Loading...
Нова находка в малко австрийско градче на 300-годишен скелет на камила разкрива какво са правили камилите на територията на съвременна Австрия, пише електронното издание на Gazeta.ru. Артефактите помогнали на учените да разберат как турците претърпели поражение пред вратите на Виена, което сложило край на завоевателната политика на Османската империя на Запад.
В края на XVIII век тя била все още далеч от състоянието на „болния човек“ на Европа, както по-късно я охарактеризирал руският император Николай I. Точно тогава тя започнала активна политика за да се закрепи в Западна Европа.
И за тази цел османците избрали да насочат усилията си към превземането на Виена, като основният мотив за това бил изгодното й географско положение. Който владеел града, той и контролирал трафика по Дунава, и следователно столицата на Хабсбургската империя се явявала проход едновременно към Черно море и към Западна Европа. За пръв път турците се опитали безуспешно да завладеят града през 1529 година. Причини за неуспеха станали лошото време, множеството болести в османския стан, както и тежкият път до Виена, които довели до сериозно отслабване на военните сили на османците. За следващия век и половина империята предприела няколко опита за превземане на Виена, но най-мащабният си останал през 1529 година. Тогава при обсадата на града взели участие близо 120 хил. войници, мощ която Османската империя никога по-късно не съумяла да събере отново. В основен плацдарм за турските набези към Западна Европа се превърнала Трансилвания. В края на 17 век Османската империя отново съзряла да обсади Виена. Този път в обединените сили влезли Кримското ханство, Трансилвания, Влахия и Молдова. Броят на войниците в настъпващата към портата на Европа армия, достигнал 200 хил. души. Операцията била възглавявана лично от Великия везир Кара Мустафа паша, а османците имали на разположение около 300 пушки. И всички тези оръжия били превозвани предимно на камили. В обсадата на Виена взели участие около 90 хил. души, и изглеждало, че този път градът щял да падне. Но Хабсбургите били подпомогнати от германските княжества, Полша и Литовското княжество. Освен това кримските татари предали османския си съюзник и отказали да защитават тила на обединената армия. С особена преданост не се отличили и останалите съюзници, които станали по неволя османски васали. Ехото от онези времена не заглъхва и днес, макар да го чуват само археолозите, които неотдавна представиха на научната общност резултатите от проучването на новооткрит скелет на камила. Материалът е публикуван в списанието POLOS ONE. Находката е открита в малкото северноавстрийско градче Тулн на Дунава, при строежа на един търговски център. Това че откритите останки са на камила, установили не изследователите, а самите строителни работници. Учените се включили в работата на по-късен етап, след като разбрали за необичайната находка. А тя се оказала напълно съхранен скелет на съвременен вид камила. Първоначално специалистите помислили, че става дума за останки на кон, но след внимателното им изучаване, променили първоначалните си заключения, и приели категорично, че става дума за останки на камила. Няма примери за намиране на цели скелети на камила в Европа до момента. Повечето фрагментарни находки се отнасят за времето на Римската империя или османските походи към Виена. „Понякога камилите били използвани за храна, но по правило са се използвали за езда или пренасяне на товари. Изненадани сме от това, че сме попаднали на цял скелет на камила. Възможно е тя да е починала от естествена смърт или глад, тъй като местните жители едва ли са знаели с какво да хранят тези животни“, предполага археологът Алфред Галик, специалист по изучаването на „корабите на пустинята“.
След като се направил ДНК анализ, се оказало, че находката е още по-интересна. Намерените кости са на камила-хибрид, определение което няма нищо общо със съвременните автомобили. Родителите на животното се оказали едногърба и двугърба камили. Считало се, че камилите-хибриди били по послушни. Те били използвани основно за военни цели. Учените разбрали също, че починалото животно е на възраст от седем години, и че било кастрирано. На мястото, където ще се изгради бъдещия търговски център те попаднали и на друга находка, която позволила да се датира точно кога въпросната камила е попаднала в Австрия. Намерените монети и останки от керамични съдове показали, че тя е пребивавала по тези места между 1643 и 1715 година. Освен това в местна аптека било намерено писмо в бутилка, датирано между 1628 и 1665 година. Учените стигнали до извода, че камилата е била изоставена при отстъплението на османската армия, обсаждала многократно Виена през този период. Още повече, че именно край Тулн на Дунав през 1663 година се събрали обединените полско-литовско-германски части на път за обсадената столица на Хабсбургската империя.
Мартин Иванов
По материали на Gazeta.ru
