Loading...
1. Началото. Когато има добро и ефектно начало, което постави предизвикателна и интересна задача пред учениците, това поражда когнитивен дисонанс и ги кара да пожелаят да научат какво е решението. Без такава мотивация е много по-трудно да се постигне позитивен резултат.
2. Краят. Множество изследвания на психолози отчитат, че хората оценяват цялостното преживяване основно покрай неговия край. Колкото и да звучи нелогично ако например неприятна медицинска услуга (да речем правене на пломба) просто приключи набързо с болка и пациента си тръгне, той ще е много по-неудовлетворен отколкото ако след процедурата му се направи втора, по-безболезнена процедура (да речем почистване на зъбен камък). Във втория случай пациентът е получил повече общо количество неприятно преживяване, но краят му е включвал по-слаби лоши усещания и общият спомен се влияе в позитивна посока от тях. Аналогично ако има един изключително позитивен и весел филм, но завърши с трагичен край, общото усещане няма да е на щастие и позитивизъм, а ще е за тъга (оттам и американските филми се отличават с обратното – търсят винаги т.нар. „хепи енд“, защото смятат, че това кара хората да харесват филма повече). По същият начин ако в обучението един изморителен и дори преминал относително скучно урок завърши с приятни за учениците моменти, по-късно общото мнение за преживяването им ще е много по-добро и те ще влизат в следващите часове с по-голямо желание.
Първото е проучвано доста изчерпателно от гледна точка на методиката и дидактиката. Второто ми се струва, че често е пренебрегвано.
