Loading...
Във връзка с отбелязването на 60-тата годишнина на футболен клуб „Динамо“ Дрезден, от Службата отговаряща за архивите на ЩАЗИ, организираха две специални изложби „Двойната игра“ и „Футболът за ЩАЗИ“ през миналия месец, посветени на връзките между източногерманските тайни служби и футбола в страната и влиянието на ЩАЗИ върху берлинският „Динамо“.
Общата история на „Динамо“ Дрезден и ФК “Берлин“
Историята на СК „Динамо“ и ФК „Берлин“ е взаимно свързана. Първият е основан на 12 април 1953 година по заповед лично на шефа на ЩАЗИ – Ерих Милке. Той си мечтаел за среща между „Динамо“ (ГДР) и „Динамо“ (СССР), и затова наредил да се основе клуб със същото име по подобие на съветския. В устава на клуба се казвал, че „той е обединение основано на принципите на демократичния централизъм…. членовете на спортния клуб „Динамо“ ще се набират с революционна бдителност, готови на всичко да защитават свободите от враговете…“ Само този пасаж идва да обясни твърдия подход срещу т.нар. „Спортисти-предатели“, т.е. футболистите напуснали ГДР, или готвещи се да го направят. Предшественик на дрезденското „Динамо“ е един спортен клуб от града носещ името „Народна полиция“, в който били събирани най-добрите футболисти от полицейските отбори от цялата страна. Този отбор бил един от най-добрите и бил на път да влезе в елитното първенство. Серията от победи прекъснала през декември 1954 година, когато Ерих Милке поставил клуба под контрола на берлинското „Динамо“. Името на СК „Динамо“ Берлин впоследствие е променено на БСК „Динамо“.
Отборът от Дрезден е ограбен
Дрезден обезумял, тъй като се оказало, че само за ден останал без отбор в първенството. Онова, което останало от отбора, изпаднало от първенството. Дрезденското „Динамо“ можело само мъчително да си отдъхне от този ход.
През 1981 година клубът от Дрезден трябвало да понесе нова мъчителна загуба. Трима негови играчи, които в същото време били и национали, били задържани малко преди излитането на отбора за едно турне в Южна Америка. Били заподозрени в опит за бягство от ГДР. Двама от тях – Петер Коте и Матиас Мюлер, скоро след това били отново освободени. Но заради укриване получили забрана да играят в Първа и Втора лига, и били отстранени от „Динамо“ Дрезден. Герд Вебер, който трябвало да бъде продаден на ФК „Кьолн“ бил осъден на две години и три месеца затвор.
В доклад при откриване на изложбата журналистът Инго Пайл обясни, как Ерих Милке и хората около него са оказвали влияние върху срещите на отборите от източногерманската Оберлига. Начините варирали от даването на различни привилегии и спекула, до подаряване на дузпи и назначаване на „послушни“ съдии. Те били заплашвани с край на кариерата им ако не свирели така, както искал Ерих Милке. Към ежедневието на „Динамо“ били причислявани освен феновете и всички онези висши служители и кадри, които били проверявани за лоялност към режима. Намесата на ЩАЗИ като „12-ият играч“ донесло на берлинското „Динамо“ двустранна репутация. През годините от 1979 до 1988-а БСК „Динамо“ станало 10 пъти поред шампион на ГДР. За мнозина от източногерманските фенове това оставило горчив привкус заради манипулациите на режима. Един от експонатите на изложбата е и членската карта на шефа на ЩАЗИ – Ерих Милке в „Динамо“ Берлин.
Превод: Мартин Иванов
Източник:BStU
PS:
Историята е много интересна. В допълнение мога да кажа, че тази намеса на ЩАЗИ във футбола никак не била случайна, защото източногерманските ръководители искали да гледат европейски мачове в Източен Берлин. Такива каквито играел по онова време отборът на „врага“ от Западен Берлин – „Херта“. И точно от онези времена датира омразата между феновете на дрезденското и берлинското „Динамо“. Основната причина била кражбата на футболистите на „Динамо“ Дрезден, организирана по заповед на ЩАЗИ. Властта се намесва във футбола и при още един случай. Става дума за ФК „Магдебург“, един от най-успешните източногермански отбори. Златните му години са между 1971 и 1979-та. През 1972 година отборът става първият от ГДР, който печели европейски трофей побеждавайки на финала италианския гранд „Милан“. „Магдебург“ е вторият отбор след този на „Селтик“, който достига до европейско отличие само с местни играчи. По пътя до финала отстранява и българският „Берое“ Стара Загора. От източногерманският футболен съюз забраняват на отбора да излезе в мач за суперкупата на Европа срещу тогавашният носител на КЕШ – „Байерн“ Мюнхен. През 1976 година не без намесата на висшето партийно и държавно ръководство на ГДР е сложен край на треньорската кариера на Хайнц Крюгел във ФК „Магдебург“. Обявен е за политически ненадежден, тъй като отказва да се намеси в една шпионска афера срещу „Байерн“ Мюнхен. Така е сложен край на златния период на отбора на Магдебург, за който основна заслуга имал Крюгел.
