Loading...
На 7 октомври членове на Комисията по досиетата представиха поредния сборник с документи, посветен на дейността на организациите на вражеските емигранти в периода 1944-1989 г.
„Темата за организациите на емигрантите е част от по-общата тема за съдбата на онези българи, които след установяването на комунистическия режим в България през 1944 година избират нелекия, рискован и понякога трагичен път на емиграцията”, каза доц. Костадин Грозев от Историческия факултет. Същността на сборника според него надхвърля единичните истории и се отнася към нещо по-общо – основната заплаха за държавата, в лицето на организациите на вражеските емигранти”.
Основният мотив за създаване на сборника според ВАНЯ Жекова е да се покаже истината за съдбата на хората в емиграция, която се намира някъде между документите на ДС и личните разкази на някои от тях, с които се е срещала след промяната. Организациите на „вражеските“ емигранти зад граница са били 84 на брой – дружества, асоциации, комитети и др. Най-изявени са били Българският национален комитет (БНК) начело с Г. М. Димитров и Българският национален фронт (БНФ), ръководен от Иван Дочев. Документите свидетелстват например, че с помощта на д-р Г. М. Димитров е била създадена специална войскова рота 4093 от български емигранти към НАТО, разположена във Франкфурт на Майн. Подобни части са имали емигрантите от Албания, Чехия, Полша и Югославия. Българите зад граница са събирали помощи за болни деца и за подпомагане на току що пристигнали сънародници.
Характеристиката на термина „вражески емигранти” според Красимир Кръстев се свежда до група лица, напуснали страната и развиващи политическа дейност срещу НРБ. Наличието на огромен брой документи по темата е усложнило задачата на съставителите на сборника за изнамиране на най-интересните и любопитни от тях, описващи живота на емигрантските организации. В сбирката се проследява дейността на организации от широкия политически спектър – от крайно леви до крайно десни. Документите показват две неща – от една страна описват дейността на различните организации, а от друга разкриват разложителната роля на ДС в опитите й да задълбочава проблемите в тях.
Документалният сборник се състои от две части – първата обхваща информация за двете основни емигрантски организации БНК и БНФ, а втората се отнася за документи с общи сведения за различните организации. Освен хронологически, документите са подредени и по географски принцип.
„За Запада ние бяхме прекалено антикомунистически настроени”
„Организациите на българските емигранти бяха заети по-скоро да воюват една срещу друга, отколкото срещу демона на комунизма”, призна Димитър Бочев, бивш журналист от Радио Свободна Европа. Причината според него е, че тези организации на Запад са били нежелани. Между фронтовете на студената война според него е имало тайно съзаклятие между „фанатиците на Изтока” и „Кварталните бакали на Запада”. По време на своята политическа емиграция той е станал свидетел на повече демонстрации в защита на изчезващите животински видове, отколкото на протести в защита на поробените народи. Това според него показва, че Западът не е нито антинацистки, нито антикомунистически, а капиталистически.
„Свободна Европа” беше мечтана цел за българските журналисти
Българските редакции на чуждите радиостанции са имали проблем с кадрите, тъй като голяма част от родните журналисти са били глашатаи на установения режим, призна в отговор на мой въпрос дали е имало негласно противопоставяне между нашите журналисти зад граница, Димитър Бочев. Радио „Свободна Европа” според него е била мечтана цел за повечето журналисти от останалите българоезични редакции от „Гласът на Америка”, BBC или Дойче Веле. „Между различните радиостанции цареше един ведомствен егоизъм. Като редактор в „Свободна Европа, аз можех да пиша само за тази радиостанция”, заяви той.
Френските власти пращат на почивка родни емигранти на о. Корсика
Някои документи, обяснява Красимир Кръстев, хвърлят светлина върху отношението на властите в различните страни към организациите на българските емигранти. Според един от тях през 1961 година най-активните ни сънародници в Париж, начело с Ценко Барев, които се опитали да протестират срещу посещението на Хрушчов във френската столица, са били събрани и „депортирани” на остров Корсика. Част от документите разкриват ролята на Симеон II и опитите му да обедини българските емигрантски организации. По думите на Красимир Кръстев обаче от наличните документи не става ясно дали емигрантските организации са имали някакъв принос за активизиране на западните правителства за оказване на натиск върху България за затваряне на трудовите лагери.
Другата седмица предстои представяне на още един сборник, свързан с дейността на културно-историческото разузнаване.
