Loading...
За мащабите на репресиите е показателен списъкът на убитите и затворените специалисти от риболовната промишленост, който авторът на тази книга изброява имената на водещи специалисти в цялата страна.
1. Гамдула Абдулаев (1891-1930г.) – водещ практик в сферата на риболовната промишленост, ръководител на Дагестанския тръст – разстрелян.
2. Михаил Арцибуев (1884-1930г.) – директор на Волго-Каспийския тръст, бивш морски офицер. Убит.
3. Леонид Бол-Айнщайн (1889-1930г.)- икономист и специалист по търговията с рибни продукти. Разстрелян.
4. Александър Головкин (1888-1930г.) – участник в научни експедиции в дореволюционния период, работи във Волго-Каспийския район. Убит през 1930 година.
5. Джевецки – специалист към Министерството на земеделието, участник в научни експедиции. Убит.
6. Анатолий Езорски (1890-1930г.) – изключителен специалист, въпреки че няма необходимото образование. След революцията се оформя като един от водещите ръководители в риболовната индустрия. Убит през 1930 година.
7. Николай Ергомишев (1885-1930г.) – работи като специалист в аграрното министерство преди революцията. Автор на множество статии в областта на рибната промишленост. Убит през 1930 година.
8. Захар Казбинцев (1887-1930г.) – Специалист-практик, автор на статии. Убит през 1930 година.
9. Петър Карпов (1875-1930г.) – водещ специалист в областта на производството на риболовни мрежи. Убит.
10. Михаил Казаков (1880-1930г.) – водещ специалист и администратор с принос за изграждането на модерната риболовна промишленост в Русия. Създател на факултета по рибна промишленост към Петровската селскостопанска академия през 1913 година. Основен лектор по „Риболовно законодателство? В академията. Убит през 1930 година.
11. Клавдий Кротов – специалист-практик по морски риболов. След революцията е един от основните организатори на държавната политика в риболовната промишленост на Баренцово море. Убит през 1931 година.
12. Сергей Никитин (1893-1930г.) – първият постъпил в споменатия факултет. Най-изтъкнатият специалист завършил този факултет в двайсетгодишната му история. Убит през 1930 година.
13. Леонид Розенбер (1887-1930г.) – един от водещите специалисти в консервната промишленост. Убит.
14. Василий Таланов (1882-1930г.) – известен специалист-практик в рибната промишленост. Убит през 1930 година.
15. Яков Рубинщайн (1891-1930 г.) – виден икономист в областта на рибното стопанство. Автор на множество статии. Убит през 1930 година.
16. Кузма Тересченко (1883-1930г.) – известен ихтиолог и един от най-големите специалисти по риболов. Трудовете му за възрастта и плодовитостта на рибата му носят голяма известност. До революцията оказва редица услуги на болшевиките, заели по-късно висши постове. След 1917 година се оттегля от политическа дейност и се отдава на организиране на риболовната промишленост в СССР. ГПУ скалъпва срещу него фалшиво обвинение за саботаж, дори без да уточнява в какво се състои то. Убит е през 1930 година.
17. Владимир Толстой (1888-1930г.) – ихтиолог, участник в много научни експедиции, автор на редица научни публикации. След революцията работи като директор на Азорско-Черноморския и Северен район. През 1930 година е обвинен във вредителство и без да се казва в какво се състои то, е убит.
18. Израил Фишзон – водещ специалист по риболовна промишленост с отлични познания по търговия. След революцията заема редица ръководни постове в риболовната индустрия. На него се пада задачата да се справя с неграмотните и понякога безрасъдни разпореждания на висшестоящите. Автор на научни публикации.Чете курс лекции в Селскостопанската академия. През 1930 година срещу него е скалъпено обвинение. Убит.
19. Петър Фишзон (1886-1930 г.) – виден деятел по теоретическите и практически въпроси от сферата на икономиката на риболовната промишленост и търговията. Учен от Института по риполовно стопанство. Убит през 1930 година.
20. Виталий Ширкан (1887-1930г.) – Икономист от областта на риболовното стопанство. Специалист по въпросите на търговията. От публикуваните материали по „Дело 48“ не става ясно, в какво е обвинен. Убит през 1930 година.
21. Степан Шапошников (1887-1930 г.) – инженер, специалист по хладилна техника. Почти всички хладилници за съхраняване на риба в СССР са построени по негови проекти. Член на института по рибна промишленост, професор в Селскостопанската академия. Изключително интересната му работа за мокро замразяване на рибата в съавторство с К.Толстой остава недовършена. Убит през 1930 година.
