Loading...
Следите на „Хитлерюгенд“ са видими и днес
Делът на родените през 30-те години на миналия век германци, които имат негативно отношение към евреите е два-три пъти по-голям в сравнение със дела им сред населението на федералната република. Това пише електронното издание на Gazeta.ru, основавайки се на нови научни изследвания. Повечето учени предполагат, че в началото на 21-ви век антисемитизмът е достигнал своя пик след края на Втората световна война. Всяка година изследователите от Института за изучаване на съвременния антисемитизъм и расизъм регистрират увеличаване на броя на изстъпленията срещу евреите в различни страни по света. През януари тази година проблемът с антисемитизма за пръв път беше разгледан по време на сесията на Генералната асамблея на ООН.
Както е известно, един от най-жестоките примери за преследване на евреите през миналия век е Холокоста по време на Втората световна война. Може да се предположи обаче, че антисемитизмът в Германия не е възникнал едновременно с установяването на нацистката власт. Според изследване на Асоциацията на еврейската диаспора неговите корени в страната могат да се търсят през 70-те години на 19-ти век, когато се появили първите политически партии, призоваващи за правна и обществена изолация на евреите. Така, през 1879 година, Адолф Щекер оглавил една от политическите партии в Германия, която за пръв път в света се основавала на идеологията на антисемитизма. Само четири години по-късно тя влязла в Райхстага.
През 1881 година в Райхстага е подадена, подписана от 250 хил. души петиция, с която се иска ограничаване на правата на германските евреи, и забрана за напускане на страната. В началото на 20-ти век антисемитизмът става част от идеологическата основа на националсоциалистическата партия. В приетата на 1 април програма на Националсоциалистическата работническа партия на Германия (НСДАП) се казва: „Гражданин на Германия може да бъде само този, който принадлежи към германската нация, и в който тече германска кръв, без значение от религиозната принадлежност. По този начин нито един евреин не може да е част от германската нация, и да е германски гражданин.“
Във времената на Третия райх особено внимание се отделяло на възпитанието на децата и младежите в духа на официалната идеология. Пропагандата се ширила както по време на уроците в училище, така и в извънкласните дейности. Всяко дете на 10-годишна възраст трябвало да бъде регистрирано в Имперската щаб квартира. Ако децата преминели успешно проверката за расова чистота, били зачислявани в „Хитлерюгенд“ – младежката организация на НСДАП. Членовете на организацията задължително трябвало да посещават специални уроци по немска история, политическа география и политика на населението. Освен това трябвало да се запознаят с теориите, обясняващи превъзходството на германската нация над останалите. Децата получавали специален учебник, в който 45 от 105 страници били посветени именно на расовите въпроси. Адолф Хек, заемал в края на Втората световна война един от ръководните постове в „Хитлерюгенд“, разказва: „Бяхме 4-5 годишни и нямахме никаква представа нито за свободата, нито за Ваймарската република. НСДАП повече от всяка друга партия разбираше, че бъдещето е в ръцете на тези, които контролират децата. Ние поглъщахме всекидневно порциите идеологически предписания така, както се пие чаша мляко всяко утро“.
Изследователите Нико Фойхтлендер от Калифорнийския университет и Ханс Йоахим Фофт от този в Цюрих изяснили, как пропагандата, провеждана на децата от 30-те години на 20-ти век е повлиява на живота им като възрастни. Резултатите от изследването си публикували в списанието PANS. То протекло на две вълни – през 1996 и 2006 година, и в него се включили 5200 германски граждани от 264 града. Те трябвало да изразят мнението си по специално утвърдена схема с отговори по скала от 1 до 7, като 1 означавало пълно несъгласие, а 7 пълно съгласие. Участниците в изследването изказали по различен начин отношението си към евреите. Така станало ясно, че 17% от тях, без значение от възрастта им, са на мнение, че евреите сами са виновни за това властите в различните страни да ги подлагат на гонения. Над ¼ от участниците (25,7%) изказали мнението, че не биха се радвали ако те, или децата им свържат живота си с евреи. Според 21,5%, евреите не трябвало да имат права, равни на тези на германските граждани. Като „антисемити“ били определени хората, оценили с 6 или 7 следните твърдения: „Евреите имат прекалено голямо влияние в света“, „Евреите отчасти сами са виновни, че са преследвани“, „Евреите спекулират с позицията си на „жертви“, за да получат финансова изгода“. Според тези критерии, за антисемити били признати 4% от населението на Германия. Изненадващо за учените се оказало това, че делът на хората, родени през 30-те години на 20-ти век, с отрицателно отношение към евреите е два-три пъти по-голям в сравнение с този на населението на Германия като цяло. Авторите на проучването свързват този факт с това, че по времето на Третия райх тези хора са били на 10-годишна възраст, когато по правило децата са най-възприемчиви на информация.
Освен това учените доказват, че и в съвременна Германия се е съхранило географското разпределение на антисемитските идеи. И така, регионите, попаднали в началото на миналия век под ударите на най-интензивна пропаганда, и до днес се отличават с повишена нетърпимост към евреите.
Изследването идва да покаже колко устойчиви са идеологическите норми, налагани на обществото, и как образованието на децата може да се отрази на живота им като възрастни.
Един от бившите членове на „Хитлерюгенд“ си спомня: „Родените по време на нацизма имаха само един шанс – родителите им да се окажат достатъчно смели да издържат на натиска, и да им предадат своите ценности. Малцина обаче бяха способни на това…“.
Мартин Иванов
По материали на Gazeta.ru
