колко хубав бил животът в комунистическо-тоталитарната система.
Истината е точно обратната – животът тогава беше сив и скучен, живеехме бедно и лошо. Изобщо не може да става сравнение между тогавашните мизерни „супермаркети“ с полупразни витрини и кой да е от днешните Лидл, Кауфланд, Фантастико, Била, които преливат от изобилие на стоки. Редяхме се с часове по опашки, защото някъде нещо „са пуснали“, примерно чушки. Или хляб. Не говоря за цветни телевизори и перални, за които хората стояха по цяла нощ пред магазина с надеждата като го отворят да успеят да се вредят. Обикновено не успяваха, такива артикули се купуваха с връзки – роднина или приятел в управата на магазина. За стационарен телефон се чакаше с години. Имах познат грък и съм го питал, абе Лазо, как е в Солун с телефоните, колко се чака? Отговаряше ми – един ден се чака, има няколко фирми които предлагат, обаждаш се на някоя от тях и на следващия ден идват да ти поставят телефона. Не му вярвах, виках си, тоя е капиталистически агент и лъже за да очерни социализма.
Вижте тия снимки от тогава и сега и пак кажете колко хубав беше животът през соца. Колко часове от живота ми са минали във висене по подобни опашки, колко пъти стоката е свършвала пред мен без да успея да се доредя до спаружени зеленчуци, разбира се, само в сезона им, или до някое парче посиняло месо, и най-вече кокали. Нямаше право тогава да си избираш, каквото ти даде месарят – това, бъди благодарен че изобщо има за теб.
И като казах сив – животът след работа се състоеше в битов алкохолизъм и скучна телевизия, новини с конгреси, преизпълнени планове и най-често партизански или съветски филм. Туй изложби, концерти, заведения с програма, жива музика, забавления от вякакъв характер – забрави! В столицата имаше двайсетина заведения, долни кръчми по всички критерии, опушени от цигарен дим с клюмащи пияници по масите. Улиците привечер опустяваха. Ама много беше хубав тогава животът, нали? Когато бяхме крепостни, не можехме да напускаме страната, не можехме да работим каквото решим и да живеем където решим.
