Loading...
Унгария ни посрещна с малко облачно време. Ако при споменаването на името й някои се сещат за местната кулинарна гордост „гулаж“-ът, то стъпвайки на нейна територия, аз се сетих първо за градинарството. Първите оранжерии се виждат в необятните равнини след границата със Сърбия. Още повече основен принос за развитието на градинарството тук имат преселници от нашата страна.
Другата гордост на унгарците е токайското вино, произвеждано на едва 5,6 кв. км., любимо питие за редица короновани особи – от Луи XVI до Петър Велики.
Сред унгарските открития са химикалката, витамин Ц, електрическият локомотив и разбира се… кубчето на Рубик… Предприемачи местни търговци, вероятно роми ни накацаха като мухи, надпреварвайки се да предлагат парфюми Армани, IPhones и Samsung Galaxy. Впечатлението ми за унгарците е, че освен собствения си език малцина знаят някакъв друг и при пребиваването си в Будапеща се уморих не толкова от обиколките и постоянното движение в стремежа си като всеки турист да узная всичко и за всеки, а от това да сменям непрекъснато езиците, на които все без успех да се опитвам да се разбера с местните.
За пореден път обаче се убедих, че не историята, а неволята е учителка на народите. Бих казал, че се изненадах от красотата на унгарките, много по-красиви отколкото очаквах, и спокойно могат да съперничат на комшийките си – чехкини, словачки и полякини. А пък нашата столица само може да си мечтае да е на река като Дунава и да има мостове, като тези на Будапеща, по които човек разхождайки се веднъж, му се иска отново да се върне, да се наслади на спокойствието на реката и на красотата им особено вечер, когато са обляни в светлина. Но за мостовете и Будапеща по-нататък.
Мартин Иванов
София/Будапеща/Виена/Братислава
