Онлайн тестовете по математика имат своите удобства – намаляват натоварването за проверяващите и пестят хартия. Негативите обаче са много по-съществени.
1. Бетонират изпитването във формат на вече наложилите се „катаджийски тестове“ (с избираем отговор) и „попълването на квадратчета“ (кратък свободен отговор), с което изхвърлят дори теоретичния шанс някога отново да се върнат най-ценните неща, които са в същината на математиката:
– да докажеш твърдение;
– да построиш внимателно сложен чертеж;
– да опишеш грамотно и изчерпателно дълга и тежка задача с няколко възможни пътя за решение, с което да покажеш своята техника и математическо мислене.
2. Много по-скъпо излизат на данъкоплатеца.
3. Има постоянен риск да се провалят.
Изброените недостатъци от първата точка са причината децата ни да се представят лошо в международни изследвания. В момента форматът на НВО и на матурата ни е вкарал в капана да се заучават алгоритми, а не да се учи математика. Дори някой учител да иска да изгради математическо мислене у децата, той ще е неефективен, защото няма да има време да ги научи да са бързи и хитри във въпросните тестове (да откриват вярното без да решават задачата).
Така остава да се гордеем с малцина олимпийци, а масовите ученици да са функционално неграмотни, когато трябва да решат същинска задача, а не тест с поднесени наготово картинки и възможни отговори.