Loading...
Все по-малко са нещата, които ме връщат в Лом. Две от тях обаче – уханието на липите из целия град и мирисът на Голямата река са неповторим спомен от детството, който се събуди у мен още с пристигането ми. И в жегата потърсих близостта на реката, която единствена можеше да донесе малко хлад.
Минаваше 7, а слънцето продължаваше да е високо и да пече все така силно. То беше напекло и местните рибари, които чух да се тюхкат, че уловът не върви.
Рибата явно бе навътре, а и нивото на водата падаше. Това ми каза и непознато момче, което наблюдаваше също като мен необичайната динамика по реката, създадена от няколко преминаващи товарни кораби. И двамата констатирахме положителния факт, че пристанището работи, щом има трафик, а в далечината се чуваше, като потвърждение на този факт, и познатото скърцане на крановете. Явно износът на зърно и торове върви с усилени темпове.
Споменах, че липсва само пътническият поток. „Минават само германски и холандски кораби“ – отбеляза момчето. Това бе малка утеха, защото навремето, с така наречените комети и ракети, човек можеше да отиде поне до Видин. По-старите ломчани пък с носталгия биха си спомнили и за пътешествията с кораб до Русе. Бидейки все още със силни впечатления от Виена, Казах на събеседника си, че за мен най-красивата част на реката е от Будапеща надолу, когато тя изглежда не просто един плавателен канал с високо урбанизирани и застроени околности, както е във Виена, а истинска синя магистрала. Нейното използване у нас обаче е силно недооценено. И ако в Будапеща имаше 12-13 кея, на които спираха всевъзможни плавателни съдове, то в Лом няма дори откъде да си купи човек билет за пътуване с какъвто и да е кораб. Натъкнах се, разхождайки се, на млад рибар, който ми описа приключенията си около най-странния улов на сом, които е преживявал някога . В рибарлъка обаче е така – късметът те спохожда тогава, когато най-малко го очакваш.
Междувременно, с настъпването на прекрасния залез, рибарите се пооживиха. Възрастна дама правеше показно, като скубеше сребристите уклеи. Беше на смрачаване, когато съпругът й се обади: „Тодорке, ще тръгваме ли?“, „Докато се вижда и кълве, оставам“, каза тя, и ми се похвали, че предишния ден на един сутрешен риболов напълнила цяла кофа. Дойдоха няколко коли. „Нощната смяна“, тоест тези, които идваха на нощен риболов. Нали вече е разрешен. Веднага инкасираха първия улов – малко шаранче, около килограм. Единият от новопристигналите обаче не бе доволен, и прати колегата си за „гориво“. Да утолят жаждата с бира, пък кой знае – риболовът можеше и да потръгне.
