Седем години след влизането на страната в Европейския съюз, жителите на Северозападна България все още живеят с благословиите на Брюксел в земеделието. Хората в този предимно земеделски регион са разочаровани и нямат надежди, че нещата ще се оправят. Парите от Европа отиват предимно при представителите на едрия бизнес.
В региона цари истинска идилия. За повечето жители на Расово животът е още по-труден отколкото преди членството на страната им в ЕС през 2007 година. „Искаме да сме част от Европа, и ние сме в Европа.“, казва Рангел Димитров за АФП. И пита: „Но защо стандартът на живот тук е по-нисък отколкото в останалите страни?“
Преди промяната през 1989 година в село Расово са живеели 4 000 души, които са работили в големите държавни земеделски стопанства. Сега жителите на селото наброяват около 1 000. Руините от някогашните индустриални обекти на комунизма са основната забележителност на селото. „Няма никаква работа и хората търсят щастието си другаде. Тук са останали само възрастни хора“, казва пенсионираната агрономка Роза Иванова. Хората нямат надежди за помощ от Европа защото парите отиват в представителите на едрия бизнес.
„Ниски инвестиции и ниско ниво на доходите. Висока безработица и ниска заетост. Положението остава отчайващо. През 2013 година нивото на заетост в Северозападна България е било под 40%“, казва икономистът Явор Алексиев.
Допитванията показват, че в България цари истинско недоволство от слабите темпове на развитие. Все пак българите си остават едни от най-големите еврофили в Общността.
Превод: Мартин Иванов