Loading...
Малко сънен и недоспал „подгоних“ рано-рано метрото за да не закъснея за поредното вълнуващо пътешествие. Вече реших да си ги наредя в специална поредица „Един човек, един автобус, една раница“, защото на човек не му трябва нищо друго, освен това за да преживее нещо незабравимо.
Посоката в съботното утро бе античната крепост Цари Мали град, Ресиловски манастир, Сепарева баня. След известно суетене и неуредици около това, кой къде да се настани, а когато пътуваш с група, винаги има хора с по-големи претенции, автобусът потегли. И аз в него, успешно добрал се с малко повече усилия. След около два часа и половина достигнахме първата спирка – Цари Мали град.
Това се оказа едно много красиво място, където човек може да съчетае няколко неща в едно – приятна разходка сред природата, атракции като минаване по специално изградено въжено мостче, по което се стига до крепостните стени, разглеждане на добре подредените експозиции от керамика, сечива от бита, бойни римски доспехи и други. Най-ценното в музейната експозиция обаче е сбирката от монети, сред които такива от времето на различни императори. Една от най-ценните монети е бронзова монета минима на императрица Гала Плацидия (390-450 г.). Две такива монети на същата императрица се пазят в експозиции в Равена и Лондон. Крепостта се намира на изключително важно стратегическо място между римските пътища за Македония и Константинопол. До нея се стига по два начина – по добре облагородена туристическа пътека и по специално изградена въжена железница. На връщане към автобуса имах възможност да сляза бързо и удобно с нея до Белчин. Навсякъде из крепостта има указателни табели, които правят разглеждането на артефактите безпроблемно.
Повече информация за крепостта може да откриете тук, а за всички проявили интерес да я посетят, могат да сторят това на 2 и 3 август, когато се чества празника на Рила с ежегодно литийно шествие, пресъздаващо пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски от Търново до Рилския манастир и възстановки на средновековен бит и военно дело. Непосредствено до крепостта се намира местната църква Св. Петка, където за поклонение са изложени частици от мощи на светицата.
Следващата спирка бе красивият Овчарченски водопад, най-високият по река Горица. Легендата разказва, че името на реката дала красива девойка, влюбена в местен овчар. Когато турският бей разбрал за красотата й, я поискал за жена. За да не се омъжи за него тя избягала в гората и се хвърлила от мястото, от където се спуска водопада.
Очарованието на подобни пътувания е в това, че човек винаги може да срещне нови приятели. Така и аз се запознах с Адриана и Божидар, лъчезарни и интелигентни, бих казал любители на всичко що е създала природата и на екстремните и не чак дотам екстремни преживявания. Разказвайки ми за това с какво се занимават, ме заинтригуваха с една интересна инициатива – Вело Дунав. Ежегодно мероприятие, в което участниците пътуват по различни маршрути на голямата синя река. В трите му издания до сега те са изминали пътя от Видин до Белград, от Белград до Будапеща и от Будапеща до Пасау. Интересно нали? Обещах си да се включа следващата година, за да преживея това удоволствие и аз – да карам като рееща се волна птица край голямата река, край която всъщност и съм израсъл. По ред на обектите следваше Ресиловския манастир. Може би една от най-поддържаните у нас манастирски обители с наистина прекрасна църква. В очите ми тя обаче изглеждаше леко кичозна, особено с черните гранитни камъни отвън. Помислих си, че нейните спомоществователи – местните велможи, небезизвестни бандити и мафиоти, чиито имена са достатъчно известни, са попрекалили. Едва ли канонът позволява проява на чак такова подобно разточителство при строителството на храмове, още повече, че вярата на човек трябва да е над материалните блага.
Самият град Сапарева баня не предлага кой знае какви забележителности. Най-известната е фонтанизирания гейзер, който има славата на един от най-горещите в Европа. Преди водите му са изхвърляни на 10 метра височина. Подобна атракция е привличала десетки туристи. „Умни глави“ обаче решили да преместят гейзера, и тази атракция била безвъзвратно изгубена. С нея секнал и потокът от чужди туристи. А сега гейзерът прилича по-скоро на обикновен градски фонтан с гореща минерална вода. Времето беше непостоянно. Пек и слънце се смениха с дъжд и обратно. Прекарах останалото време с Адриана и Божидар. В жегата най-много като че ли ни се услади местният сладолед. Поредното приключение приключи в късния следобед. То се яви само малка прелюдия към едно по-сериозно и мащабно пътешествие, съвсем скоро.