22. Симеон Щербаков (1886-1930 г.) – кратка характеристика за него дадох в своята книга. Той е от селски произход, без образование, но изключително надарен и пробивен. Достига до едни от най-ръководните постове в областта на риболовната промишленост. Той е създател на траловата база в Мурманск, с която толкова много се гордеят болшевиките. Убит през 1930 година.
23. Капитан на риболовния кораб „Делфин“. За съжаление не си спомням името му. През 1931 година неговият кораб претърпява крушение в Колския залив. Заради тази авария е разстрелян. Освен това други 23 специалисти, работили в риболовната индустрия са убити.
24. Александър Рязанцев (1874-1930 г.) – професор, един от най-известните в Русия специалисти по хладилно дело. Убит през 1930 година.
25. Евгений Каратигин (1872-1930 г.) – професор, един от най-известните в Русия специалисти по хладилно дело. Убит през 1930 година.
26. Константин Тихоцки (1876-1930г.) – инженер, специалист по хладилна техника. Привлечен като главен инженер на работа в „Союзриб“ през 1930година. Това е било достатъчно да попадне сред числото на 48-те специалисти, убит от ГРУ.
Специалисти осъдени на затвор или каторга
27. Николай Александров – икономист, професор от Института по рибно стопанство. Автор на много статии в областта на икономиката на рибното стопанство. От есента на 1930 година е в затвора. Осъден на 5 години лагер.
28. Арвид Бенинг – професор по зоология. Един от известните специалисти по хидрология в Русия. Изпратен за пет години в концлагер през 1930 година.
29. Василий Богданов – капитан далечно плаване, специалист по трално дело. Осъден на 5 години през 1930 г.
30. Владимир Гончаров – бивш морски офицер, специалист по промишлен риболов. Автор на множество статии по въпроси, засягащи строителството на флот за промишлен риболов. През 1932 година е изпрател в лагер за пет години.
31. Владимир Гринер – един от известните специалисти по риболов в открити води. Човек, кипящ от енергия. В последните години работи в Далечния Изток., където организира траловото дело. Арестуван през 1928 година и след като три години прекарва в затвора е изпратен в лагер за 10 години.
32. Деменко – инженер технолог, специалист по изготвяне на опаковки за риболовната промишленост. Завършил Технологичния институт през 1926 година. Автор на няколко статии. Осъден на 10 години лагер.
33. Александър Державин – професор, един от най-известните учени в Русия. Автор на капитален труд за риболова в Каспийско море. През 1930 година влиза за две години в затвора, след това е изпратен в Далечния Изток.
34. Дячков – специалист с над 30 години стаж . Работи във Волго Каспийския район. През 1931 година е изпратен за 10 години на Соловки.
35. Андрей Кликов – специалист по товарите, чел множество лекции по товароведение. Книгата му „Риба и рибни товари“ претърпява три издания. Автор на няколко книги и статии за риболова в Каспийско море. През 1931 година е изпратен за 10 години в лагер.
36. Мартишкин – специалист по риболов с многогодишна практика, заемал водещи постове във Волго-Каспийския тръст. През 1932 година е изпратен в лагер за срок от 10 години.
37. Михаил Назаревски – чете лекции по икономика на рибното стопанство, от основаването на факултета по рибно стопанство през 1913 година. През 1931 година е изпратен за 10 години в Соловецкия концентрационен лагер.
38. Александър Невраев – един от най-старите специалисти по рибно стопанство в Русия. Автор на статии. Арестуван през 1930 година, изпратен за 3 години в лагер.
39. Степан Параин – до революцията работи като специалист по риболов в руското министерство на земеделието. Работи повече от 30 години в сферата на риболовното стопанство. Арестуван през 1930 година и изпратен в концлагер за 5 години.
40. Пивоваров – специалист-практик по риболовна промишленост и товари. Автор на множество статии. През 1930 година е върнат от Лондон и назначен за ръководител на държавната риболовна компания в Мурманск. Арестуван, изчезва безследно.
41. Яков Постников – един от най-опитните капитани в руския риболовен флот. През 1930 година е арестуван и изпратен в лагер за 10 години.
42. В. Редко – специалист по въпросите на далекоизточния риболов. Арестуван през 1930 година и изпратен в лагер за 10 години.
43. Николай Скрябин – от селски произход, работи от младежките си години в риболовната индустрия. Благодарение на природния си ум, способности и настойчивост пробива до ръководни позиции и става един от най-добрите специалисти по риболовно дело на Севера. Арестуван през 1930 година и изпратен на Соловки за 10 години.
44. Михаил Сомов – ихтиолог, специалист по оценка на риболовните зони. Автор на множество статии и научни трудове по въпросите на риболова. Арестуван през 1930 година и изпратен в Далечния Изток.
