Loading...
Дворецът Мирабел се намира съвсем близо до центъра на Залцбург и напълно оправдава името си, което в превод означава – прекрасен. Градините му, които се преустройват според сезона с най-подходящите цветя, са любимо място за разходка не само за местните жители.
Това е станало благодарение на император Франц Йосиф, който ги отваря за обществеността през 1864 година. До тогава на тях е могла да се любува само отбрана публика. Те станаха любимо място и за мен, особено онази част с розовите градини, където могат да се прекарат часове. Човек може да „изгуби“ себе си сред аромата и красотата на цветята, сред тишината нарушавана единствено от плясъка на водата от фонтаните и от тълпите туристи, които се снимат за спомен или дори стъпват по „зелените килими“, смущавайки спокойствието на прекрасните цветя.
Отидох неколкократно до този райски кът и не ми се тръгваше, но времето на посещението ми в града на Моцарт бавно изтичаше. Ако можех да го върна, щях да остана още. Самият дворец, който първоначално носи името Алтенау, кръстен на любимата на местния архиепископ Волф Дитрих фон Ратенау, е построен през далечната 1606 година. Прекръстен е на Мирабел шест години по-късно.
Градините на двореца бяха и последното място, което се запечата в съзнанието ми, преди да се отправя към автобуса. Имаше достатъчно време и не пропуснах отново да мина през тях за последно. Така или иначе пътят до гарата минаваше покрай двореца. Дъждът и лошото време ме съпътстваха почти навсякъде в тази одисея, те и ме изпращат. А опасенията ми за проблемно тръгване към България, заради некоректно отношение от страна на превозвача, се оправдаха. Неприятните моменти обаче са вече забравени, за сметка на приятните, които остават в паметта завинаги.
