Loading...
Край река Иртиш художникът Николай Перистов попада на необичайна находка, която след проведени изследвания с радио-въглеродния метод, включително генетични и такива на ДНК се оказала… най-старата кост на Homo Sapiens намирана някога извън пределите на Африка и Близкия Изток.
Това съобщава електронното издание на Gazeta.ru. Учените я датирали съвсем точно, а възрастта и била определена на 45 000 години. Специалистите били удивени, защото никой не е очаквал подобна находка да бъде намерена точно в Сибир. Нещо повече тя се оказала най-древната кост, със съхранена ДНК, на която учените успели да прочетат целия генетичен код.
Резултатите от изследването на международна група от специалисти са публикувани в списание Nature. Костта е открита още през 2008 година и близо 2 години събирала прах, докато на нея не попаднал омския палеонтолог Алексей Бондарев. Той установил, че костта е фрагмент от лявото бедро на човек, чийто пол не можело да се определи. Това би могло да е неандерталец или разумен човек. Оказало се, че бил наш съвременник. „Тогава работех като хирург в Омск и паралелно се занимавах с антропология“, разказва пред изданието Сергей Слепченко, който с много голяма точност успял да определи, че костта е на човек от съвременен тип. От морфологичната структура на костта се разбрало, че тя не е била на неандерталец. За това подсказвало и наличието на месо на задната повърхност т.нар. пиластър, към който са се прикрепвали мускулите. При неандерталците нямало подобно нещо. Напречните сечения на костта при тях били с кръгла или овална форма, докато при човек от съвременен тип са във формата на сълза. И още една разлика – неандерталците нямали развит седалищен израстък. За да се установи точната възраст на костта, тя била изпратена в Института по геология и минералогия на РАН. Точната датировка е определена в една от лабораториите на Оксфордския университет. Впоследствие допълнителни изследвания на фрагментарната кост били направени в лабораторията по еволюционна антропология в Лайпциг. Благодарение на това находката е отнесена към периода на горния Палеолит, последният етап от старокаменната епоха (40 000 – 8 000 г. пр. н.е.). С помощта на радиоизотопи, учените определили и с какво се е хранел древният жител на Сибир – освен ловуваното от него месо и събираните растения в менюто му присъствала и речната риба.
С изследването на ДНК се занимал китайският специалист по генетика Шаомей Фу. Проведените изследвания, както на молекулярно, така и на ядрено ниво, потвърдили изводите на антрополозите, че става дума за кост на човек от съвременен тип и разкрили, че тя е била на мъж. Учените отишли още по-напред – сравнили ДНК на сибирския човек с ДНК на неандерталеца и с такава на няколко поколения от наши съвременици. Те установили, че в ДНК-то на сибирския човек се съдържат около 2,5% от гените на неандерталеца, колкото и в нашата ДНК. При нас обаче генетичните следи от неандерталеца са фрагментарни, заради настъпилите в периода на еволюцията на човека изменения и мутации, докато при човека от Сибир, генетичните следи от неандерталеца били значително по-дълги. Благодарение на генетичните изследвания учените са успели да намалят времевия период, в който разумният човек и неандерталеца са се срещали и обменяли гените по между си. По-рано се е смятало, че това е ставало в периода 80 000 – 37 000 г. пр. н.е., а сега вече се счита, че това е станало между 60 000 и 50 000 години преди нашата ера. Освен това те установили, че човекът от Сибир е живял 20-30 000 години преди периода на разселението на хората – на кроманьонци останали в Европа и на монголоиди, живеещи в Югоизточна и Югозападна Азия.
Мартин Иванов
По материали на Gazeta.ru
