Loading...
За пръв и последен път бях за Великден в храм „Александър Невски“ през 1989 година. Покрай английските си гости решихме да отидем отново тази вечер. По-добре да не бях!…
За кой ли пореден път българската православна църква показа, че не е в състояние да дари празник на вярващите у нас, дори и за един час. Любителска, нескопосана церемония, като всичко друго у нас… Аматьорщина с космически мащаби… Кахърни попове, кахърни гражданя… И ако бях на мястото на началника им, отдавна да съм уволнил цялата тази неорганизирана, хаотична група от суетни и скъпо облечени свещеници, отчуждени, вяли, сиви и безпомощни, самовлюбени и самодостатъчни, прегърнати от политиците, угодно взряни в камерите, необратимо загърбили обикновените вярващи… Ако бях Той, щях да ги насмета, преди да ги пратя в Пъкъла: Не можахте ли, байновци, от парсата, която събирате, от златната река от свещоливниците, да заделите 2000 лева за няколко души, които да ви направят тържеството, да ви вържат един два микрофона, за да се чува какво пеете, какво казвате, да няма прекъсване, шум, удари по мембраната, хрипове и пуфтене… Направете на хората един празник поне, дявол да го вземе! Поне един, така, както подобава!