45. Иван Фарманов – учен, чел лекции по „Организация на риболовното стопанство“ в Петровска селскостопанска академия. Арестуван през 1930 година и изпратен с парализирани крайници в Соловецкия концентрационен лагер за 10 години.
46. Хрипко – известен специалист по риболовна промишленост на Далечния Изток. Изпратен в лагер за пе години през 1931 година.
47. Владимир Чернаев – автор на настоящата книга – арестуван през 1930 година и изпратен в лагер за срок от пет години.
48. Шашин – специалист, работил дълги години на Волго-Каспийския район. Изпратен през 1931 година за 5 години в концентрационен лагер.
49. Лазар Шварцман – до революцията работи в риболовната промишленост на Волго- Каспийския район, а след това завежда производствения отдел на Волго- Каспийската държавна риболовна компания. През 1928 година е изпратен в лагер за 4 години.
50. Капитан на риболовен кораб „Косатка“ (не зная името му). През есента на 1931 година е изпратен на помощ на заседнал край бреговете на Нова земя ледоразбивач. Заставен да извърши подобна сложна операция без наличие на необходимите карти на участъка. „Косатка“, претърпява крушение и потъва. Осъден на 7 години.
Специалисти работили временно в риболовната промишленост
51. Николай Игнатиев – известен специалист по морско дело. Работи в риболовната промишленост след революцията. През 1931 година е изпратен за десет години в концлагер.
52. Степан Каменецкии – инженер, автор на множество статии, изпратен в лагер за 10 години.
53. Виктор Крутиков – инженер, работил от 1927 до 1929 година по изграждане на риболовната база в Мурманск. Осъден и изпратен в лагер за пет години.
54. Макарий Обруков – корабен инженер, един от най-известните специалисти по съдостроене в Русия. Изпратен през 1932 година за 8 години в Соловецкия концентрационен лагер.
55. Василий Старостин – инженер, заместник ректор на института за граждански инженери в Петербург. Арестуван през 1931 година и изпратен за 10 години в лагер.
56. Хохлов – корабен инженер, изпратен през 1928 година за три години в концлагер.
Освен изброените в този списък, след революцията Русия губи още редица специалисти – убити от чекистите, измрели от епидемии или глад, или принудени да напуснат родината. Ще назова само няколко:
Владимир Бражников – водещ учен изследовател и ръководител в областа на рибното стопанство. До революцията ръководи реорганизацията на риболовното дело в Русия. След 1917 година е принуден да емигрира в Япония, където умира. Ковдин – известен специалист по риболовно стопанство. Капиталният му труд, издаден до войната не е изгубил значението си и до днес. Самоубива се в първите години след революцията. Люри Моисеевич – енергичен специалист, убит заедно със семейството си по време на организирана от болшевиките акция по избиване на мирни граждани в град Николаевск. Чорский – известен специалист по риболовно стопанство, самоубил се в първите следреволюционни години.… Този списък остава непълен. Преведените тук имена на хора са само част от специалистите, за които си спомням, но и те са достатъчно, за да покажат какво огромно количество специалисти губи руската риболовна промишленост през тези години. В редица райони като Волго-Каспийския или Далекоизточния район през 1931-1932 година са убити редица други специалисти, за които не знам. Само в Далекоизточния район през 1931 година са разстреляни пет души, а 60 са пратени в лагер. Няма съмнение, че систематичното избиване на специалисти и хора на културата е продължило и след това. Никакви епидемии или войни не биха били в състояние да унищожат толкова много способни и енергични работници. Това ужасяващо унищожение на специалисти не можеше да мине без последици и имаше пагубно значение за руската риболовна индустрия.“
„… Обикновените хора, селяните, работниците, осъдените за углавно престъпление винаги се отнасяха към мен добре в затвора. Тук не става дума за хората, с които съм работил, специалисти с които намирах общ език. Никога не почувствах онази пропаст между интелигенцията и работниците, описана от Достоевски в „Записки от Мъртвия дом“ и от много други бивши изгнаници.Толкова често срещах такова сърдечно отношение, което дълбоко ме трогваше. По време на първата ми лекция за експедицията ми в Западна Монголия с удивление установих, че хората ме слушаха с нарастващ интерес. Ваня Ефтимов, един младеж, ме слушаше със захлас, не смеейки да каже нито дума. Не успя да задържи само един вик на удивление. „Ах, кучият му син как говори, така и в книгите не може да пише.“ С тази лекция покорих авантюристичното му сърце и той трогателно се привърза към мен. Обичаше да сяда на скамейките до мен, слагаше глава на коленете ми и си мечтаеше ако ни освободят някой ден и ако тръгна на експедиция, да го взема със себе си. Уви той знаеше, че това е само една мечта – след месец беше разстрелян.“
Превод: Мартин Иванов
